ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН

Направили сме стройна и натоварена програма, стегнали сме раници и куфари,екипирали сме се от глава до пети, настройвали сме се месеци наред за емоциите,които ни предстоят в любимата планина и с любимата компания от 5 семейства- 20 души. Но.....щастието никога не може да е пълно и от седмица всички синоптици ни уверяват, че не бива да тръгваме в планината, че времето в планините е лошо, вали, гърми, трещи.....И все пак всички се събираме в уречения ден и час и лед дълго умуване, седнали за обяд в кръчма в Добринище, надделяват авантюристите и решаваме да не променяме нищо в предварителната програма и да рискуваме. Оставяме колите в Добринище, и с предварително нает микробус стигаме до хижа Гоце делчев. Оттам, с лифт до хижа Безбог. Времето е прекрасно, въпреки песимистичната прогноза и решаваме да се качим до Връх Безбог. Прехода е лек, но както в целият Пирин, гледката от върха е приказна –към връх Полежан и Кременските езера. А на връщане, понеже съдбата винаги покровителства смелите, природата ни дари с чуден подарък..Заромоли за минути лек дъждец, веднага след това изгря слънце и се появи най-най- красивата и огромна дъга,която някой беше виждал...започваше от единият до другият край на планината и цветовете и мащабността й беше зашеметяваща...!



Спането в хижа, ако някои от вас не знаят, е „ КАК НА ФРОНТЕ”- лягаме си с куфража /т.е. с дрехите/, леглата са ужасни, хижаря ни прецака и ни премести в друго спално, а не в това, което бяхме предплатили, на едно таванче за двайсетимата, нямаше прозорец, тавана ти пада направо на главата, абе- условия по-бойни от бойните....Но, ще ме питате, и за какво е всичкият този чанч? Повярвайте, струва си всяка минутка ....всяка изстрадана минутка, когато затаиш дъх пред величието на природата...!

На сутринта тръгваме покрай езерото Безбог







към Папаз гъол /попово езеро/. Времето е променливо, но раздавам по един голям черен чувал на всеки за раниците /при дъжд в него слагаме раницата и обувките,за да се съхранят сухи,мятаме чувала на гърба, а шляпаме с джапанки/. Слава богу, дъждецът беше незначителен...















На Папаз гоьл спираме за малка почивка, а и да се полюбуваме на езерото...









Предстои ни прекосяването на лява Краледворска порта- по прекият път за Тевно езеро.
Погледнати отдолу, всичките порти на Пирин, изглеждат страховити, едва ли не, невъзможни за преминаване, с тези огромни камъни, сипеи...но човека е упорито магаре, ей! Аз, лично, дори повече обичам да ходя по камъните, някакси се концентрирам максимално, забавно ми е да стъпвам по тях, и така ... скок-подскок, неусетно си преминал препятствието....но всяка грешна стъпка, може да е фатална за някое краче! Пирин за мен е внушителна планина, най-живописната у нас, най-красивата, най-запомняща се...











Вървейки, пред нас се откриват такива невероятни красоти, които аз, простосмъртната, нито мога да опиша, нито мога да снимам тъй добре, че да се докоснете и вие поне за миг до тази красота....
Някъде по обед стигаме до Тевно езеро, което също бе огряно от слънчевите лъчи / рядко явление за това местенце/.
Тук вече е време е за отдих и похапване.

И отново през Мозговишката порта, покрай Превалските езера- пак красота и величие.....Целта ни е хижа Демяница.











Пристигаме на хижа Демяница , някъде към 19 часа, доста уморени и изтощени, но доволни от изминалият ден.
Спането, макар и не в таванче, беше също толкова некомфортно- аз самата не можах да мигна цяла нощ, но...това си остава една лично моя трагедия. И на сутринта, кой спал, кой не спал, потегляме за пътя, където да ни прибере микробус на хотел Катарино. Ами, заслужили сме си малко глезотии след хижите, нали?
Всъщност и от тук има перфектна гледка към Пирин...







Но, отпускане няма...след сладко мързелуване и релаксиране, продължаваме по плана- покоряване на Кончето. Тръгваме от хижа Вихрен,
покрай Казаните- малък и голям, където мащабността на гледката, нейната красота и величие, спира дъха....









Минаваме в подножието на връх Вихрен, който този път не е наша цел...

Някои се качиха и до връх Кутело и после за Кончето..



Ей, тука да ви кажа, по някое време ме хвана шобето- едни отвесни скали, придържаш се с ръце за тях /с ръкавички/ и направо лазиш по отвеса, и ако за миг погледнеш встрани, просто ми се завиваше свят- всъщност, не самото Конче, а стигането до него е много трудно и опасно. Връх вихрен е труден за изкачване, ама не е опасен никак. А на самото Конче, този отвесен зъбер....абе не може да се опише, адреналин на макс....Моите деца бяха във див възторг /а и цялата група/ и непрекъснато повтаряха, че искат отново и отново да идват тук , за да изтръпват пред красотата и уникалността на това място !

Връщането ни предложи отново безброй красиви гледки, но вече от друг ъгъл.
А Пирин има и друго очарование:

В края на деня, уморени, но заредени с приповдигнат дух и настроение / за зевзешките номера, майтапите и нестихващият ни смях и емоции през цялото време- няма как да разкажа/, спираме за заслужена вечеря на кръчмата след х.Бъндерица- точно под Байкушевата мура. И понеже сме кулинарен форум- ако имате път натам, посетете непременно това местенце с непретенциозна, но ужасно вкусна храна! Такава салата с печени чушки...м-м-м, сочни кюфтета..м-м-м, домашно-пържени картофки..м-м-м , и ледено студени бири....
Следващият ден, на Муратово езеро- един много лек и разтоварващ маршрут, но не отстъпващ по нищо с красотата си.



И потегляме за Лещен .
Това място е уникално приказно, уникално истинско, уникално българско, то е като завръщане към миналото, то е Родопско кътче, където времето е спряло...Там се унасяш в едно спокойствие, тишина, простота и величие...

Там спиш не на хотел, там спиш в музей на българщината.Не си мислете, че сме спали обаче на дървени нарове- напротив, по невероятно деликатен начин са вписани в тази обстановка модерни и удобни матраци, поставени върху дървените легла и небрежно загърнати в халища и губери. Душът в банята също е вграден в дърво, за да не издава допира с цивилизацията. А водата в тоалетното казанле се пуска с дърпане на едно дървено кубче с канап....Идилия! Страхотно мила идилия!











Глинената къща - романтично кътче за двама....

Всичко е автентично и истинско...Кръчмичката – и тя излязла от някой учебник по стара история.
Храната- току-що приготвена и вкусна-вкусна...











И в това запазено от цивилизацията местенце, открихме едно духовно кътче- галерия и малък амфитеатър на творческо семейство- писател и художничка, населели се и творящи в това чудно селце. Наскоро тук щял да гостува Милчо Левиев /ей, как не го засякохме- удоволствието щеще да е още по-пълно/ и да изнесе концерт на това пропито с енергия и ненатрапчива духовност кътче, сгушило се между три планини.







Ако някой от вас не е ходил в Лещен- не чакайте и ден!

И понеже сме неприлично близо до Гърция, през новият пункт при Гоце Делчев- правим си едно пътуване за отмора и релакс до Бяло море.

Отидохме до Кавала, поразходихме се, направихме нужните сравнения...Зная, че северна Гърция е по-бедната и по- нехаресваната част от страната- но и тук всичко е подредено, чистичко...Харесвам архитерата им- непретенциозна, сромна, типична за Средиземноморието и арабския свят...но всички къщи, макар и не претрупани, като нашите с безброй еркери, чупки и скатове, са красиви с парапетите от ковано желязо, с многото цветя и цветни тенти..Всичко е е добре премерено,скромно, но ..има атмосфера и очарование. Морето иначе е по-кофти от нашено, но плажовете са пусти и никой не ти ходи по ушите.... Похапнахме любимите риби, октоподи и калмари, понапихме се с узо и вино рицина.....все човешки пороци....поизкъпахме морни тела в Бяло море..!

На връщане от Гърция, продължаваме нашият поход в Пирин, но този път в южната му част. Тръгваме от Мелник

за Роженският манастир, по една лека пътека, покрай пясъчните пирамиди- едно невероятно красиво творение на природата..
Вървя и си мисля, че ако тези пясъчни пирамиди се бяха пръкнали в някоя друга страна- целият свят щеше да се стече да ги разглежда и да им се радва..!

Посещаваме винарната на Шестака, наш стар познайник, където опитваме различни местни вина и мезета.



Отсядаме в с.Рожен- в мотела над ханчето, едно също много красиво и уютно местенце, с приветливи домакини , и с много, ама много вкусна храна.



Ами, всяко преживяване, колкото и да е хубаво и да ти се иска да не свършва, все пак има край.


До догодина!
-----------------------------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО

Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки


От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

  Стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА....и сървайвър перипетии на път към КРЕМЕНСКИТЕ ЕЗЕРА В ПИРИН

Очарованието на Пиринските езера -------------------------------------------------------------------------

8 коментара:
Dimitrana S. каза...
Харесвам такива разкази и тези снимки ме развълнуваха, Мария!

Крепко здраве и до догодина! Поздрав :-)

22 октомври 2009 20:03
Златина каза...
Страхотно! :)
Питанки - колко са ти големи децата?
И маршрута сами ли си го направихте?
Направо завидях! Така ми се прииска и на мене!

22 октомври 2009 20:39
пепеляшка каза...
Дими, благодаря ти - да, най-важното е да сме живи и здрави !За да има нови и нови походи...
Златина, веднага ти отговарям- имам 2 дъщери, на 19 и на 14 години. Но те почти проходиха по чукарите лятото , а зимата на ски. Малката беше на 3 и половина, когато качи 7-те Рилски езра за пръв път, но през хижа Вада, по трудния път. Е, на връщане рева като магаренце, но й убиваха някакви скапани маратонки. После обаче чакаха да дойде време за големия поход през лятото, цялата компания си прави графика - от 1 август винаги потегляме. А иначе с мъжа ми правиме маршрутите за всяка година, а аз отговярам за културно-масовата програма тъй да се каже- хотели, ресторанти, забавления, кулинарни и фолклорни изненади....Ако имаш интерес, мога да ти изпратя подробни проекто-маршрути. И после мяташ раницата и...на баира ! Пожелавам ти го от сърце ! Струва си ....

22 октомври 2009 22:31
hel каза...
Тази публикация е премахната от автора.
23 октомври 2009 01:08
hel каза...
Благодаря за удоволствието да попътешествам чрез твоите снимки. Много са хубави.

23 октомври 2009 01:32
Dani каза...
Всичко си е струвало да видиш тези красоти.Благодаря ти ,че и аз ги видях "седейки 'пред компа.Права си -никаква реклама не прави нашата държава ,а и общините/освен на пренаселеното ни Черноморие/.Чакаме нови снимки.Поздрави!!!

23 октомври 2009 13:50
di_ani каза...
Мария,
благодаря за тази красота и
удоволствието, което ми създаде.
Успешно ново пътуване и късмет, Диана

24 октомври 2009 20:10
myhappypond каза...
Приказна екскурзия, Пепеляшке! :) И прелестни снимки!

01 декември 2009 11:02