ПОЛЕНТА-ТАРАГНА /Polenta taragna/ - перфектна храна за студа навън и "код червено" за Трифон-Зарезан

Тази полента или качамак по нашенски, е смес от 80 % царевично брашно и 20% брашно от елда. Тя се произвежда и използва в северната Италианска област Ломбардия, където се простират Алпите и зимите високо в планината изискват едновременно хранителна, засищаща и полезна храна, каквато е елдата.

В Италия се яде много полента, като гарнитура за всякакви риби и меса. Но само в Ломбардия може да се опита полента-тарагна. Името й произлиза от tarel, това е една дълга пръчка, използвана за разбъркване на полентата в гърнето, в което се приготвя. В Ломбардия се сервира главно с парчета вкусна Bresaola или печена наденица. За това съм писала повече в поста ми  

MENTA E ROZMARINO, или моите впечатления от ИТАЛИАНСКАТА КУХНЯ

ПОЛЕНТА-ТАРАГНА  /Polenta taragna/

Ето какво е необходимо за приготвяне:

250 гр.полента-тарагна

125 гр.масло

100-150 гр. сирене casera или пармезан

1200 мл подсолена вода

по желание- 1-2 листа салвия

                       2 скилидки чесън

.....................

сурова наденица

.....................

свински език

1-2 дафинови листа

2-3 зрънца бахар и черен пипер

сол

В тенджера завира водата, подсолена на вкус. Когато водата заври, намалям котлона. Бавно, на тънка струйка се изсипва полентата във врящата вода при непрекъснато бъркане. На всяка опаковка е отбелязано точно колко е времето, необходимо за сваряването на полентата - специално на тази й трябваха 5 минути, но имах и други с по-дълго варене.

Махам тенджерата от котлона и прибавям в нея маслото и пармезана, нарязан на кубчета. Пармезана остава на леко разтопени и разтегливи кубчета. Може да се сложи и настърган, но тогава няма да го има този очарователен и полу-разтопен  ефект.

Изсипвам сместа във форма, или купички, или я разстилам в голяма тава. Сега вече може да се прибави и една екстра, която е по желание - в една лъжица масло се запържва съвсем леко ситно нарязания чесън и салвия, и се залива с тази ароматна смес  готовата полента. По-вкусна е топла, но ако изобщо остане, си я харесваме и хапваме и студена.

Тази рецепта може да се приготви и с нашият царевичен качамак. У дома обичаме елда, и затова вкусът на такава полента много ни допадна. Пробвахме я в комбинация с различни допълнения.....
С препечена наденичка :

С език, който съм сварила с много малко солена водичка, с прибавените вътре  подправки:


Може да се сервира, като
- милфьой с език или месце и печени зеленчуци,
 -  гарнитура с форма на цветчета например, към различни меса и риби....

Ако предпочитате вариант без месо, страхотно си партнира и с тези две салати:
Салата от зелен боб
Салата с мариновани гъби-кладница
Салата с червено цвекло

Току-що обявиха отново код оранжево за цялата страна, заради рекордни студове. У дома предпочитаме " КОД ЧЕРВЕНО"  -

Кабернето ще е чудесно за целта!

За да  ви е сладко и сгряващо на душата!

И честит Трифон-Зарезан!

Наздраве!

 картината е на художника Ганчо Карабаджаков

---------------------------------------------------

Можете да разгледате 

  моите рецепти от италианската и алпийската кухня - ТУК :

--------------------------------
А за Алпите и Ломбардия съм писала  ТУК:

Италианският курорт ЛИВИНЬО /LIVIGNO/ - Алпийска снежна приказка през април


СЕЙНТ МОРИЦ /St. Moritz/ - шлифованият диамант на Швейцарските Алпи


БЕЛАДЖО / Bellagio / - перлата на езерото КОМО в ИТАЛИЯ
-----------------------------------------------------------------------------

И отново от пистите на ПАМПОРОВО...

вихрен  танц с две ски,

две щеки и

фотоапарат,

 и 

 директен фото-репортаж 

от тази дългокрака Пепеляшка:

Зимата тук е в цялата си прелест:

В Пампорово има мно-о-ого място за всички:

И за разлика от Миналата година - този път съм снимала и най-най-вкусната домашна вита баница на света, за която съм писала вече:

Кученцата  пак са тук:

Но... аз се шмугвам на топло и вкусно в любимото кръчме:

------------------------------------------------------------
Прочетете още за нашите невероятно красиви планини :
1. Тази година преоткрихме ски пистите на ПАМПОРОВО
2. Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
3. Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО
4. Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки
5. От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...
6. СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....
7. ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
8. ДИРЕКТНО ОТ ПИСТАТА ВИТОШКО ЛАЛЕ- МИЛИ СПОМЕНИ И НАСТОЯЩЕ....
-------------------------------------------------------

Задушени ПАТЕШКИ БУТЧЕТА с глазиран лук и сладки картофи

Откакто ни се услади  Патицата по Пекински , все търся нови предизвикателства с патки....Тази рецепта намерих в сайта на телевизия Фиеста, предложението е на Жак Пепен - доста е пипкава рецептата, но пък...струва си всяка минута усилие, висша френска кулинария, сещате се.....Съвсем леко някои неща поизмених, защото имаше прекалено много масло и пържене за моите възможности. И беше от цяла патица, разрязана на 4 порции. Аз направих 4 бутчета и смятам, че това е по-удачният вариант. Нали знаете на какво се осланя френската кухня- масло, масло и пак масло.....Всъщност и печени киселици да изпържа хубавичко в бол масло- и те ще станат вкусни! Но тези бутчета станаха не просто вкусни, а превъзходни.....!

Задушени патешки бутчета 
с глазиран лук и

сладки картофи

                 

Продукти:

4 патешки бутчета -има ги вече в повечето големи вериги магазини
сол, пипер

1 кг. сладки картофи

масло

½ кг. лукчета дребнички

За соса:

¼ ч.ч. кафява захар

¼ ч.ч. винен оцет

патешки бульон

1 с.л. мед

сол, пипер

1 ч.л. нишесте

За бульона:

един патешки фенер, перфектен е за случая

2 моркова

1 глава лук

мащерка

дафинов лист

Приготвяне:
 1.Изрязвам мазните кожички около бутчетата и ги  запържвам без мазнина- те стават като хрупкави пръжки по-късно....Нужен ви е много голям и дълбок тиган с капак.
2.Във вряща вода /около литър, така че като ври да остане една чаена чаша бульон/ поставям фенера, а по-късно   моркови, лук, мащерка и дафинов лист. Оставям ги за 3-4 часа, след което прецеждам бульона.
3.Овкусявам четирите бутчета със сол и черен пипер, нарязвам  откъм кожичката на малки квадратчета, за да излиза мазнината по-лесно,  и ги слагам в тигана с пръжките.
Оставям месото да се пържи 20 минути с кожичката надолу. После го обръщам, намалям максимално огъня и покривам тигана, за да се задуши месото. Пържи се още 40 минути.
4. Докато се пържи месото, приготвям картофите. Варя ги в студена вода, а когато тя кипне, изгасвам огъня и ги оставям за 4-5 минути в кипящата вода. Така остават полусварени.

Обелвам ги и ги нарязвам на дебели шайби.
Овкусявам с пипер и сол .по рецепта се пържеха в мед и масло, но аз ги изпекох в тавичка с малко масло, но без мед, защото те и без това са си много сладки.

5. В  силно загрята мазнина запържвам целите глави лук, на които прибавям малко сол, захар и масло.
Захлупвам ги и щом омекнат, махам капака и намалям огъня.
Останалата течност ще се изпари, а захарта и маслото ще се карамелизират.

6. Приготвям си и соса.Сипвам четвърт чаша винен оцет в загрят тиган.

Прибавям захарта и оставям да заври.

Щом започне да се карамелизира, изливам вътре бульона от патешкия фенер.
Добавям лъжица мед и лъжица нишесте, което е разтворено предварително  в малко вода.

Сипвам щипка сол и черен пипер и оставям соса да се сгъсти.

Така трябва да си организирате нещата, че всичко да е готово, когато са задушени напълно бутчетата. Трябва да се сервират веднага, топли. Сервирах в голяма чиния бутчетата, а около тях карамелизираните лукчета и сладките картофи. соса сервирарах отделно в сосиера. Знаете си, че една бутилка вино с високо качество ще е задължителна....моето беше   най-доброто от Староселската изба - MILEZIM.

ДА ВИ Е СЛАДКО!

И отново имаме празник......

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,

СКЪПО МОЕ ДЕТЕ!

Желая ти всичкото здраве на света!

Желая ти  всичкото време на света!

За да имаш време за мечти,

време за мъдрост,
време за лудории,

време за вяра,
време за прошка,

време за усмивки и сълзи дори !
Време да откриеш себе си!
Време да се радваш на света около теб!
За да имаш време да обичаш и бъдеш обичана!

За да имаш всичкото време на света 
да бъдеш  щастлива!

Обичаме те, мила Мирона!

И както винаги, в такива дни ме налазват поредица от спомени и случки...
Още нейното раждане започна с комедия на ситуацията, това е една много забавна, но твърде дълга  история.... И после, още на 2 годинки ни вкара в един доста драматично-смешен филм.... Тогава аз работех в телевизията и през седмицата детето живееше при родителите на мъжа ми. Ние с него сме с доста колоритен речник, плещим си свободно пред децата, като предварително съм обяснила, че думите биват добри и лоши - добрите думи, използваме да общуваме с хората, а лошите просто си ги знаем и пазим в нашето си депо. Та по онова време даваха един френски сериал. Аз много харесвах артиста, който изпълняваше главната роля. И с мъжа ми непрестанно се майтапехме на тази тема - как съм готова да прегреша с него, как ще замина при него във Франция, и понеже пък той живеел в Америка -ще замина и отвъд океана даже с него, разни пикантерии също  ...абе чешим си езиците, нали знаете! Отиваме ние в петък вечерта да си вземем отрочето, а свекър и свекърва ми помръкнали. Отиваме в неделя вечерта да я водим при тях отново - положението още по-драматично, спрели са  да дишат...Минава седмица, две, нещо става с тия хора -  въпреки безусловната си обич към нас, по всичко личеше, че нещо жестоко ги мъчи. Като ни видят на вратата и очите им насълзени....Чак седмици след това, набраха кураж да поговорят с нас, и през сълзи ни признаха как Мирето им разказала, че аз съм влюбена във французин, че най-напред ще замина при него във Франция, но после чак в Америка, че тати е съгласен и се майтапи с това, само не ми дава да си взема детето  с мен ....ни думичка за телевизионния сериал...Оказа се, че това нашето момиченце, което като малка беше голямо лапацало и не спираше да бърбори, в момента, в който я оставим при баба и дядо, започва да бръщолеви  всичко що е чула у дома от нашите майтапи, разни врели-некипели, украсени, натруфени  и преекспонирани от детската й фантазия, и хората й се вързали, то и тя самата си е вярвала, де.... И милите наистина решили, че аз ще напусна единствения им син, ще  взема единствената им внучка и ще се отправя да гоня Михаля нейде по света...В началото се  сконфузихме, после се смяхме от сърце,  като им обяснихме недоразумението....Но дори и след този случай продължихме да дрънкаме всякакви глупотевини пред нея....
  Когато тя беше  на 4 годинки,  мъжа ми беше  запленен от Мишел Пфайфър и все за нея си мечтаеше.... Гледаме семейно "Крамър срещу Крамър", /в който изобщо не играе Пфайфърката, разбира се!/ но  след филма, Мирето, впечатлена от фабулата за развода и явно решила,че това се случва неизбежно на всяко семейство, се обръща съвсем сериозно към баща си -  "Татун, може ли ако се разведете с мама, да не се жениш за Мишел Пфайфър, а за Мадона, защото тя умее да пее и танцува, и повече ми харесва!" Смях в залата, ама мъжа ми обеща тържествено, де! Пък аз изявих желание, при подобен развой на нещата, да се омъжа за моя любимец Джак Никълсън, ако може...
  Мирето вече е на 10, тъкмо сме се преместили в  къщата ни в Драгалевци, а срещу нас живеят едни готини съседи - аз много харесвах комшията, а мъжа ми дъщеря му...та идва комшийката на вратата, носи един букет магданоз от техният двор и ни кани на гости - welcome party, сещате се. А като си замина комшийката, Мирето  анализира  - "Мамо, ако знаеше тази леличка какво говориш за мъжа й, а тати за дъщеря й, сигурно нямаше да ти донесе никакъв магданоз!".....Е, комшиите излязоха сладури и често си пием виното с тях.

Тази година  нямаме  сладки-изненада, отлетели чак за Лондон . Но в мислите и чувствата сме при нея, някъде там, в една къща на Темза...!

И накрая да си поздравя детето с любим кадър от любим  филм - тя често  обича да се разхожда точно на това място в Notting Hill, но все не  се сблъсква  с Хю Грант.....

ВЕНЕЦИЯ - световната работилница за романтика и вълшебства.....

"В продължение на повече от едно хилядолетие ВЕНЕЦИЯ се е откроявала сред дръжавите, като единствена по рода си - полуизточна, полузападна, полусуша, полуморе, раздвоена между Римската и Византийската империя, между християнството и исляма, с един крак в Европа, с другия потопена в съкровищата на Азия. Тя нарича себе си СЕРЕНИСИМА, кипри се в златни одежди и дори въвежда свой собствен календар, според който годината начева на 1 март, а денят почва от вечерта. Самотната й горделивост, вдъхвана от сигурността на лагуната, е придавала на старите венецианци странно усещане за уединение. И докато великолепието и благоденствието на републиката нараства, докато политическите им артерии укрепват, а зашеметяващият приток от плячка обогатява палатите и църквите им, Венеция все повече се обгръща с тайнственост и вълшебство. В представите на света тя се превръща в нещо средно между игра на природата и вълшебна приказка......."

                                                                   Джеймс Морис

                                                             "Светът на Венеция"

 

Какво чакате....?

 Изберете си най-красивата маска,

 за да не прозират сърцата ни,

  и да се разходим из потайностите на Венеция:

Е, ще се поразходим, но..... друг път! За днес - толкова......