29 август 2016

ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос по сицилиански тертип


Сицилия 
е слънце, море, плажове и ...уникална  кухня! 
Простичка, от свежи продукти, и много вкусна. 
Това е перфектната мидена супа, сервирана навсякъде из острова, като предястие.
 Леко пикантен и плътен вкус на доматите, 
мекотата на мидите, 
хрупкавият хляб,
  всичко това с дъх на море, 
и полято с чаша ледено вино....
блаженство!


ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос хо сицилиански

Необходими продукти:
2 кг миди
1 кг домати или 500 гр консерва доматена салца
1 гл.лук
1 морков
1 глава чесън
50 мл бяло вино
черен пипер
1 връзка магданоз
/1 връзка дивесил - по желание, за миди с бяло вино/
няколко стръка босилек
щипка лют кайенски пипер или чили
зехтин
сол

за сервиране:
4-6 филии хляб
зехтин



Най-пипкавата дейност в цялата работа е почистването на мидите. Аз ги купувам от Мидена ферма "Black Sea Mussels"  и съм доволна от техния продукт. Мидите измивам обилно под течаща студена вода и откъсвам едни "мустачки", които стърчат встрани. Ако има счупени или отворени миди - изхвърлям, защото може и да не са живи. А когато са вече сготвени - обратно, ако има неотворени миди ги изхвърлям. Понякога почиствам и с едно телче за съдове, но не една по една.
И тук, като всяка италианска рецепта....Загрявам зехтина в много голям тиган с капак и слагам вътре половината от нарязаните скилидки чесън. Когато чесънчето покафенее го махам от тигана, то си е свършило работата. Добавям виното и мидите. Затварям с капака. Сипвам само 50 мл вино, защото при отварянето си мидите пускат голямо количество солена вода, така че соса става достатъчно количество.
!! Малко отклонение -  за тези които искат да се поглезят с повече и разнообразно приготвени  миди...:
След около четири минути изваждам 2/3 от мидите с приблизително половината количество сок - тях ще продължа да готвя с домати...., а останалите задушавам още 2 минути, махам от огъня и поръсвам с една голяма връзка дивесил и малко магданоз, и воала  - вече имам


МИДИ С БЯЛО ВИНО И ПОДПРАВКИ


Разбира се, горната стъпка е само идея, аз лично винаги действам на принципа "С един куршум - два вида миди....".!!
Ако ще си ги правим всичките с домати -  задушаваме около 4 минути, махаме от огъня, изваждаме мидите от тигана и запазваме соса.
С доматения сос има два варианта:
- или да си го направим сами от един кг обелени домати, които се варят, докато изври напълно течноста, станат на гъста каша и намалят наполовина почти обема си.
-  или да ползваме готова консерва доматена салца. С готовата консерва става доста по-бързо и лесно, разбира се. Но, ако е лято...е грехота!
В тенджера слагам малко зехтин и задушавам лука, моркова и останалия чесън, нарязани на много ситно, за около 2 -3 минути. Изсипвам доматената салца в тенджерата и подправям с малко сол /мидите са солени от морето/, черен пипер, босилек, лют пипер. Сипвам вътре и сока от задушаването на мидите/оня с виното/ и оставям да поври около 5 минути, после пускам мидите вътре да клокнат за около 2 минути и махам от огъня. 
През това време съм си изпекла в тостер или фурна няколко филии хляб, предварително намазани със зехтин.
Сервирам в голяма купа мидите със соса, отстрани филиите, поръсвам обилно с магданоз. 
Силно изстудено бяло вино е абсолютно задължително. 
Е, може да е и розе....
Да ви е сладко!


А за моите впечатления от Сицилия, прочетете ТУК:
СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика!

16 август 2016

ТИРАМИСУ - вечната италианска класика


 Пухкав и  сочен, 
 с  опияняващ аромат на кафе и какао,
с разтапящи се маскарпоне и  бишкоти,
с пристрастяващ вкус, като самата  Италия.....
очарователен и  изненадващ с всяка хапка!
И нека италианите още да спорят къде аджеба  е родината на този десерт - дали област Венето, дали област Пиемонт, дали Фриули - Венеция Джулия....    У дома той отдавна  е станал  фаворит! А и мисля, че в световен мащаб е най - известният италиански десерт изобщо.
 Класическите съставки са малко - бишкоти, маскарпоне, жълтък, захар,  кафе и какао. В оригинала няма белтък, нито  алкохол. Но по света се импровизира вече с какви ли не добавки - ягоди, малини, ананас, лимон, а вместо кафе -  различни ликьори и десертни вина, че дори и бира.
У дома си имаме една рецепта, вече не помня откъде е взета - нейде из нета, но многократно изпитана в годините и все така любима.....всъщност всичко е дело на моята Еличка - и рецептата, и изпълнението.....
аз съм само гаден консуматор в случая!




ТИРАМИСУ

Необходими продукти за една тавичка с размери 35/25 см
500 гр маскарпоне /1 голяма опаковка/
2 пакета бишкоти Савоярди - от тях остават, всичко зависи от големината на тавата
50 мл  ром, коняк или вишновка /в краен случай- 1 ампула ром есенция/
1 чаена ч.кафе
4 яйца
6-7 суп.л. захар
какао на прах


Уверете се, че яйцата ви са  от сигурен производител и напълно пресни. 
Жълтъците и белтъците се разделят в две отделни купи.
Жълтъците се разбиват със захарта с миксер, докато побелеят. 
С  шпатула се прибавя маскарпонето и се разбърква много деликатно.
Белтъците, с щипка сол, се разбиват на сняг и много внимателно се прибавят към сместа в първата купа.
Кафето се смесва с алкохола в дълбока съдинка. Една по една се топят бишкотите и се нареждат в тавата. Покриват се с крем. Поръсва се с какао. Нарежда се втори ред бишкоти, отново се покриват с крем. Отгоре се поръсва обилно с какао.
Опакова се много добре тавичката с фолио и се оставя в хладилник за 7-8 часа.
Сервира се студено. 
И с много настроение....така както го правят италианците!


26 юли 2016

СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика! - част 1, ЧЕФАЛУ, ПАЛЕРМО, МОНРЕАЛЕ, КОРЛЕОНЕ


чефалу
таормина
caltagirone
чефалу
чефалу
таормина
пиаца армерина
таоримина
чефалу
СИЦИЛИЯ -  
жарко  слънце, 
прозрачни сини води и безкрайни плажове, 
драматични пейзажи и екзотична природа,
бялата "шапка" на стърчащата Етна,
усмихнати южняци с мафиотски корени, 
завидно количество исторически и архитектурни артефакти,
бол древен камъняк - наследство  от всякакви епохи и етноси, 
бол страхотни кръчми с вкусна храна,
бол невероятна  риба меч, полята с ледено студено бяло вино,
бол изкусително  джелато на всяко кьоше....
Изобщо, Сицилия може да задоволи всеки вкус, 
Сицилия може да сбъдне мечти, 
Сицилия може да те грабне в обятията си......
и всяка минута да те очарова с нови и нови преживявания!


чефалу
палермо
Както се досещате, с чичко Гугъл бях обходила надлъж и шир цяла Сицилия и бях направила страхотна и доста оптимистична програма. Бях готова да изнеса подробна лекция на тема Що е то Сицилия и Е ли тя наистина BIG  туристически оргазъм......
Не знам обаче защо бях изпаднала в жестоко заблуждение и в началото смятах, че за седмица ще го изръшкаме из основи този остров...е, не успяхме, а и не се напъвахме!  Все пак бяхме тръгнали да празнуваме живота, и трябваше да дадем своя дан не само в обикаляне на забележителностите, но и в дегустацията на  максимално разнообразие от храни и вина на Сицилия. Така че, не включих в моята програмка бароковите перли в югоизточната част на острова - Сиракуза, Рагуза, Ното, Модика, до които почти стигнахме, но решихме да не препускаме и да се насладим максимално на момента....Въпреки огромното ми желание, не включих в списъка  и островите Еоли, и постоянно действащия вулкан на остров  Стромболи. За да не е еднотипно, редувахме - ред древен камъняк, ред природни красоти, ред манджаре с много вино дела каза, ред архитектурни паметници, ред долче вита с кафе, ред свободно блеене по сокаци, ред фотосесии,  ред манджаре с още повече вино дeла каза,....и всъщност само последния ден успяхме да полегнем за малко и да попечем кълки на плаж, но пък какъв плажжжжж - невероятно очарователното място Скала деи турчи.
Абе, под секрет, освен бол красоти, имаше и бол комари...които за малко да помрачат войажа ни, но като изкупихме всичката химия от аптеката, замазахме що-годе проблема! Така че, не тръгвайте за Сицилия без тежко противокомарно химическо оборудване! Щото  за тях бронебойни патрони няма открити, няма открити.....

скала деи турчи

палермо

ОСТРОВЪТ
Площта на този най-голям средиземноморски остров е 25 500  км2 и има население от около 6 мил.души. Той има почти перфектната триъгълна форма, бреговете му се мият старателно от три морета - Тиренско, Йонийско и Средиземно. И е  пресечна точка на  много и различни антични цивилизации и култури - древногръцката, картагенската, древноримската, византийската, арабската.
  "Първите  гръцки заселници са пристигнали в Сицилия към 8-7 век преди новата ера. Те са дошли от Халкидия, предвождани от Туклий и са се заселили в подножието на вулкана Етна, недалеч от сегашния град Таормина. Така е бил построен първият гръцки град на стров Сицилия, нарчен Наксос, последван и от други гръцки поселения - Катания,  Месина, Имера, Мегара Иблеа и др.Гърците са го наричали Тринакрия, вероятно заради триъгълната форма на острова." /инфо от интернет/
Бях чела и слушала, че Сицилия е най-най-автентичното място в Италия , че дори и в Европа. Аз бих поспорила - обиколила съм  комай цяла Италия надлъж и шир, надникнала съм почти под всяко камъче, ееее , за мен няма по-автентично кътче италианско от
  ОБЛАСТ ПУЛИЯ /прочетете ТУК/.  
В Сицилия отдавна бодро крачи Негово Величество Туриста и със своя непоколебим ботуш е смазал де що има автентичност,  та островът отдаааавна ...е бил автентичен! Сега е просто харизматичен!




ЛАНДШАФТ
Останах очудена от драматичния и надиплен сицилиански пейзаж - заоблени хълмове, като геометрично разграфени купи сено, в изпепелени от слънцето цветови гами....







ПРИРОДА
Пищна, екзотична...уж е сухо и горещо, но в началото на юни всичко беше избухнало в цвят и разкош! 






А градината на хотела ни беше богата на растителни видове, почти като ботаническа градина.






Памуково дърво - видях го за сефте тук, в парка на хотела:


А също и синьо нацъфтелите дървета джакаранти:


Това са цели плантации от кактуси:



ГРАДОВЕТЕ и разни забежителности, които посетихме и чиято атмосфера ще се опитам да пресъздам в снимки и малко думички са Чефалу, Палермо, Монреале, Корлеоне, Етна, Таормина, Пиаца Армерина, Калтажироне, Долината на храмовете в Агридженто, Скала деи турчи.




ЧЕФАЛУ - живописно градче с лек средновековен привкус, което ми хареса много! Разположено е на брега на Тиренско море. А страховито надвисналата скала над града, стърчащите кули на  норманската катедрала и   галещите брега вълни на  морето, създават един невероятно уникален и фотогеничен фон на града, който няма как да не те плени и очарова .....




















Комай и най-добрите кръчми, които посетихме бяха тук. С изглед към морето, със страхотни свежи, рибни блюда,с най-убийствено вкусните риба меч на скара  и дзупа ди козе/демек миди/, поляти с ледено  вино, което като че ли пресъхва нейде в чашите.....




Уж скромна на външен вид катедрала от 12 век в арабско-нормански стил. А вътре е впечатляваща с изключителното си съкровище -  мозайката  на Христос Пантократор в главната абсида, сътворена през 1148 година, заедно с още многото мозайки, които я украсяват. Мозайката на Христос впечатлява не само с внушителните си размери, но и с изяществото на изображението на Христос, потънал в тъжна медитация. Тя е вдъхновена от друго такова изображение в катедралата в малкото градче Монреале .




Изключително тесни и живописни улички в центро сторико, с арт магазинчета, кафенета, джелатерии... и  разбира се, с гордо развяващото се пране на италианите....Ето я типичната и сладурска  картинка ала сичилиана:





ПАЛЕРМО  -  главен административен център на област Сицилия, с около 700 хил.жители. Основан е през 8 век пр.н.е. от финикийците. Многопластова и заплетена е историята на града, отразена в също толкова богатото наследство от архитектурни и исторически забележителности по улиците и площадите на Палермо. Театралната парадност на сицилианския барок......:




Катедралата на Палермо " Санта Мария Асунта" или Успение Богородично е пищен архитектурен комплекс от 12 век. Той е невероятно съчетание на разнообразни архитектурни стилове, отпечатък от различните завоеватели на острова. Грандиозна и невероятно красива, уникална и изящна във всеки детайл.......












 Кръстовището "Куатро Канти" - своеобразна "сцена" на чаровната показност на италианския барок с четирите си огледални сгради, всяка една с пищни фонтани, статуи, колони и дантелени тераси.



И още една перла в короната -  фонтанът Претория или както го наричат още " Фонтанът на срама", който е ситуиран на едноименния площад. Изящната  скулптурна композиция те оставя със затаен дъх  още при първия поглед ...... !
Фонтанът е изработен от флорентинският  скулптор Франческо Камилияни. Започнат е  през 1554 г.по поръчка на испанския вицекрал на Неапол Педро ди Толедо, за да краси градините в неговата резиденция в Тоскана. Толедо умира преди  да е завършен фонтана напълно и  синът му го продава на общината на Палермо. И през 1573 г. фонтанът  е "пренесен" на специално построения за целта площад Претория в Палермо, като е демонтиран на 644 парчета. Работата по него е довършена от сина на скулптора Камило Камилияни. Фонтанът има обиколка 133 м., височина 12 м. и е монументална композиция от статуи на хора, нимфи, русалки и сатири. Заради това, че 16  от образите на фонтана са голи, което изобщо не се харесало на консервативните жители на Палермо , а също и заради това че бил художествено изображение на корупцията в общината на Палермо,  фонтанът бил "прекръстен" на  "Фонтан на срама". Легендата разказва, че още с поставянето на голите статуи, възмутени монахини откъртили носовете на мъжките фигури просто защото не събрали смелост да докоснат онези мъжки атрибути, които всъщност ги възмущавали. 




Като цяло обаче градът е доста отблъскващ в туристическата част, навалица, някакви съмнителни субекти по улиците, мръсотия и дори  цигания. Избрахме да го посетим в неделя, иначе трафика бил смразяващ. Така обаче пропуснахме една от атракциите на града - пазарът Mercato Vucciria, наподобяващ по колорит  Египетския пазар в Истанбул.



И чудесните папарашки снимки на моя милост из Палермо, телефонно дело на  мойта дружка Елена:





МОНРЕАЛЕ - малко градче на 10 км от Палермо. Известно е и посещавано от туристите, заради по-спокойната  атмосфера и най-вече заради изключителната катедрала с прилежащ манастир. Катедралата е построена през 12 век и е сред най-красивите в Италия, като има също и много голямо културно-историческо значение. Катедралата е  симбиоза на нормански, арабски и византийски елементи, хармониращи си в един внушителен средновековен шедьовър.  Тя е с размери 102 м дължина, 40 м  ширина и 35 м височина. Старинните стенописи от мозайки на златен фон вътре в нея представляват неповторим спектакъл на сцени от Стария и Новия завет на обща площ от 6340 кв.м. Тя е 2рата в света по размер на стенописите след Св.София в Истанбул. Носещите колони са със стилни арабски елементи. Подът е от таормински мрамор.








Мозайките са изпълнени от византийски и венециански майстори в края на 12 и началото на 13 век. Стенописите са наредени на 130 огромни панела върху златна основа. В средата е величествената мозайка на Христос Пантократор Вседържател. Цялото изображение има височина 7 м и доминира  грандиозно във вътрешното пространство на катедралата. Спасителя е със широко разперени ръце, обгръщайки като че ли всички в храма. Казват, че поради постигнат от творците на мозайката невероятен оптичен ефект, очите на Христос се обръщат към всеки от поклонниците.



И някогашния бенедектински манастир, също шедьовър на норманската  архитектура. Вътрешният двор е правилен квадрат, обграден с колонада, като всяка колона е различна и по материал, и по характер на капителите.





КОРЛЕОНЕ - попаднахме почти случайно, водени от името....Спокойно малко градче, в сърцето на острова, родното място на биг-боса Вито Корлеоне. Ние бяхме там в една неделна вечер, цялото население  беше излязло и "манифестираше" по паркове  и улици. А ето ги и нашите благоверни  капи де тути капи:





Следва продължение .....
за Етна, Таормина, Пиаца Армерина, Калтажироне, Агридженто и Скала деи Турки. 
И разбира се - за храната в Сицилия!