02 август 2011

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

Тази година решихме да зарежем колите и кахърите си в големия град и да се  шмугнем високо в планината, носейки  само  раници и усмивки на плещите си.....
Похода  ни е от Боровец до Сандански, значи ще прекосим Рила и Пирин, както казват някои наши братски народи  BY FOOT, и... само с една раница на рамо. Финала му е след няколко дни, но защо аз, завалията, седя пред компютъра и пиша това пътеписче още днес...ще разберете по-късно!

Но.....да започна от самото начало!
Бяхме наели микробус, който рано сутринта ни прибра от къщЯта и точно в 8.30 часа, когато пускат лифта Боровец- Ястребец, бяхме строени и преброени по кабинките точно 11 души. Една част от тайфата се отказаха в последния момент от първия преход, щяха да се присъединят по-късно, други щяха да дойдат само за купона в Банско, където ще е нещо като сборен и увеселителен пункт, и там трябва да се съберем 19 души. Уточнявам, че  маршрутите са дело на  съпруга ми, а аз се явявам културно-масовик на бандата, тоест  аз поемам  организацията на мероприятието, която "вЕрвайте ми", хич не е лесна задача....
В 9.00 вече крачим бодро от Ястребец към първата ни цел  - връх Мусала.
Синоптиците пак нещо се бяха объркали, защото предричаха дъжд да се лее  от "спуканите вени на небето", а както казва Любен Дилов-син - "И днес се задаваше такава жега, че дърветата ще молят кучетата да ги препикаят, а кравите ще дават направо сухо мляко."



По пътя за Мусала :






Леденото езеро:




Стигаме сравнително бързо до връх Мусала - 2925 м,  
за Рила и връх Мусала  съм писала  и  ТУК..


Нямахме време за много емоции, съзерцаване и разходка наоколо, главната ни цел беше 40 минутна   ползотворна почивка / за мен си остана единствената за деня/, за да продължим с нови сили към хижа Грънчар.




А пътят е страшен, но славен..... както е казал поета!




И най-вече....изумително красив! От ляво, полегнали между грандиозни зъбери, се виждат  Маричините езера, от тях извира река Марица:

По едно време гледам племеника ми, младеж на 21 години, седнал морно на едно камъче, рее се в  далечината  и разсъждава на глас: " Ех, не всеки може да види  тази красота......!" Да-а, не всеки може да се докопа до това море от шеметни върхове, само хора, замесени от жилаво тесто....интересно, че жилави  българи комай не видяхме - колцината, които срещнахме бяха немци, чехи, англичани....Но пък, както уточни  един приятел от тайфата, колоритно псувайки "клетата" си съдба - чужденците  бяха все младежи  по на 25 години, а нашата сговорна дружина се простираше във възрастови граници от 15, та  до 57 години.
"Nice, a?"


А в дясно, в далечината се вижда язовир Бели Искър, охраняемата вододайна зона за питейна вода на столицата:

Разгеле, спуснахме се от връх Мусала - 
в обратната посока на качването ни. Ей, спускането хич не го кльопам, много ме "напряга" - а знаете препоръките на  мама Божка  - "Жоре, не се напрЕгай, маме, да не скъсаш нЕкой минискус, или нЕкой кариес да цъфне..."!
 И после като  отпочнахме да  катерим и спускаме 
 баир след баира,
чукар след чукара,
 мила моя майнольо.....
няма край !
Малък Близнак 2777 м надм.в.,
 Голям Близнак 2779 м,
 после Маришки чал 2765 м,
 Юрушки чал 2768 м...
и хижа се не види.



Денят е към своя край, пътят ни - йок! Е, най-сетне се видя в далечината хижата и едноименното езеро :

Обаче сега пък като се нахакахме в един лабиринт от клек.......
".....и ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък,
и няма край, и няма край на шир и длъж.
Ехо! Ехо!
Безкрайна шир и длъж."


Най-сетне, в 19.30 часа / след 10 часа   ходене  и към 22 км по супер труден терен/ , моя милост се дотътри  по пътечката.....Абе да ви се оплача, все съм последна -  карам я яваш-яваш, спирам, снимам, кефя се, уморявам се,  и така - на опашката....
Ето ги  - хижа Грънчар и Грънчарско езеро :

С пристигането, директно си понатопих крачката в езерцето, да отморят  уж и да ги поизплакна малко:

Дивна красота.....!
Обаче хижата е най-мизерната, в която съм спала, неподдържано, мърляво и мръсно.....
ама на кой му пука!
Ей това беше най-приличната стая, но ние, разбира се, не бяхме в нея...

Спим с  "куфража", намушквам си тапи в ушите - спинкаме всичките 11 души в една стая, представете си че сте в клетка не с една, а с няколко ранени  пантери - такъв вой се разнасяше нощес!....На всичкото отгоре ни нагостиха  с един несварен боб, та и той вдигаше такава врява...!.......абе идилия ви казвам! Но най-кофти от всичко беше, че си бях жестоко премазала палците по някаква необяснима за мен причина и вече усещах пареща и пулсираща болка, която нощес не ми даде мира....нали съм си едно много лудо магаре, инато и неуправляемо, не си взех от Сф планински сандали, които да обуя при спускането и резултата  беше на лице! Сакън, да не ми натежат в раницата.....

Това са тоалетната и мивката, ама то за тоалетна, както се казва в един виц-"Тундра болшая...."



Ше запитате имидиатли " Че защо аджеба се чанчите по тоз начин...?"
 Отговарям ви, също имидиатли.....
Няма как да стигнеш до тези спиращи дъха пейзажи,
няма как вятъра да развее косите ти до облаците чак,
няма как да се повдигнеш на пръсти и да докоснеш небето,
няма как с птиците да говориш на Вие,
няма как да флиртуваш вечер със звездите,
няма как да се усмихнеш на собствения си гротесков образ,
оглеждайки се  в изумително бистрите планински езера,
няма как да се докоснеш до тази девствена красота,
до  тази безкрайна, надиплена шир,
без да я изстрадаш....
 Но какво е болката и умората на физическото тяло -
тя после бързо отшумява, тялото успява да релаксира и отпочине....
Но душата, душата е най-изтормозената и уморената,
тя има нужда да я поглезиш, да я погалиш, да я обгрижиш....
а тук, в планината,
 душата на човека  танцува и   ликува ...!
Когато е на път, душата ми  е облечена само във ветровита коса и облачни очи.....
И пее ли, пее.....
 Е, дано сте ме разбрали.....
За мен, това са най- най- истинските неща от  живота...
Това са ми най-най-съкровените спомени,
споделени със семейството и приятелите.....
Това са ми най-най-дълбоките вдишвания и издишвания.....с пълни гърди!
Ето, за това иде реч....
Наскоро прочетох в Алеф на Паулу Коелю -
"Успявам да разговарям с душата си
само когато с нея сме в пустинята,
по улиците на някой град,
в планината,
на магистралата..."
И аз......
Сигурно в някой предишен живот съм била номад....

На залез слънце, близкият сипей се отрази във водата и направи чудна пеперуда:

После самата хижа се отрази в езерото:

Дори неугледните иначе бунгала са красиви и романтични, оглеждайки се във водите на езерото:

И макар, че сме  смесена формация от няколко семейства, ние всъщност сме една  веселяшка, колоритна и славна сговорна дружина от зевзеци, която при всеки удачен случай се гъбарка със себе си и усмива собствените си неволи ..Имаме заедно невероятни спомени - вече няколко десетилетия   крачим дружно по света и у нас.
Благодаря ви, че ви има, приятели!
Та, в шеги и закачки, посрещнахме   изгрева....В хижата освен нас, имаше само немци и англичани. А, и един самотен моряк от Варна! Немците, и вечерта, и сутринта се поизкъпаха и поплуваха  в леденото езеро, дали давеха махмур, или просто се кефеха....всеки луд с номера си!

 А за нашите перипетии от
хижа Грънчар, към Трещеник, Якоруда и Банско -

следва продължение
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Прочетете още :
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО
Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
Стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА....и сървайвър перипетии на път към КРЕМЕНСКИТЕ ЕЗЕРА В ПИРИН

Очарованието на Пиринските езера ---------------------------------------------------------------------------------------------
И да си припомним великата песен на Рей Чарлз, от която съм заимствала заглавието :



------------------------------------------------------------------------------------------------

24 коментара:

  1. Марийче, благодаря отново за удоволствието! :-))) Написано е като че ли на един дъх! Толкова да ти се удава писането, а и и снимането. Всичко така подробно, после онагледено и навсякъде присъства емоцията, изживяването, чувството. Прекрасно е! БЛАГОДАРЯ!

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, Мария, Мария,
    ти си направо фурия!
    Нямам думи....и чакам още!

    ОтговорИзтриване
  3. Уникален пътепис!

    ОтговорИзтриване
  4. Пепеляшка,признавам, че доста ползвам твоите маршрути за наши походи, ама по-кратки, където ни стига куража. Но, нито мога да разкажа така увлекателно, нито да снимам така красиво, просто се разплаках, като четох!И то няколко пъти го чета и препрочитам....Жива да си! И всичките ви приятели, че ви следват!
    Вера Боянова

    ОтговорИзтриване
  5. Wondrous beauty, indeed! Gorgeous photos, too.

    ОтговорИзтриване
  6. ПРЕКРАСНО - НЕ САМО ЗАЩОТО СМЕ ГО ИЗЖИВЕЛИ С ВАС , НО И ЗАЩОТО НИ ГО ПРИПОМНИ ТОЛКОВА КОЛОРИТНО!!! ПРОТИВОПОЛОЖНО НА БЮРОКРАЦИЯТА С КОЯТО СЕ ЗАНИМАВАМ ПОНАСТОЯЩЕМ!
    ПОЗДРАВИ ТОНИ, КИРО И ХРИСИ

    ОтговорИзтриване
  7. Божидара Николова3 август 2011 г., 10:53

    Пепеляшка, твоите пътеписи са мои любими четива - искрено се забавлявам и пътувам с теб, дори не само аз, а и всички около мен. Но, последно време ми липсват и твоите неверятни рецепти с истории, просто с очи се хранех, като четях.Така че, надявам се, че не си спряла да готвиш -ама то при толкова пътувания!
    Твоя почитателка
    Божидара Николова

    ОтговорИзтриване
  8. Когато ми стане сиво, винаги идвам при теб, на цветно. За пореден път - благодаря!
    Цвети

    ОтговорИзтриване
  9. О-О, толкова мили думи сте написали тук -
    Мони, Надежда,Слав Б,Valkocompany,Вера,Merisi,Тони, Божидара,Цвети, благодаря ви!
    Божидара, хи-хи, разсмя ме, но си права, май от скитане не ми остава време за готвене, пък и през лятото караме главно на салати и риба на скара. Но...ти благодаря за призанието, скоро ще има пак рецепти!
    Цвети, това е най-прекрасното признание за моя блог, и аз ти благодаря!
    Един прекрасен август ви желая!
    Пепеляшка

    ОтговорИзтриване
  10. Пепеляшка, това за душата ме разплака, толкова красиво и поетично написано! Ти си направо поет! Хвала за таланта ти!И поклон!
    Шани

    ОтговорИзтриване
  11. Мария,тук винаги чета и разглеждам в захлас.И попивам всяка снимка,и всяка дума.И се връщам назад,пак разглеждам,пак чета!Е да,не е като на езерото Комо,не е като в Прага,изморително е,мизерничко е по хижите ни/особено WC-то/,но пък удовлетворението от постигнатото е почти толкова вълнуващо,колкото и красотата,която виждаш благодарение на усилието и умората да се изкачиш,да вървиш,да стигнеш до някъде.
    Когато си на екскурзия всичката красота я получаваш някак лесно,вървиш и разглеждаш,и снимаш,и ахкаш.Докато по зъберите,за да видиш и усетиш всичко онова,което ти самата си описала така подробно,се искат много усилия,желание и воля!Поздравявам те за прехода,заслужаваш адмирации!

    Най-сърдечни поздрави от мен!
    И благодаря,че чрез теб се потопихме в тази безбрежна красота!

    ОтговорИзтриване
  12. Докато разглеждах и четох,ми стана много тъжно.Сигурно ще се запитате - Защо?.Ами защото не съм там при тази красота,и защото нахлуха в мен спомени когато обикаляхме и ние планините.Сега живота така ни е смачкал,че ме можем да намерим сили да се измъкнем.Добре че има такива чудни пътеписи да те карат да живнеш.Благодаря! И да пишеш още!

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря за споделеното...!Завиждам ти и за изживяното и за блогът ти,който вече ми е в "предпочитани"...В момента съм на морето,че няма как ,но мислите ми са в Планината,още пък повече сега,като ти прочетох написаното от тук и като прегледах блогът ти...Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  14. zdraveite, pisha na latinica zashtoto na komputara mi nqma instalirana kirilica.. patepisa e unikalno dobar.. pozdravqva avtora.. i iskam dap opitam koga 6te izleze prodaljenieto? pozdravi
    vpro4em az jiveq v Anglia i 4eteiki tolkova mi lipsva planinata 4e ne izdarjam ve4e...

    ОтговорИзтриване
  15. Шани, Еликсир,анонимен,Валери,радвам се, че попътувахте с мен!
    Анонимен,живота е като спирала от спадове и възходи, понякога трябва да покорим други, по-различни върхове и препятствия!Всеки има такива моменти! Но съм сигурна, че отново ще дойде време за планински преживявания! Горе главата!
    Анонимен от Англия, драго ми стана от написаното, и много мило,ами тя планината ви чака. Дъщеря ми пък учи в Англия и това лято имаше 5 английски момчета, които дойдоха за да посетят нашите планини.И на теб го желая! А ппродълженията - скоро!
    Хубав уикенд на всички!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  16. Миме, напълни ми душата :)
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  17. Миме, влязох в блога ти да търся сладко със сини сливи :)
    Когато ги правиш вътре с ядка захарта пак толкова ли е -на 5 кг ,650 г /тъп въпрос, но не съм правила/.
    И тази захар достатъчно ли е, че чета големи количества захар /бррр/

    ОтговорИзтриване
  18. Разказа и снимките ме завладяха и видях себе си там, където говорим с душата си.Много поетично истински е написан пътеписа.След силни емоции в планината вярвам в думите, продължавай maria да ходиш горе в планината и пишеш за преживяното.

    ОтговорИзтриване
  19. Дани, ние в къщи ни обичаме натъртващо захаросано, затова с толкова захар ни допада вкуса.Ти прецени за себе си. А иначе, ако сложиш ядки, нищо не се променя в рецептата. Много е вкусно сладкото, аз съм едър производител. Правя и за ежедневна консумация често, за в хладилника.Благодаря ти за доверието и успех със сладко-правенето.
    Мария

    ОтговорИзтриване
  20. И моята душа запя тук.

    ОтговорИзтриване
  21. А моята и пя, и плака-благодаря ти,невероятна си!

    ОтговорИзтриване
  22. Знаеш ли, дадоха една такава тоалетна в пранината по БТВ, беше като в твоя блог-може пък да си разбунила емоции и размисли.

    ОтговорИзтриване