19 юни 2010

КАТМИте на обичайните заподозрени мои баби....

Да, точно така, защото съм израснала и отгледана  с катмите на моите баби....Една от най-живите картини от моето детство е на някоя баба,
седнала на трикрако столче под сайванта ,
до огъня с пиростията ,
/за пиростията и любовта ми към стари, български думи съм писала   ТУК  .../ 
и върху нея сач,
а върху сача се пекат катми- дъхави и пухкави.
Пиша баби и знаете ли защо, защото освен моите две баби, и двете носещи името Мария, ярък спомен имам и от бабата на братовчедите ми, баба Бица, която по същия тертип ни гощаваше с дебели, ароматни и питателни  катми. А сигурно се досетихте, че нося името на моите баби, по скоро на едната- по бащина линия, но с един куршум-два заека дет се вика, та и бабата по майчина линия е намазала от името....А то, моето име си има и дълга  история, докато се докопам  аджеба до него, бая вода изтече.......
Появила  съм се аз на белия свят в един майски ден в родилното на нашето малко градче. Както повелява традицията,  трябвало да нося името на свекървата. А тя беше една много   властна и проклета бабичка, но както казват по ония места, и много скОпосна -  в превод,  работлива и със златни ръце. Битува  мнението, че съм се метнала  на нея, за жалост по проклетия само, за скОпосна- не съм, пък работлива- хич дори......Та тази свекървичка носела звучното име Марийка и като съм се родила подвикнала под прозореца на майка ми, да не вземе да й промени харното име с някакви си там модерни кавър версии. И майка ми, била будала - още млада булка, хоп- кръстила ме Марийка. Обаче мама е градско чадо, кокона, даскалица, т.е. от хайлайфа на малкия градец....и изведнъж първородната й дъщеря да носи туй смешно име....че то, и преди и сега, като се каже Марийка,  само асоциация за колоритните вицове за таз мома в компанията на ерген  Иванчо ти се завъртат в главата и те напушва на смях, нъл тъй.....?! И майка ми, росна - потна, едва излязла от родилното, се запътва в общината с едничката цел да  промени моето име. Както знаете, то в малкия град половината служители в общината са ти роднина, а другата половина са ти дружки. И по таз причина особени трудности с промяната на името ми е нямало. За по-лесно и ненаказуемо, "Й" са заменили с "Я", а "К" с "Н"...... и съм осъмнала  вече като  Марияна,
... "в малкото градче",
но без "шапка с едно перце",
а  "с весело и добро сърце"......
  Добре обаче тая работа минала и заминала, в този край на Мария / всички са смятали, че това ми е името- на бабите/ казват Мима, и аз си растях  славно и глезено Мими. Добре, ама детето и добре да  си живее, става юноша-бледен и идва ред да получи паспорт. ...И какъв конфуз се получи , като хванах в ръка първия си докЮмент за самоличност и вътре се мъдреше непознатото за мен име Марияна....Че то аз си бях лична мома, къде що има гърненце да се търкулне и аз съм му похлупака, всички ме знаят Мима.....как ще се появя в туй градче, в което всяка вечер на софрата се сервираха, освен  кИфтеАта,   и  най-пресните градски клюки.....конфуз голям ви казвам !!... Викам си, Мима ли си Мариана ли си, но само нИдей рИва - ще се ходи при кмета. Щото още тогава ми беше ясна системата, че
който играе / играта на живота, де! /- пИчели,
който не играе - нИ пИчели.
Или както много години по-късно емблематичният полиглот Стоичков, щеше да формулира брилянтната си житейска философия, че всеки от нас 
Саймтаймс - люн, саймтаймс- уин....!
 Та  отивам аз при кмета, той баща на моя дружка, и от вратата ме пита- " О, Миме,  какво те води при мен?" и аз му разказвам историята на моя печален образ и му рекох, аман-заман, да тури параф - разрешение за промяна на името ми на.....Мария, ами тъй де,
                                                   "Вече съм мома голяма,
                                                    много лесно се не давам...." ,
няма да съм с галено име я... !
Кмета беше свестен човек и отсече,  " Ако беше от Мария на Марияна, щеше да съм против, ама обратното- хубаво, българско име, ще подпиша!"
Ура!, Ай УИН за сефте,
в бурното море на жЮвота, дет се казва....
И така, най-сетне се курдулисах с името Мария, което ми се е полагало по принцип и по рождение, още с пръкването ми на тоя бял свят, и оттогава да си призная, не съм си и помисляла да го сменям........

Е, след таз прелюдия, да си дойда на думата...ъ-ъ-ъ на рецептата де...

КАТМИте на моите баби


Необходими продукти:
 1 л прясно мляко
3 яйца
1 кубче прясна мая
1 жълтък
брашно, около 1 1/2 ч.ч.
1 ч.л.сол
масло за намазване

Маята се разтваря в топличка водичка. Яйцата се разбиват в купа. Постепенно се изсипва и прясното мляко.Добавя се брашното, докато се получи гъстота на боза. Маята се изсипва в сместа. Слага се солта.Разбърква се хубаво и се оставя да престои около 1 час, докато шупне. Ако сместа ви се стори гъста, може да се поразреди с малко вода.


Аз сач имам , но за по-лесно ги правя на тиган за палачинки. Най-напред изпичам един жълтък , без никаква мазнина, и после, преди печенето на всяка катма се намазва сача или тигана с жълтъка. После наливам един черпак смес в тигана и с долната,кръгла част на черпака оформям хубав кръг . При печенето трябва да се получат много, ама много дупки - на мен не ми се получиха достатъчно, разбира се ! 


След изпичане от двете страни се изважда и се намазва обилно с масло. Аз най-много обичам катмите само поръсени със сол- едно време така ги ядяхме и е много вкусно. Моите домашни любимци си ги мажат със сладко- глезотии....


В моя роден край за майсторски катми се считат тези, на които през дупките им се чете вестник....е, моите чак до там не можах да ги докарам, ама то
                                                      нито сайванта ми сайвант,
нито огИна ми огИн,
нито пиростията ми пиростия,
нито сача ми сач,
те всъщност ни яйцата,
ни млякото са си баш истински,
кат едно време....
нито съм скОпосна кат моите баби, 
та затуй- от мен, толкоз!



Да ви е сладко !
--------------------------------------------
Обичам Българските традиции и тези мои постове са своеобразен опит да ги запазя живи:

За БАХУРА - с любов

Кисело зеле на ВРЪШНИК

Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село Паталеница

23 коментара:

  1. Аааааа, мноооого се смях, като четох - така образно и с чувство за хумор си го написала, Мария. Страхотни перипетии. Но важното е, че краят е добър. Важно е човек да се чувства добре в кожата си, включително и да носи име, което му приляга :)
    А за катмите - благодаря ти за рецептата, много ги обичам, но досега не съм правила, само палачинки, но сега ще опитам.
    Изпълнен с приятни емоции уикенд!

    ОтговорИзтриване
  2. Е, Миме, че си скОпосна, скОпосна си :))))
    За моята баба, която беше родена в южна България казваха, че е голяма скопосия, та от там знам думата :)
    А катмите ти са прекрасно надупчени,
    а и какво има да им четеш на днешните вестници?!
    Поздрави от морския бриз :))

    ОтговорИзтриване
  3. Мария,
    харесвам името ти,
    харесват ми твоите катми,
    харесвам и начинът им на представяне.
    Прегръдка и усмихнато лято, Диана

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятно удоволствие беше за мен да прочета за обичайните заподозрени и дългата история на името на Мария! Както е казано - "което е речено,ще стане"
    А дупките на катмите ми се струват доста големи,и рецептата ще си копна:)

    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей,Мария:)

    Интересно беше да прочета написаното,защото ми навя много хубави спомени.Прабаба ми правеше такива,големи,дъхави и пухкави,на сач разбира се.Правеше много и една част от тях нареждаше в тава,нарязваше на хапки и заливаше с топло прясно мляко(естествено домашно),оставяше ги "да поемат" и така поднасяше на семейството,направо с тавата и започва едно боцкане по палачинковите хапки...

    П.П.И моите две баби се казват Мария,поради заето от двете ми братовчедки име,аз съм Милена;)

    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  6. Лети, Дани, Диани, Диди, благодаря ви, че сте се отбили при мен и сте набрали кураж да прочетете моите многословия....!
    Милена, и ти добре дошла! Точно така ги заливаха с прясно мляко останалите катми и моите баби- пак ставаше много вкусно, но не го описах, че не съм сигурна дали само чисто мляко се слага.
    Спорна и усмихната седмица ви желая!

    ОтговорИзтриване
  7. Мария, много се забавлявах с историята на твоето име. То каквото е писано на човек, не можеш го промени :). Много ми хареса и рецептата за катмите. И моите баби ми приготвяха такива, но за съжаление нямам рецептата, та ще пробвам от твоите. Не бях чувала за печене на яйце първо и мазане между катмите с него. Интересен способ. И това ще се пробва. Сега дано ми излезе коментара, че няколко пъти съм се опитвала да коментирам постовете при теб, но системата нещо не ме разпознава :). Поздрави и приятни летни дни!

    ОтговорИзтриване
  8. Оооох Миме, добер се похилих рано сутринта:)))) А хубава рецепта за катми ако знаеш от кога си търся, просто няма да ми повярваш:) За Гергьовден бяхме по родопите и аз там като ядах едни катми едно чудо, та от тогава ги сънувам:) Обаче на рецепта все не улучвам:( Възлагам големи надежди на твоята:)

    ОтговорИзтриване
  9. Изключиетлно забавна история има около твоето "кръщение", Мария. През цялото време се усмихвах докато я четях :)

    ОтговорИзтриване
  10. littlethingslife, дано пък моята рецепта по нещо напомня катмите на твоите баби...
    Лулу, в Родопите на катмите казват Марудници, и доста приличат на тези от моя роден край. Ще се радвам, ако пробваш и ти допаднат, само си представям какво кулинарно чудо ще спретнеш, дето няма да има нищо общо с моите скромнички катмички...
    Езерце, радвам се, че си се отбила- домъчняло ми беше за теб и твоите постове.

    ОтговорИзтриване
  11. Пишеш много увлекателно. Много забавна история. И мен са ме кръстили Цветелинка, но от малка заявих, че не го харесвам и навсякъде се представях Цветелина. Когато станах на 16 години официално си махнах к - то.

    ОтговорИзтриване
  12. Мария, катмите станаха много добри. Трябва да проверя допълнително с баща ми, за да каже дали са като на баба, но много са близо и много ни харесаха. Изядохме половин доза като стой та гледай. Поздрави и благодаря за рецептата!

    ОтговорИзтриване
  13. Бразилка, радвам се, че ти е харесала моята история....благодаря ти!
    Мира, на теб благодаря за доверието, радвам се, че са ви харесали катмите- те от пръв път рядко се получават най-добрите, искат си майстория, а ти явно си майсторка....
    Спорна нова седмица ви желая!

    ОтговорИзтриване
  14. Мария, отдавна не бях чела блога ти, но се смях от сърце :)))))) Много харесвам стила ти на изразяване и чувството ти за хумор! Радвай ни все така :)))

    ОтговорИзтриване
  15. Мария, случайно попаднах на блога ти и останах много приятно изненадана. Стилът ти на изразяване ми допада, а и чувството за хумор също.
    А за моето име историята накратко е такава: Родила съм се на свят празник"Св.св.Константин и Елена"", но баба ми е Райна и не идвало да ме кръстят на нея и решили, че съм дошла с името си. Да но имали съседка, която повечето комшии не харесвали, та тя се казвала Елена ... е как да ме кръстят тогава... и ме записали Елеонора. На галено обаче ми викаха Лена ?! /докато бях малка/ иначе всички ми казват Нора. Та така с имената.
    Моята майка правеше разкошни катми и ти ми напомни за тях. Ще ги спретна утре / вместо баница/ нали е Петровден, да правят компания на петровското пиле...
    Благодаря, че ме върна в спомените ми! Желая ти успешна седмица!

    ОтговорИзтриване
  16. пре лест!

    история, катми, детство...

    Здрава да си, Миме

    ОтговорИзтриване
  17. Ах, голям смях падна тук! Леле, ти си опасна работа! И как само ги разказваш нещата... все едно бях там, отстрани като наблюдател... Марийче, тук наистина е много цветно и забавно! Благодаря ти, че усмихна деня ми!

    ОтговорИзтриване
  18. Мими, чуден блог си имаш! Причтно е да тичам из страниците ти, да се наслаждавам на красиви снимки и положителни емоции. Наистина успяваш да пресъздадеш една хармонична атмосфера. През твоя поглед всичко е много красиво и радостно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре дошла, Петя! Радвам се, че се забавляваш тук и ти благодаря за топлите думи!

      Изтриване
  19. Блогът е невероятен! Положителната енергия на страхотен човек блика отвсякъде! Удоволствие е да се чете. Влезнах случайно, за рецепта за постни сърми и вече мина повече от час ... и аз все още съм тук. Поздравления!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много за така милия коментар, дано сте се забавлявали!

      Изтриване
  20. Ех,Миме :)) ,добре,че беше Катето и любопитството ми защо аджеба се маже тоз тиган с печен жълтък ( което и тук не разбрах защо е ) ,че да изчета тази твоя славна житейска епопея .Ще се правят катми без съмнение,а разказът пак беше в твой стил -увлекателен до последната точка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, жълтъка има едно единствено предназначение - да не залепват катмите на сача или тигана. Защото ако се сложи мазнина те ще се пържат, затова маслото се маже върху готовата катма, за да стане сочна....

      Изтриване