Цветно..... с Пепеляшка

И отново от пистите на ПАМПОРОВО...

2012-01-27T18:39:00.003+02:00

вихрен танц с две ски,

две щеки и

фотоапарат,

директен фото-репортаж

от тази дългокрака Пепеляшка:

Зимата тук е в цялата си прелест:

В Пампорово има мно-о-ого място за всички:

И за разлика от Миналата година - този път съм снимала и най-най-вкусната домашна вита баница на света, за която съм писала вече:

Кученцата пак са тук:

Но... аз се шмугвам на топло и вкусно в любимото кръчме:

------------------------------------------------------------
Прочетете още за нашите невероятно красиви планини :
1. Тази година преоткрихме ски пистите на ПАМПОРОВО
2. Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
3. Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО
4. Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки
5. От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...
6. СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....
7. ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
8. ДИРЕКТНО ОТ ПИСТАТА ВИТОШКО ЛАЛЕ- МИЛИ СПОМЕНИ И НАСТОЯЩЕ....
-------------------------------------------------------

Задушени ПАТЕШКИ БУТЧЕТА с глазиран лук и сладки картофи

2012-01-19T14:23:00.001+02:00

Откакто ни се услади Патицата по Пекински , все търся нови предизвикателства с патки....Тази рецепта намерих в сайта на телевизия Фиеста, предложението е на Жак Пепен - доста е пипкава рецептата, но пък...струва си всяка минута усилие, висша френска кулинария, сещате се.....Съвсем леко някои неща поизмених, защото имаше прекалено много масло и пържене за моите възможности. И беше от цяла патица, разрязана на 4 порции. Аз направих 4 бутчета и смятам, че това е по-удачният вариант. Нали знаете на какво се осланя френската кухня- масло, масло и пак масло.....Всъщност и печени киселици да изпържа хубавичко в бол масло- и те ще станат вкусни! Но тези бутчета станаха не просто вкусни, а превъзходни.....!

Задушени патешки бутчета
с глазиран лук и

сладки картофи

Продукти:

4 патешки бутчета -има ги вече в повечето големи вериги магазини
сол, пипер

1 кг. сладки картофи

масло

½ кг. лукчета дребнички

За соса:

¼ ч.ч. кафява захар

¼ ч.ч. винен оцет

патешки бульон

1 с.л. мед

сол, пипер

1 ч.л. нишесте

За бульона:

един патешки фенер, перфектен е за случая

2 моркова

1 глава лук

мащерка

дафинов лист

Приготвяне:
1.Изрязвам мазните кожички около бутчетата и ги запържвам без мазнина- те стават като хрупкави пръжки по-късно....Нужен ви е много голям и дълбок тиган с капак.
2.Във вряща вода /около литър, така че като ври да остане една чаена чаша бульон/ поставям фенера, а по-късно моркови, лук, мащерка и дафинов лист. Оставям ги за 3-4 часа, след което прецеждам бульона.
3.Овкусявам четирите бутчета със сол и черен пипер, нарязвам откъм кожичката на малки квадратчета, за да излиза мазнината по-лесно, и ги слагам в тигана с пръжките.
Оставям месото да се пържи 20 минути с кожичката надолу. После го обръщам, намалям максимално огъня и покривам тигана, за да се задуши месото. Пържи се още 40 минути.
4. Докато се пържи месото, приготвям картофите. Варя ги в студена вода, а когато тя кипне, изгасвам огъня и ги оставям за 4-5 минути в кипящата вода. Така остават полусварени.

Обелвам ги и ги нарязвам на дебели шайби.
Овкусявам с пипер и сол .по рецепта се пържеха в мед и масло, но аз ги изпекох в тавичка с малко масло, но без мед, защото те и без това са си много сладки.

5. В силно загрята мазнина запържвам целите глави лук, на които прибавям малко сол, захар и масло.
Захлупвам ги и щом омекнат, махам капака и намалям огъня.
Останалата течност ще се изпари, а захарта и маслото ще се карамелизират.

6. Приготвям си и соса.Сипвам четвърт чаша винен оцет в загрят тиган.

Прибавям захарта и оставям да заври.

Щом започне да се карамелизира, изливам вътре бульона от патешкия фенер.
Добавям лъжица мед и лъжица нишесте, което е разтворено предварително в малко вода.

Сипвам щипка сол и черен пипер и оставям соса да се сгъсти.

Така трябва да си организирате нещата, че всичко да е готово, когато са задушени напълно бутчетата. Трябва да се сервират веднага, топли. Сервирах в голяма чиния бутчетата, а около тях карамелизираните лукчета и сладките картофи. соса сервирарах отделно в сосиера. Знаете си, че една бутилка вино с високо качество ще е задължителна....моето беше най-доброто от Староселската изба - MILEZIM.

ДА ВИ Е СЛАДКО!

И отново имаме празник......

2012-01-17T09:26:00.004+02:00

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,

СКЪПО МОЕ ДЕТЕ!

Желая ти всичкото здраве на света!

Желая ти всичкото време на света!

За да имаш време за мечти,

време за мъдрост,
време за лудории,

време за вяра,
време за прошка,

време за усмивки и сълзи дори !
Време да откриеш себе си!
Време да се радваш на света около теб!
За да имаш време да обичаш и бъдеш обичана!

За да имаш всичкото време на света
да бъдеш щастлива!

Обичаме те, мила Мирона!

И както винаги, в такива дни ме налазват поредица от спомени и случки...
Още нейното раждане започна с комедия на ситуацията, това е една много забавна, но твърде дълга история.... И после, още на 2 годинки ни вкара в един доста драматично-смешен филм.... Тогава аз работех в телевизията и през седмицата детето живееше при родителите на мъжа ми. Ние с него сме с доста колоритен речник, плещим си свободно пред децата, като предварително съм обяснила, че думите биват добри и лоши - добрите думи, използваме да общуваме с хората, а лошите просто си ги знаем и пазим в нашето си депо. Та по онова време даваха един френски сериал. Аз много харесвах артиста, който изпълняваше главната роля. И с мъжа ми непрестанно се майтапехме на тази тема - как съм готова да прегреша с него, как ще замина при него във Франция, и понеже пък той живеел в Америка -ще замина и отвъд океана даже с него, разни пикантерии също ...абе чешим си езиците, нали знаете! Отиваме ние в петък вечерта да си вземем отрочето, а свекър и свекърва ми помръкнали. Отиваме в неделя вечерта да я водим при тях отново - положението още по-драматично, спрели са да дишат...Минава седмица, две, нещо става с тия хора - въпреки безусловната си обич към нас, по всичко личеше, че нещо жестоко ги мъчи. Като ни видят на вратата и очите им насълзени....Чак седмици след това, набраха кураж да поговорят с нас, и през сълзи ни признаха как Мирето им разказала, че аз съм влюбена във французин, че най-напред ще замина при него във Франция, но после чак в Америка, че тати е съгласен и се майтапи с това, само не ми дава да си взема детето с мен ....ни думичка за телевизионния сериал...Оказа се, че това нашето момиченце, което като малка беше голямо лапацало и не спираше да бърбори, в момента, в който я оставим при баба и дядо, започва да бръщолеви всичко що е чула у дома от нашите майтапи, разни врели-некипели, украсени, натруфени и преекспонирани от детската й фантазия, и хората й се вързали, то и тя самата си е вярвала, де.... И милите наистина решили, че аз ще напусна единствения им син, ще взема единствената им внучка и ще се отправя да гоня Михаля нейде по света...В началото се сконфузихме, после се смяхме от сърце, като им обяснихме недоразумението....Но дори и след този случай продължихме да дрънкаме всякакви глупотевини пред нея....
Когато тя беше на 4 годинки, мъжа ми беше запленен от Мишел Пфайфър и все за нея си мечтаеше.... Гледаме семейно "Крамър срещу Крамър", /в който изобщо не играе Пфайфърката, разбира се!/ но след филма, Мирето, впечатлена от фабулата за развода и явно решила,че това се случва неизбежно на всяко семейство, се обръща съвсем сериозно към баща си - "Татун, може ли ако се разведете с мама, да не се жениш за Мишел Пфайфър, а за Мадона, защото тя умее да пее и танцува, и повече ми харесва!" Смях в залата, ама мъжа ми обеща тържествено, де! Пък аз изявих желание, при подобен развой на нещата, да се омъжа за моя любимец Джак Никълсън, ако може...
Мирето вече е на 10, тъкмо сме се преместили в къщата ни в Драгалевци, а срещу нас живеят едни готини съседи - аз много харесвах комшията, а мъжа ми дъщеря му...та идва комшийката на вратата, носи един букет магданоз от техният двор и ни кани на гости - welcome party, сещате се. А като си замина комшийката, Мирето анализира - "Мамо, ако знаеше тази леличка какво говориш за мъжа й, а тати за дъщеря й, сигурно нямаше да ти донесе никакъв магданоз!".....Е, комшиите излязоха сладури и често си пием виното с тях.

Тази година нямаме сладки-изненада, отлетели чак за Лондон . Но в мислите и чувствата сме при нея, някъде там, в една къща на Темза...!

И накрая да си поздравя детето с любим кадър от любим филм - тя често обича да се разхожда точно на това място в Notting Hill, но все не се сблъсква с Хю Грант.....

ВЕНЕЦИЯ - световната работилница за романтика и вълшебства.....

2012-01-10T10:15:00.001+02:00

"В продължение на повече от едно хилядолетие ВЕНЕЦИЯ се е откроявала сред дръжавите, като единствена по рода си - полуизточна, полузападна, полусуша, полуморе, раздвоена между Римската и Византийската империя, между християнството и исляма, с един крак в Европа, с другия потопена в съкровищата на Азия. Тя нарича себе си СЕРЕНИСИМА, кипри се в златни одежди и дори въвежда свой собствен календар, според който годината начева на 1 март, а денят почва от вечерта. Самотната й горделивост, вдъхвана от сигурността на лагуната, е придавала на старите венецианци странно усещане за уединение. И докато великолепието и благоденствието на републиката нараства, докато политическите им артерии укрепват, а зашеметяващият приток от плячка обогатява палатите и църквите им, Венеция все повече се обгръща с тайнственост и вълшебство. В представите на света тя се превръща в нещо средно между игра на природата и вълшебна приказка......."

Джеймс Морис

"Светът на Венеция"

Какво чакате....?

Изберете си най-красивата маска,

за да не прозират сърцата ни,

и да се разходим из потайностите на Венеция:

Е, ще се поразходим, но..... друг път! За днес - толкова......

Ако в чая въздъхнат горчиви треви...

2012-01-06T19:01:00.005+02:00

ЗИМНА КЪЩА

Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван.
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита.
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки.
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.
стиховете са на Калин Донков

И невероятната и красива песен на ФСБ по този текст:

НА-ЗДРАВЕ ДА НИ Е....

2011-12-29T19:37:00.002+02:00

Тия дни погледнеш ли в нета - навсякъде се усмихват

Джинджифилови сладки човечета,

примамливи захарни елхички и звездички,

ароматни пуйки с или без кестени...

Истинско консуматорско общество...

И за да не останем съвсем бездуховни -

малко стихове от любимите ми Мария Донева и Петя Дубарова...

вместо рецепти!

Глътка свежа зимна поезия,

и заскрежената ми градина в снимки,....

преди новогодишното "голямо плюскане".....!

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.

Петя Дубарова

ДЕКЕМВРИ

Не е добър за раждане

такъв един сезон.

Настръхналите граждани,

с усмивки от лимон.

Сезон за оцеляване,

замръкнал насред път.

И във легла оправени -

деца, които спят.

Врабци, които хълцат.

Съсирена вода,

на ситен сняг накълцана,

и пепел по леда.

Дърветата разголени.

Пейзажът настървен.

Декември чака Коледа

от първия си ден.

Мария Донева

ЯНУАРИ

Ден без ясни очертания

и предмети без названия.

Празници без точна дата.

Лампи, съскащи в мъглата.

Думи в празно изобилие

и усмивки със усилие.

Притъмнявам и изстивам.

Вечер е. Къде отивам?
Мария Донева

Да си горещ и снежен

Улицата бяла, като котешка опашка

исклам да подръпна за измръзналия край.

Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,

с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.

Колко рядко виждала съм зимата такава!

Колко рядко виждала съм своя град такъв!

С улиците, снежните, луната като брава,

с жиците, опънати от бяла снежна връв.

Може би затуй ми става толкова горещо -

устните, косите ми изтръпват като сняг.

А да си горещ и снежен е чудесно нещо.

Да си цяла снежна, ала топла пак.

Петя Дубарова - 25.11.1975

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДНА ПРИКАЗНА НОВОГОДИШНА НОЩ!

И ЕДНА ЗДРАВА, УСПЕШНА И

ЦЕЛЕУСТРЕМЕНА

2012 ГОДИНА!

ИЗПЪЛНЕНА С ОПТИМИЗЪМ И МНОГО УСМИВКИ!

И НЕКА СЕ ОБИЧАМЕ - ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА ЛЮБОВТА НИ Е НУЖНА!

НАЗДРАВЕ !

P.S. Всичките сладости, показани на колажите са дело на моята 16-годишна дъщеричка Елена и са инспирирани от блоговете на Йоли и Ивейн - благодарим им от сърце!

Най-вкусните КОЛЕДНИ КАНТУЧИНИ.....

2011-12-19T20:40:00.002+02:00

Уверявам ви, че това са най-най-вкусните италиански кантучини, които съм хапвала....

Божествени - с много сушени плодове и ядки!

И с аромат на Коледа...

А тези кантучини са ми още по-вкусни, защото винаги ги приготвя моята 16 годишна дъщеричка Елена. Тя използва доста различни рецепти във времето, но намерихме своя вкус с много малки промени в рецептата от сайта на Ирина Купенска, за което безкрайно благодарим!

Освен, че са много вкусни, тези кантучини се приготвят много лесно, но за сметка на това свършват бързо.....Можете да направите и подаръчета в малки торбички от домакинска хартия:

КОЛЕДНИ КАНТУЧИНИ или БИШКОТИ

/ CANTUCCINI /

Необходими продукти за една пълна метална кутия за сладки:

4 яйца

150 гр кафява захар

3 ч.л. настъргана лимонова кора

4 с.л. настъргана портокалова кора

600хгр брашно

3 ч. л. бакпулвер

сол - на върха на лъжичката

100 гр сушени червени боровинки, накиснати в ром

100 гр сушени сини сливи, накиснати в ром

100 гр. стафиди, кайсии...също накиснати

100 гр бадеми,

50 гр шам фъстък,

Ядките са предварително лекичко позапечени.

1 ампула ванилия

Яйцата се разбиват със захарта на пухкав крем, добавят се и коричките от цитруси.
В друга купа се смесват брашното, солта и бакпулвера. Изсипват се при яйцата и се бъркат до получаването на гъсто тесто.
Сипват се и сушените плодове, нарязани на ситничко и изпечените ядки. Омесва се хубавичко тестото.

Фурната се загрява до 180°C.
Тестото се разпределя на 4 равни части и се оформя на дълги фитили, които се преместват внимателно в тава за печене с кухненска хартия отдолу. Намазват се лекичко /по желание!/ с жълтък, разбит с водичка.

Пекат се 25-30 минути, до златисто.

Изваждат се и се охлаждат малко. После фитилите се нарязват както се реже луканка, на тънки филийки, е, не чак толкова тънки, де...! И отново се подреждат в тавата върху хартията за печене.

Отново се изпичат за около 20 минути.
После се оставят да се охладят и се прибират в метална кутия. Там могат да си стоят 10-тина дни...докато устискате, при нас свършват светкавично. С чаша прясно мляко, кафе или чай...м-м-, удоволствието е пълно и гарантирано!

Пожелавам ви

незабравими Коледни празници,

топлина и уют в душите и домовете ви,

усмивки в сърцата ви

и вкусни и красиви трапези!

И много настроение!

И сбъднати копнежи!

И най-важното ...бъдете здрави!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

А ето и другите ми рецепти за Коледната трапеза

ПАТИЦА ПО ПЕКИНСКИ /PEKING DUCK/ с КИТАЙСКИ ПАЛАЧИНКИ - в БГ домашни условия...

2011-12-08T10:06:00.001+02:00

Наскоро си купих от Карфур една патица и веднага в главата ми се завъртяха едни йероглифи,

които ясно ми дадоха да разбера,

че тази птица е перфектна за китайската класика в жанра -

ПАТИЦА по ПЕКИНСКИ /PEKING DUCK/

Необходими са ви:

На първо място- огромно търпение

патица- 2-3 кг

1.5 л вода

3 с.л.мед

2 с.л. оризово вино или сухо шери

1 с.л.оризов оцет

Най-напред патицата се измива обилно с хладка вода и после се подсушава с кухненска хартия. В много голям тиган или друг подходящ съд се завира водата, и след това се прибавят меда, оризовия оцет и оризовото вино /аз нямах такова и сложих португалско десертно вино, вместо шери/. И постепенно се прибавя и разбитото в половин кафена чашка вода, царевично нишесте. След това буквално "удавям" патицата в получената смес. Въртях я, поливах я, давих я, абе хубавичко я окъпах цялата....

Следва забавната част...Необходимо беше да намеря начин да я окача на прохладно и ветровито място. След няколко проби и грешки, намерих точният вариант - нанизах я странично на един метален шиш за барбекю, а на него завързах едно здраво кабелче, учтиво предоставено ми от благоверният. Той също реши, че шоуто не е за изпускане и лично закова пиронче високо-високо на тавана на верандата ни, за да закачим там горката патица. Домъкна и един вентилатор, който поне през деня да прави вятър наоколо и да суши допълнително пернатото.

След това, на спешна конференция се събраха всички комшийски котки, во главе с нашата Мишел - умуваха, оглеждаха, душеха наоколо, кроиха планове без кръчмар, но..накрая пораженчески си подвиха опашките и напуснаха полесражението засрамени. Мъжът ми пък доволно и победоносно потри ръце заради хитро и безопасно окачената патица....Нищо че участието му свърши до тук, благоверният се наежи и все още се изживява, като главен майстор-готвач и заслужил виновник за вкуса на птицата.....няма лошо, все някой трябва да обере овациите!

Патицата вися на пирона цели 24 часа.Почти както го правят и в Китай - целта е да се изсуши кожата на птицата и при печенето да стане хрупкава. В Китай, където приготвянето на такава патица е своеобразно изкуство, вкарват и въздух между месото и кожата, за да се отдели напълно кожата и да се изпече наистина неустоимо хрупкава и медено кафява. Някъде бях чела, че преди много години тези патици са били кулинарен приоритет само на богатите прослойки, като те ядяли само вкусната кожичка, без месото...

След голямото висене, започва голямото печене. Най- отдолу във фурната се поставя тава с водичка, така парата от тази вода също допринася за перфектното изпичане. А и да не капе, защото самата птица се поставя върху решетка без съд, за да може от всички страни да се запича едновременно.

Най-напред се пече 35 минути с гърдите нагоре. После внимателно се обръща на другата страна и така се пече 45 минути. Пак се обръща с гърдите нагоре и се пече още 35 минути. В началото си мислех, че нищо няма да стане, ще остане сурова и жилава, а пък за хрупкавост не съм и мечтала....Обаче всичко се получи като по учебник !
Изпечената патица се изважда от фурната и се оставя около 15 минути да си почине и да си "поеме въздух" ..... После се нарязва на тънки парчета и се сервира задължително върху китайски палачинки, с нарязани зелен лук и праз и сос Хойсин. Той се купува готов в бурканче.

Но се наложи да си приготвя палачинките сама, а ако сте забелязали нито умея, нито пък си падам много по тестените...Но, неволята учи / в моя случай главно лакомията върши тая черна работа!/. Та ето как изпекох и първите си

КИТАЙСКИ ПАЛАЧИНКИ

То било доста проста работа! А ми изглеждаше сложнотия...

Необходими са ви само:

250 гр.брашно

100 мл вряла вода

1 с.л. студена вода

2-3 с.л.сусамово олио / може и някое друго, ако не ви се намира/

щипка сол

Изсипвам брашното в купа, поръсвам солта и в кладенче изсипвам горещата вода, като едновременно бъркам с ръце. Получава се едно мазало като начало, но точно след секунди и като се сипе и студената вода, се оформя меко и еластично тесто. Оставям го да престои 30 минути, завито с кърпа. След това тестената топка отрязвам на кръст и така се получават 4 парчета тесто. Омесвам всяко едно, да стане на топка и отново 4-те топки нарязвам на 4. Така се получават 16 малки топчици. Вземам 2 от тях, сплесквам ги с ръце, да станат като питчици и ги намазвам със сусамовото олио. После ги слепвам една в друга откъм намазаните им страни.

Чак сега разточвам 2-те питчици, както са една върху друга. Да станат тънички. Изпичам в много горещ грил-тиган. Стават готови за секунди.Изваждам върху памучна кърпа и отлепвам отново на две изпечената палачинка. Незнам каква е целта, китайска му работа...Но стават тънки, като хартия, много вкусни и ароматни палачинки. Необходимо е да се изпекат непосредствено преди сервиране, за да са топлички и свежи. Аз ги увих в кърпата за всеки случай. Изстинали, или по-скоро престояли, са като подметка, но лесно се притоплят на пара. При нас не артисаха за притопляне....

Златно-медена,

хрупкаво-апетитна,

изкусителна и направо неприлично вкусна

патица!

Почти съм сигурна, че в Китай с една патица от калибъра на нашата, се храни цяло едно Китайско село. Но...срам-несрам ще си призная нещо, все пак сме си свои хора...ние, 3-мцата, си я излапахме цялата на обяд и я оглозгахме до кости чак! Това е грозната истина....и срамния финал! Ще правя пак, то се е видяло...... Е, другото ми момиченце в Лондон и то беше посветено в нашата кулинарно-чревоугодническа занимавка, това скайпа е голям клюкар ще знаете!, та сега като се върне за Коледа още една патица ще изпека - ами прияде му се на детето....То, аз ако бях, каквото съм пощеливо магаре, направо яхвам метлата и....добре, че мойта метла за чуждестранни полети е вече в зимна ваканция!

Ами това е -

можете да се опитате да си направите и вие

истинска Патица по Пекински

в Бг домашни условия..

И ДА ВИ Е СЛАДКО И НА ВАС!

Всички снимки от Китай, които съм ползвала в този пост, са ми любезно предоставени от братовчедка ми. Тя наскоро се завърна удивена и впечатлена от тази необятна и контрастна страна , в която едни непретенциозни хора са творили от векове и продължават да творят чудеса:

Това са рецептите, които ползвах като сламки:

How To Make Peking Duck Recipe (Chinese)

Mandarin Pancakes

--------------------------------------------------------------------

Вижте също моите празничните рецепти за :

- ПЪДПЪДЪЦИ В ГНЕЗДО а ла Пепеляшка - кулинарна импровизация за 4 пъдпъдъка, манатарки и гнездо...с лек френски нюанс в нашенски 7/8 такт...

- ПЪЛНЕНА ПУЙКА С КЕСТЕНИ, или празнична компилация между пернатото, кестени, боровинков сос, печени ябълки...и много настроение

- Пълнен заек, дремещ в тиква

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Котлети от сом и печени ябълки на скара

2011-12-01T09:32:00.002+02:00

Ех, как неусетно дойде и декември, а с него наближават и чудните зимни празници! А първият от тях е Никулден! У дома рибата е на голяма почит, хапваме повече рибоци, от каквато и да е друга храна. И съм фен главно на морските риби, а да са пресни е задължително, но... днес ще предложа котлети от СОМ - расъл и пасъл свободно нейде из нашите реки. Е, на колажите прибавих море, за кеф, а и по Никулденско е някак.......Нали знаете, че си падам по кулинарно-морската еклектика - речна риба с морски пейзажи, хи-хи...!

КОТЛЕТ от СОМ и
печени ябълки
на СКАРА
с винено-балсамова редукция

Необходими са:

4 големи котлета от сом,
2 големи кисели ябълки,

1/2 ч.чаша качествено червено вино,

2-3 с.л. балсамов тъмен оцет,

морска сол,

черен пипер.

Измивам и подсушавам котлетите и ги наръсвам с прясно смлени сол и черен пипер. Завирам виното и балсамикото, докато се редуцира наполовина. Намазвам с редукцията котлетите и ябълките.. И хвърлям на скарата.
Сервирам рибката с ябълките, и..сещате се - с добре охладено бяло вино!

И понеже наближава Никулден -

можете да разгледате и изберете нещо за вашата трапеза от моята колекция

ЯСТИЯ С РИБА И МОРСКИ ПРОДУКТИ

Да ви е сладко!

ВЕРОНА /VERONA/ - БАЛКОН-ИТЕ НА ЖУЛИЕТА и други балконски и цветни истории...!

2011-11-21T09:43:00.005+02:00

БАЛКОН-ИТЕ.....,

да-а-а, в буквален и преносен смисъл....

Защото освен балкона,

от който уж Жулиета е флиртувала с клетият влюбен Ромео....

има и едни други "балкони".

Бях изумена да видя, че народа се е наредил на опашка,

за да пипне и се снима с металната, ледена гръд на Жулиета.

Всъщност невероятните архитектурни паметници
за тях прочетете - ТУК

из цяла Верона, бяха доста безлюдни /за наш късмет!/....

то целият туристически поток бил тук - в къщата на Жулиета.

Не знам в чий гениален мозък, през 1936 година, се е родила идеята да се пристрои този балкон към къщата, но с него се е "пришила" тук и цялата романтика от Шекспировите любовни куплети. И по мое скромно мнение, и на тоз човечец едно паметниче трябва му спретнат нейде наоколо, заради тълпите туристи..милионите туристи, за които притегателна сила са измислиците, красивите и романтични измислици....

Да си призная, в началото си рекох "Егати еротоманите!", а аз си мислех, че моя човек в къщи е тежък случай! Обаче, то работата била друга - като пипнеш гърдата на Жулиета и те чакала щастлива и дълговечна любов...Само дано не е като на двамата влюбени от Верона, че то баш тяхната любов е нито щастлива, нито дълговечна, но за сметка на това - овековечена по всички възможни начини! И по някаква такава причина, екземпляри от всякаква раса и пол подскачат да пипнат "балкончето" на Жулиета. Но..лошо няма, защото всичко е продиктувано от една единствена думичка - ЛЮБОВ....

All You Need Is Love - пееха Битълс.

All You Need Is Love - "крещят" тълпите туристи от цял свят,

които идват тук

и се подписват,

и пишат желания на листчета,

и закачат катинарчета,

и си лепят дъвките,

и си завързват панделките,

и държат в ръка бронзовата плът на Жулиета.....

Да, луда работа ви казвам...

Но, All You Need Is Love .

Дори и вечер, когато тук е затворено и спокойно, на входа има напориста тълпа зяпачи...

А можете да си купите и "любовна" паста за спомен :

Във Верона обаче има и едни други, също много красиви и привлекателни балкончета, прозорчета, тераски из целият град.....от които аз бях запленена. Те там са толкова много, и толкова колоритни и изящни, че един цял ден човек може да си отдели само да зяпа нагоре към балконите на наследниците на Монтеки и Капулети. Човек, като мене де, който по принцип и по рождение обича да зяпа и да се захласва.....

А от всяко балконче наднича цветенце.....то всъщност само за цвете има място на тези балкончета, толкова са миниатюрни. Е, може все пак някое девойче, мечтаещо да стане съвременната Жулиета, да успее да покаже кръшто телце и да завърти флиртче с някой потомък на Ромео....бая ще се поозори обаче!

Толкова кукленски са тези балкони - супер нефункционални, но ...дантелени и колоритни, усмихнати и изваяни, приказни и все различни..... накацали из целия град, като украшения по фасадите на сградите!

И прозорчетата ме очароваха.....

И като се уморих да надничам по хорските балкони, посетихме едно релаксиращо местенце - ренесансовата градина Giardino Giusti. Най-старата й част е оформена още през втората половина на ХV век.

Цветни лехи, старинни статуи, пещери в туфи, ромолещи фонтани, цитрусови оранжерии, всички разположени по протежение на булевард от стройни кипариси, докосващи небето.

Много впечатляващ лабиринт от жив плет, проектиран още през 1786 година. О боже, на какъв ли хал са били моите праотци по това време из родните вилаети и дали някой е дръзвал дори да мечтае за такова градинско великолепие!?....Не ми се разсъждава по тоз въпрос, че се натъжавам.....

Е, аз не можах да намеря правилният път за изход от лабиринта, разбира се! Но..благоверният пък се възгордя, защото се справи много бързо и много успешно.....ама той винаги е бил по-умната половинка на нашата семейна единица!

Други индивиди в парка почти нямаше - 3-ма души може би,

затова градината беше истинско скривалище от градската шумотевица .

С изумителна гледка към града от най-високата тераса на градината -

не снимах, че бях тотално баялдисала.....

30 минути по-късно и 2-3 изпити ледени Шприца с разни глезотийки ала италиано,

и съм отново във форма, и готова за нови туристически геройства !

/Шприц е популярен коктейл на основата на Просеко, за който съм писала - ТУК /,

Градината е сравнително малка. Входа е 6 евро. И макар че е един оазис от зеленина и спокойствие, тази цена ми се струва височка. Е, за Вила Карлота на езерото Комо се плаща 8 евра, но там можеш да се разхождаш не само в изумителната градина, но и в разкошния музей.. Няма място за сравнение, разбира се, защото приказните паркове на Лондон са свободни за посещение и народа щъка из тях ден и нощ, парка Гюел в Барселона и парка в Турският град Ескишехир също са без такса вход.......Ясно е, че тази градина е ренесансов шедьовър и е трудоемка за подръжка, но все пак цената й е доста пресилена, според мен...Но то пък какво ли са 6 евра за Италия - едни спагети струват повече.....но за нискобюджетният булгар-булгар турист 6 евро са си ЦЕЛИ 6 евро....

И понеже из целият град се реят любовни пеперуди и

навсякъде витае духа на двамата влюбени Веронци,

и на мен ми стана едно леко и пърхащо, ъ-ъ....любовно някак на душата...!
Хм, уж съм от стара коза яре,
ама и аз се поддадох на магията наречена ЛЮБОВ.....
и се влюбих безвъзвратно
в този великолепен град ВЕРОНА!
Много влюбчиво магаре съм си от малка,
посетя ли красиво място и хоп....
падам в плен на любовта имидиатли!

Но какво пък....нали

All You Need Is Love
Да....All You Need Is Love !!

P.S. Ето и другите градини и паркове,

за които съм писала -

всяко такова местенце носи своя, неповторима красота!

Лондонските паркове - една истинска приказка...

ВИЛА КАРЛОТА на езерото Комо в Италия- ако има рай...

БАРСЕЛОНА на ГАУДИ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - град ЕСКИШЕХИР

ВЕРОНА /VERONA/ - един истински архитектурен спектакъл

2011-11-09T10:03:00.004+02:00

Не харесвам "конфекцията" -

нито в архитектурата,

нито в модата,

нито в туризма....

Мечтая си да се изгубя нейде из китните селца на Тоскана,

да спя в спален чувал до самото гърло на вулкана Стромболи,

да посрещам изгреви и залези на Цикладите,

да зърна Кайлаш или нещичко от Тибет,

абе - да отида на места, където няма кока-кола и Макдоналдс.

Но...както е известно, човек и добре да мечтае,
един ден се налага да посети и Венеция !
Най-най-предъвканата, но все още романтична дестинация на света!

Затова и с немалка доза страх подходих към пътуването до Венеция ....

И реших първо да отидем до Верона -

нещо като прелюдия, увертюра, настройка към "конфекцията"....
наречена Венеция!

А то взе че се получи приказна увертюра......

Това е най-импулсивното ни пътуване, за което взехме решение почти на майтап, точно седмица преди това /да живeе Wizz Air!/. Но.... в уречения ден, за по малко от час и половина, вече дишаме въздуха на Италия.....а след още 2 часа сме на площад Бра във Верона, където беше хотела ни и откъдето започва всяка разходка в историческата част на града:

Оказа се, че Верона е едно истинско произведение на изкуството в различни стилове, пресичащи и преплитащи се в хилядолетната история на града. Тук всяка стъпка крие нови и нови изненади ....

На Piazza Bra, площад Бра ни очакваше един грандиозен архитектурен спектакъл...Тук се извисява Porta Nuova, огромните и дълги градски крепостни стени, симпатична градинка с фонтан и паметник на Виторио Емануеле, впечатляващият Palazzo della Gran Guardia (1610), неокласическият Palazzo Babieri ( 1838) с офисите на Кметството, Museo Maffeiano и емблемата на града Arena Di Verona .

Един от най-ярките примери за славната хилядолетна история на Верона е римският амфитеатър Арена ди Верона. Тя е изградена от Веронезки мрамор и е завършена през 30 г.сл. Хр., периметъра й е 435 метра, има 22 000 места за публиката, подредени в 44 концентрични кръга. В древността е била арена за гладиаторски боеве, но днес тук се провежда /от 1913г./ прочутият летен оперен фестивал.

От този площад тръгват и всички улички, които водят до другите забележителности на града.

Средновековният замък Castelvecchio или Старият замък, се намира точно на 5 минутна разходка от площад Бра. Той е построен между 1345-1375 година от династията Scaligeri и е шедьовър на готическата архитектура. По-късно е преустроен в музей, в който днес се съхраняват много произведения на Веронезе, Тинторето, Каналето...

Към замъка е построен и мост, наричан Ponte Scaligero и по който управляващият е мислел да бяга при евентуален бунт срещу тиранията му. Мостът е с червени тухли в горната си част, като всички забележителности във Верона от Scaligeri ерата, и с бял мрамор в долния си край.

От площад Бра започва пешеходната търговска улица Мazzini , която е барната с готини магазини. Като всеки представител на женската раса, се позахласнах по тях и поизнервих благоверният , който е съгласен да плати всичко, но ако може да се напазарува още на вратата - без проби и подробности, посочваш каквото ти трябва /той не се досеща, че на една жена почти винаги нищо не й трябва!/ и ти го пъхат в чантата, плащаш и бягаш...... Любен Дилов-син казва: "И все пак следващата Нобелова награда ще е за микробиологът, открил вирус, предизвикващ силно отвръщение на жените от досег с пари…" И от магазини, би добавил моя съпруг..... Та, ако сте от този, модифицираният вид, то само след 10-15 минутна разходка сте на Piazza Erbe. А там, на този най-стар площад в града, който е с квадратна форма и е останал още от римската епоха, се разкрива един причудлив ансамбъл от уникални сгради, колони, статуи и изрисувани къщи:

Бароковият Palazzo Maffei с бялата мраморна колона с Лъва на Сан Марко, символ на Венецианската република, в чийто предели е била Верона през вековете.

Фонтан със статуя "Мадона Верона"- и тя е от римско време. В дясно от фонтана се виждат някои от рисуваните къщи Casa Mazzanti:

Domus Mercatorum - средновековна сграда, която днес е офис на банка:

Torre Dei Lamberti - средновековна кула, висока 84 м. и строена кажи-речи 3 века

А за капак на всичко - пъстър и бъбрив пазар за сувенири, плодове и зеленчуци. И понеже покрай него минавахме по всяко време на денонощието, особено ни впечатли състоянието му през нощта - празните сергии, които вечер са едни огромни мулти-функционални шкафове с много чекмеджета с прибраната стока в тях, и чадърчетата стърчат елегантно...абе пазари съм виждала разни и разнообразни, ама някак спящият пазар ми е убягвал....

Минаваме през една арка и ..хоп, стигаме до малък и спокоен оазис на неокласиката - Piazza Dei Signori - тук може да се види скулптура на Данте Алигиери, изработена от Уго Занони. Тук се намират и още няколко Palazzo- ще рече Дворци: Дворецът на правосъдието и Дворецът на градския съвет.

Тези сгради са все останки от управлението на Скалиджерите. А на крачка от тук е и църквата Света Мария Антика, в чийто двор са Arche Scaliger - монументален комплекс от гробниците на рода Скалиджери.Някои историци смятат, че те са едни от най-ярките и значими шедьоври на готическото изкуство.

Верона е град в област Венето, Северна Италия, и има около 265 000 жители. Градът е разположен живописно по бреговете на река Адидже, чието корито се вие кръшно през целия град. А нощем, в лъкатущещата река Адидже се отразяват блещукащите светлинки на града :

Ponte Pietra - мост от римската епоха, с 5 арки. Това място май ми беше най-любимо - и денем, и нощем..... Спокойно течащата река, красивите камбанарии наоколо, стърчащите като исполини кипариси на отсрещният хълм ...... ..

Пресичайки реката и тръгвайки по ей тези китни калдъръмени улички покрай хорските къщи, отиваме до Castel San Pietro .

По-забележителното тук е откриващата се чудна гледка към града, реката, мостовете, камбанариите...

Минахме и покрай Teatro Romano - построен в края на 1 век пр.Хр. :

И както в цяла Италия - и тук е пълно с катедрали, всички накипрени и грандиозни -

и отвън, и отвътре.

Катедралата "Sv. Maria", наричана Duomo-то на Верона

Катедралата "San Fermo" - отново шедьовър от епохата на Скалиджерите.

Доминиканската църква "Св. Анастасия" – един от най-големите храмове във Верона.

И въпреки че есента е вече на прага, тук цветните картинки са все още в изобилие и почти от всеки прозорец се усмихваха циклами, бегонии и разни други цветенца:

Че има много такива МПС-та за мен не е нещо ново, но ме впечатлиха разграфените парко-места за тях по улиците - от едната страна на улицата са паркирани колите, а от другата мотопедите:

Не знам по каква причина, но из целият град има много такива магазини, в които и на момента шият красиви и тематични престилки:

О, не се кахърете - има тематични подаръци и за мъжете:

И за да не ви досадя съвсем ......

ще има продължение -

за балкончето на Жулиета и разни други истории.....

МАРИНОВАНИ ЗЕЛЕНИ ДОМАТИ и СУПА ОТ ТИКВА - комбинация с ВКУС НА ЕСЕН

2011-11-02T08:30:00.002+02:00

Често простичките неща могат да бъдат изненадващо вкусни .....Така се случи и с героите в днешната ми публикация.

МАРИНОВАНИ ЗЕЛЕНИ ДОМАТИ

Едно време свекърва ми правеше от такива доматки туршийка за зимата.Но аз не правя зимнини, затова реших да я модифицирам и приготвя, като салата.

Необходими продукти:

1 кг зелени домати

1 връзка копър

3 скилидки чесън

2 с. л. захар

2 с.л. сол
винен оцет
зехтин

Нарязвам зелените домати на шайби. Наръсвам със солта и захарта, и оставям да престоят в купа 2-3 часа. После изливам отцедилата се течност от доматите, измервам я и прибавям същото количество оцет и завирам в тенджера. Пускам доматите в заврялата течност и бланширам 10 минути. После изваждам с решетъчна лъжица и заливам с малко зехтин, смления чесън и нарязаният на ситно копър.Оставям в хладилника, но не за дълго - толкова ни харесаха, че вече унищожихме няколко такива купи с мариновани доматки.Перфектно мезе за ракийката и гарнитура за месни и постни блюда.
Ако решите да ги приготвите в буркани за зимата - след като престоят със сол и захар, изцеждате доматите, слагате им смлян чесън и копър, пълните в буркани и догоре доливате с олио.Стерилизират се 10 минути.

СУПА ОТ ТИКВА

Необходими продукти:

1 кг почистена тиква

1 щипка джинджифил

1 глава лук

3 скилидки чесън

тиквено семе

сол

зехтин

Задушавам в зехтина лука и чесъна, нарязани на ситно.Прибавям джинджифила и тиквените семки, а после и тиквата. Когато е сварена, пасирам. Сервирам супата с поръсени още тиквени семки - ако са препечени или запържени още по-добре.

И сервирайки, реших да опитам супичката с някое мариновано доматче, да позакиселее сладката иначе супа. Получи се невероятно вкусна комбинация, поне за моя вкус!

Типичен вксус на есен.......

А ето и цветовете на есента в моята градина -

кадър преди да е "заспала" своя зимен сън!
Златна есен, пълна с цветове и слънце!

И стихче от красивите есенни Драскотини на Марта :
По листата пее вятърът
като по ноти.
Пее жълто,
пее червено,
охра,
златно зелено,
тук се обърква,
смесва ги,
изфалшивява,
и засрамен ги спуска
на тротоара.
Кестенът изръкопляска.

Вижте и другите ми рецепти с ТИКВА :

ЗАЕК С РОЗМАРИН с гарнитура от ТИКВА С БАЛСАМИКО
Пълнен заек, дремещ в тиква
ТИКВЕНИК с кокосови стърготини
ПЪЛНЕНА ТИКВА С ДРУСАН КЕБАП

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Вариации на тема .....САЛТИМБОКА с гарнитура от Булгур с гъби

2011-10-26T10:09:00.001+03:00

Харесвам аромата на салвия, всъщност обожавам го....а го окрих едва преди 3-4 години. Имам си го в двора и си мислех, че е някакво декоративен треволяк, но...вкусната Йоли ме светна що е то и каква чудна ароматна роля може да има на нашата трапеза. Да, нямах обаче много рецепти с участието на салвия, докато не открих и вкусните дебри на италианската кухня.Там салвията властва, като царица...... Та сега това коренче градински чай или салвия, си го гледам като писано яйце - обгрижвам го и го ухажвам постоянно!
А Салтимбоката ми е най-най-любимото ястие със салвия - в него особено отчетливо се усеща божественият аромат! ... Четох оригиналната рецепта, Салтимбоката по Римски е най-популярна. Но...не ми допада пърженето и затова си направих своя вариация - за печене на грил-тиган или барбекю, без мазнина. Става не по-малко апетитна от оригиналната....А ако искате да направите оригинала - изпържете салтимбоката от двете страни в масло, а останалото сосче от пърженето сгъстете с още вино и нишесте и сервирайте, като допълнение. А сега моят вариант:

САЛТИМБОКА

Необходими продукти:

8 телешки медальона - по двечки на калпак ,
Оригинала е с телешко месо, но аз съм го разнообразявала и със свински и с пилешки пържолки.
8 парчета Прошуто

16 листа салвия

1 винена чаша хубаво бяло вино
морска сол- прясно смляна

черен пипер

Начуквам много, ама много здраво пържолките и поръсвам със сол и пипер. И на всяка пържолка забождам с клечки за зъби по едно парче прошуто от едната страна, и по 2 листенца салвия от другата.Салвията като се препече, става една хрупкава и неустоима.....После пека на грил-тиган, като по време на печеното капвам по малко вино. Може и на барбекю - моето е с камък, така че имам възможност да ливна малко винце. Но ако се пекат на решетъчна скара, може преди това да се накиснат с виното за около 30 минути.

Става толкова лесно и бързо, а за гости, ако са от пилешко или телешко, може да се приготвят доста преди това - и леко поизстинали запазват уникалният си вкус и съчетаните аромати на месото, виното, салвията и прошутото.....Вместо прошуто съм използвала и хамон.

Сервирам с различни гарнитури, но на снимките е с

БУЛГУР с ПЕЧЕРКИ

Необходи са ви:

1 ч. чашка булгур

зехтин

щипка люто чили

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

настърган 1 морков

5-6 печурки

черен пипер

смляна морска сол

В зехтина задушавам ситно нарязаните лук и чесън за минутка и прибавям булгура и настърганият морков. След още минута прибавям вода - 2 ч. чашки. И оставям да поври около 10 минути, и тогава добавям печурките, едро нарязани и подправките. След още 5 минути ястието е готово. Този булгур може да бъде и отделно постно блюдо, и гарнитура за различни меса и риби.

Да ви е сладко!
И ЧЕСТИТ ДИМИТРОВ ДЕН !

Можете да разгледате

моите рецепти от италианската и алпийската кухня - ТУК :

СПАГЕТИ СЪС СОС АЛА ПУТАНЕСКА ...... Spaghetti alla puttanesca

2011-10-17T13:06:00.002+03:00

Тези бързо приготвящи се спагети, съчетават в себе си почти всички вкусни съставки на южната италианска кухня - каперси, аншоа, маслини и домати. Тази паста трябва да ни взривява от вкусове - да е солена от аншоата и маслинките, пикантна от каперсите, леко кисела от доматите и люта от чушката....а в добавка на хапка хрупкав пармезан....просто гастрономическа експозия ! Колоритното име на този сос, който може да се прибави към различни видове паста, е с доста неопределен произход. Ясно е, че ястието се ражда през 1960-61 година в Сиракуза. Някои смятат, че в бордеите на юга труженичките са приготвяли такива спагети, като много бързи и вкусни, за да привличат чрез тях клиентела .Така се родило и името им, което буквално означава Спагети по курвенски. Друга легенда твърди, че известен готвач е трябвало късно вечерта да нахрани група свои гладни приятели, но вече нямал достатъчно продукти. Но те настоявали "Facci una puttanata qualsiasi" (“make any kind of garbage”), т.е. направи нещо от боклуци, от каквото имаш. ...Каквато и да е причината за създаването им обаче, това са едни превъзходни на вкус спагети. За тях споменах в поста ми
MENTA E ROZMARINO, или моите впечатления от ИТАЛИАНСКАТА КУХНЯ

Е, така ме очароваха, че още с прибирането си от Италия през април, побързах да ги приготвя. Опитах се да ги направя точно така, както ни ги сервираха в Ливиньо - в хрупкава пармезанова кошничка и по оригиналната Сицилианска рецепта. Обаче все не идва ред да пусна поста.....И сега, понеже съм отново на Италианска вълна, прибирайки се току-що от Венеция и Верона, ще се наложи да гледате лалета посред снежната есен навън....пълна кулинарно-природна еклектика!

През годините рецептата е претърпяла и доста вариации - по някои места извън Италия се приготвя със сьомга или риба тон, на други се слага риган...Аз обаче ви предлагам оригиналната рецепта на

СПАГЕТИ АЛА ПУТАНЕСКА

Необходими продукти:

400 гр. спагети или друг вид паста /ако имате възможност - нека бъдат пресни/

400 гр.домати - пасирани от консерва

8 филета аншоа. Може от консерва, но аз използвам домашно приготвена по тази рецепта:
За планината, Мохамед и МАРИНОВАНАТА АНШОА

5 суп.л. зехтин

2 скилидки чесън

1 чушка пиперончини или щипка люспи чили

2 с.л магданоз

100 гр.черни маслини

1 с.л. каперси
пармезан настърган за поръсване

И това вече е по желание- за4 пармезанови кошнички:

около 200 грама настърган пармезан, в зависимост колко голяма кошничка ще правите.

Нарязвям си маслинките на шайбички. ако използвате аншоа от консерва - обилно измийте рибките с течаща студена вода и ги подсушете с кухненска хартия.Нарязвям рибките на едро.Измивам и каперсите и също ги нарязвам на половинки. В тиган с нагорещен зехтин, задушавам за минутка счуканият чесън и люспите чили.Прибавям каперсите и маслините, и задушавам 2-3 минути. После изсипвам доматите в тигана и задушавам 10-15 минути.Подправям със смляна морска сол /ако е необходимо-продуктите са си доста солени, опитвайте първо!/ и нарязан на ситно магданоз.Изсипвам в соса готовите спагети al dente и...готово!

Препоръчвам ви да ползвате прясна паста, каквато има вече в италианските магазини в Сф- тя се приготвя на деня.Нещо като прясна паста, но пакетирана и с дълга трайност-незнам как я постигат?!, но все пак доста по-вкусна от сушената паста, има в големите вериги магазини.

А как се приготвя кошничката? Много лесно и много забавно....Просто се наръсва тънък, като дантела, слой от настърганият пармезан в тиган за палачинки.Като започне леко да се разтопява и да е подходящ за моделиране, се взема с една вилица и се мята, като едно одеяло, върху съдинката, чийто форма искате да придобие кошничката. Аз го метнах върху дъното на гювече, но се получава малко големичка кошничка...не че се опъна някому откъм изяждане, но по-малката е по-кокетна и при сервирането... Оставяте я така за няколко минутки да изстине, и приеме формата си.Подреждате си ги да си чакат реда. Пълните със спагетите точно преди сервиране - важно!!

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Можете да разгледате

моите рецепти от италианската кухня - ТУК :

ЧРД на моето момиченце....от ВЕНЕЦИЯ !

2011-10-15T09:19:00.006+03:00

Днес моята малка дъщеря

навършва 16 години!

Сладка ЕЛИЧКА,

бъди ни жива и здрава,

и не спирай да преследваш мечтите си!

Бъди все така наша гордост и радост!

Обичаме те, мило дете!

Времето отлетя, като миг...а как ми се ще пак да гушкам и мачкам моето сладко бебче..., което се превърна вече в умна, отговорна и целеустремена девойка....

Ще използвам едно стихотворение на Станка Пенчева - в него са написани красиво всички мисли, които се лутат в главата ми......

Дидактично

От всичко‚
което бих искала да ти кажа‚

избирам‚ дъще‚ едно:
Бъди горда!
Горда бъди!

След всяко падане —
ставай!

Иначе ще те смажат зли хора или беди.

Даваш ли — не пресмятай!
Губиш ли — не съжалявай!

За всичко плащай сама!

Не се срамувай‚
ако от тебе лъвица не става —

свое достойнство има и мравката на тая земя.

Не бой се от нищо —

ни от съдбата‚
ни от себеподобния враг.

Каквото и да се случи —
гордостта

ще изправя главата ти
като железен гръбнак!

Елена избра да празнува сама с приятелки в къщи......по момичешки!

А ние с баща й, избрахме да празнуваме в Италия...по романтичному!

Дано твоят празник,
скъпо дете,
е така незабравим, като нашия!

------------------------------------------------------------------
За моите момиченца съм писала и тук:
Ето ме днес съвършено разлистена.....или жалък опит за автопортрет....
За празника на дъщеря ми и сладките шедьоври на Кали.....
КОЛЕДА Е........
Лондон - през детски очи.........

---------------------------------------------------------------------------

СРЪБСКА СКАРА на ВЛАСИНСКОТО ЕЗЕРО

2011-10-06T18:26:00.002+03:00

Наскоро гостувахме за един уикенд на наши приятели, които имат къща в село Бохова, намиращо се буквално до самия граничен пункт при Стразимировци.

И пусто не ни даваше мира факта, че само след няколко минути с кола можем да хапваме вкусна скара в сръбско...и хайде по конете! Границата се минава за 5 минути, максимум. И още с преминаването й пътят се променя- мазен асфалт с всички възможни маркировки- стига, бе, и тук ли? Не съм минавала границата при Румъния, но иначе навсякъде по другите ни съседки картинката е доста по-добра от нашата....Направи ми впечатление, че по пътя до границата вървяха много нашенци пеша, носеха си по една пазарска торбичка и отвътре се подаваха хляб, лимонада, мляко, бира....поразпитах, оказа се, че за нашите сънародници в околните села, най-близкият магазин в Българско е ча-а-ак в Трън, което си е 15-тина км. И затова пък братята сърби открили хранителен магазин до самият граничен пункт и си събират грешните левчета на българите, които вървят пеш по няколко км всеки ден през границата, за да си купят насъщния - много интересна държавица сме!

Неволно си спомних първият път, когато бях в Сърбия...всъщност това беше за мен и първата лелеяна чужбина....
Далечната 1990 година, току-що е дошла демокрацията, или така поне си мислехме. А в едно с демокрацията се роди и проплака нашата по-голяма дъщеря. Месеци на кърмене, безсънни нощи, купони за мляко, на една опашка почти се сбихме с Пламена Гетова за кило кремвирши, нямаше стоки, но имахме парички.....и големи грижи с "на мама момата". И като стана почти на годинка, благоверният сОпруг реши да ме "пусне" в малка еднодневна извънградска отпуска, защото бях слушкала много и най-вече си бях изяждала всичко..... С една дружка /точно тази, с която отново минаваме границата и същата, дето ми "оперира" контузеното пръстче...!/ решихме да превърнем отпуската от извънградска в иностранная....Че аз от малка все за скитания и пътувания си мечтаех....речено-сторено. Щастливи от усмивката на съдбата, се записваме за екскурзия до Ниш за един ден. Тръгваме рано сабале, ние сме с по една дамска чанта, а всички други пасажери - с едни огро-о-омни дисаги...странно, си рекохме. Наближаваме Ниш, ние зяпаме през прозореца, жадни за нови преживявания и емоции....и изведнъж автобуса спира в един гингирлик и шофьора казва, че ще ни чака пак на същото място в следобедна доба.... Слизаме и с изумление разбираме, че нашата екскурзийка всъщност била до битака на Ниш, затова и хората с такива дисаги са тръгнали - на търговийка, разбираш ли.......бре, втасахме я! Ама ние сме тръгнали на туризъм.....че кой ви пречи, рече шофьора, хващайте пътя и отивайте на туризъм. Взехме едно такси, поразгледахме града, хапнахме и побързахме да се връщаме на битака - неспокойно и несигурно ни беше някак......Е, тук още търговията е в разгара си и изобщо никой не е готов за прибиране. Дремем като кибици ние на тоя битак, а около мен се подреди опашка - продавам ли си якето /барнала съм се с готино кожено яке, да не се изложа пред чужденците, разбираш ли..корекомска мацка!/, чантата, дънките, всичкото...отказвах, отказвах, па накрая пуста циганска душа в мен проговори и му отпуснах края и го ударих и аз на алъш-вериш......, за тия пари все пак у нас 2 якета щях да си купя, пък и това хич не си го харесвах. И чантата си продадох - кожена, готина, а докато си прибирих паричките в портфейла, и него го спазарихме..та се прибрах по дънки и ризка у дома /а можеше и тях да изтъргаша и да се прибера по парфюм само, дет се вика...хи-хи!/, но пък с една пачка грешни доларЕ в джеба...Та оттогава, като чуя Сърбия и Ниш, все тоз битак ми е в главата. Казват, че Ниш бил красив град, може, ама аз не ща и да го чуя дори....играла съм в този българо-сръбски филм!

Но днешната история е друга....днес сами решаваме къде и кога да спрем и сме се отправили към Власинското езеро. То е създадено в периода от 1947 - 1951 год. на мястото на Власинското блато.

Езерото е с площ 16 квадратни км и се намира сред девствена, екологично чиста природа. Разположено е на 1211 м. надморска височина, което го прави най-високото и най-голямото изкуствено езеро в Сърбия.

Местността е известна в Сърбия със своя здравословен микроклимат, подходящ за страдащи от астма и възпаления на горните дихателни пътища. В района на Власинското езеро се наблюдават редки видове птици, патици, корморани и др. и се срещат растения, които виреят единствено в изключително екологично чиста среда.
Купихме си различни екологично чисти сладка - от горски малини, ягоди, боровинки, а също и сиропи от тези плодове. И сироп от коприва - още не съм го отворила, за да ви кажа като какъв му е вкуса. Но като се знам какво добро прасе съм, сигурно ще ми хареса....

В езерото има два постоянни и няколко "плаващи" острова, от които най-известният е Моби-дик. "Плаващите" острови плават, само когато водните нива се увеличават. През по-голямата част от времето са "закотвени" близо до бреговете. Има много водни колелета и лодки за разходка, и ние се повозихме, ама не на такова красиво колело...

Още на митницата попитахме сръбският митничар къде е най-добрата скара в района и той категорично отсече - кръчма Нарцис. Открихме я и се курдисахме на една маса към езерото. Поръчахме си разни салати и скари, аз бързах да поръчам каймак, че много обичам. Беше страхотен, с тази топла и невероятна питка.. не ти трябва друго, толкова е вкусно!

Дали по всички ресторанти в Сърбия е така, не знам, но тук табиета беше такъв - каквото и колкото да си поръчаш, сервитьора го носи в едно огромно общо плато и сервира на всеки точно това, което си е поръчал. Дори на съседната маса, на сам клиент сервираха пак по този начин - от плато. Сръбската скара си е вкусно нещо, нищо ново под слънцето...

Това са ущипци, като нашите кюфтета, но без форма- щипеш от каймата и мяташ на скарата, от там и името им...

Плетеници, вешалици, гурмански плескавици - всичко беше много вкусно!

Обаче порциите са огромни - не можахме да излапаме дори половината и си взехме за в къщи една торба месища. Накрая искаме да платим, 7 души се пръснахме от Едене и биропиЕне - сметка 100 лева в наша валута - почти без пари...... А иначе келнера каза, че можем " да плАтимо со лева, со евро, со динаре , со ....као сакаме ...." готино!
Сетих се един виц за "изгубените в превода" между 2-та близки езика:
Един нашенец отишъл на гости на свой авер-сърбин. Хапнали, пийнали и дошло време за лягане. Сърбина казал " Друже, ти ще спаваш с Беба". Нашенецът си помислил, абе що ще правя с това ревливо бебе в една стая..и отказал категорично. На сутринта, на закуска, в кухнята влиза едно убийствено маце с бедра до сливиците и се запознава с нашенеца :
- Я се зовем БЕба.
- А я се зовем БУдала ! - откровено си "признал" нашият човек....

Минаваме пак много бързо, и много успешно границата....у дома - необработени земи, немаркирани пътища...Пак ме налазват спомени...миналата есен минавам по нощите границата на Капитан Андреево.Тръгнали сме от Одрин, където целият център свети в разноцветни топки- красота, и фонтаните се плискат, обляни в светлини, и джамията грее цялата..... Пътя - и той осветен отвсякъде.... Митницата - и тя.....Минаваме в Българско и настъпва пълна тъмница - на пункта, по пътя...а, ето едни неонови надписи в селото, на които пише какво ...
"---торант"...аха, било е някога ресторант, но сега е вече само торант, криза е все пак, трябва да се пести.....нъл тъй!

Затова НА-здраве да ни е ....!

Тарта/ Кростата с малини, арония и ванилов крем - Crostata ai frutti di bosco

2011-09-29T11:45:00.003+03:00

Любими продукти, съчетани в лек и свеж десерт.Хрупкава тарта, пълна с ароматен крем пастичери, или както е известен още сладкарски яйчен крем. Малини и арония - напълно натурални, без никаква обработка и запазили чудесният си вкус. Истинска наслада, какво да ви кажа!

Тарта/Кростата с малини, арония и ванилов крем..

Crostata ai frutti di bosco

Ето и необходимите продукти:
1. за тартата:
300 гр.брашно
1 яйце
150 гр.масло
1 ч.л. захар
настъргана лимонена кора
ванилия
2. за крема:
прясно мляко-200 мл
жълтъци- 3 броя
ванилия-1 пакетче
захар70 гр
масло
брашно 20 гр
екстра от мен - кокосови стърготини- 1 пакетче

3. 500 гр. малини, боровинки, арония, къпини - каквото имате, и колкото повече- толкова повече..... Аз сложих само малини и арония.

Най- напред си приготвям тартата. Разтопявам маслото и когато се охлади, разбивам в него яйцето. Прибавям брашното, захарта, ванилията, лимоновата настъргана кора. Замесвам тестото и разточвам кръг върху домакинска хартия за печене. Прехвърлям в тавичка с борд и оформям формата на разлата купа. Изпичам хубаво, да стане златиста, за да е неустоимо хрупкава.. И оставям да се охлади.
Приготвям си крема - всеки знае как. Ето тук подробно описание в поста
Моята голяма луда английска .... любов - PAIN AUX RAISINS
Оставям и него да изстине напълно и да се сгъсти. Преди това обаче намазвам отгоре крема с масло, иначе прави една дебела кора.И закривам купата с прозрачно кухненско фолио. И муш - в хладилника....
Изваждам тартата от тавичката, пълня я вътре с крема и отгоре нареждам или нахвърлям малините и аронията, и каквито там плодове сте си избрали.Отгоре, по желание , плодовете могат да се намажат с малко разтворено желатинче, за да придобият бляскав вид. Аз обаче си ги оставям натурални - и без излишна лъскавост, тартата беше излапана на мига....както винаги, когато я приготвям!
Всъщност точно тази тарта на снимките, от начало до край, направи малката ми 15-годишна дъщеричка - долу са и нейните ръчички.... А аз само ще обера овациите вместо нея....хи-хи!

Отваряте бутилка хубаво шампанско или пенливо вино,,
отрязвате си парче ванилово-малиново вълшебство
и се наслаждавате на красивите и дребни радости от живота!
С любимите хора наоколо....

Да ви е сладко!

Можете да разгледате

моите рецепти от италианската и алпийската кухня - ТУК :

ЦИКЛАМЕНА ЕСЕН край БАТКУНСКИЯ МАНАСТИР "Св. св. Петър и Павел"

2011-09-27T11:48:00.001+03:00

Толкова много планини и чукари съм пребродила, а досега не бях виждала истинска дива циклама. Е, и това доживях да видя....разкошни есенни цикламени поляни!

Всъщност, целта на разходката ни беше Баткунският манастир. Той е разположен в Баташкия дял на Родопите, на около 2 км. от някогашното с. Баткун, днес част от с. Паталеница.

Баткунският манастир "Св. св. Петър и Павел" е основан през 11в. в близост до крепостта Баткунион. През 1657 и 1774г. манастира е опожарен от турците и е бил един от 33-те разрушени манастира по време на насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите, описано от поп Методи Драгинов. През 18в. в манастира се е водила духовно-просветна дейност и е функционорало килийно училище с 15 ученика. През 19в. Баткунският манастир е възобновен, а през 1870г. е издигната и сегашната църква.

Резбеният иконостас в храма е изработен през 1809г. и съдържа иконите "Св. Петър и Павел", "Св. Богородица Пътеводителка", "Христос Вседържател", "Йоан Предчета" и "Св. Димитър на кон".

Особено интересна е горната част на иконостаса, в която образите на светците са вплетени в лоза.

В двора на манастира расте една от най-старите лозници в България- на 6 века. Изобщо лозата присъства навсякъде наоколо - освен в иконостаса, с нея са украсени и кованите парапети на манастирската обител :

Двора на манастира е отрупан с цветя. Имат си и голямо животновъдно стопанство.

Та, след манастира се разходихме из района, да се полюбуваме на есента в Родопите, и попаднахме насред тези цикламени поляни, огромни разкошни поляни от дивно красиви цветове, просто приказка :

Хи-хи, срещнахме и диви прасета....майтап бе, те си бяха в развъдник на ловната дружинка на Паталеница:

Писала съм за село Паталеница и тук:
Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село ПАТАЛЕНИЦА със средновековната църква "Св.Димитър"

Уикенд в едно Родопско селце...

Тези циклами

са за днешните рожденници,

те си знаят кои са...

Да са живи и здрави,

все така кипящи от енергия,

и все така усмихнати!

А песента Три бюлбюла пеят в изпълнение на трио Българка е моят поздрав за тях!
НАЗДРАВЕ!

ПАТЛАДЖАН-КЕБАП НА ФУРНА

2011-09-23T14:33:00.007+03:00

Тия дни в много кулинарни блогове властва патладжана :

Опитайте

Кулинарно приключение

Хайде и аз да се подредя на хорото....

По принцип Патладжан-кебапа, който е на голяма почит в турската кухня, се приготвя на шиш. Този вариант обаче е също толкова вкусен и апетитен, но по-лесен за всекидневна употреба, защото не е необходимо барбекю или скара.
Идеята е от турският кулинарен блог Eylemin mutfagi с дребнички промени.

ПАТЛАДЖАН-КЕБАП НА ФУРНА

Необходими продукти:
1/2 кг. телешка кайма
1 кг.патладжани
1 гл. лук
5-6 домата
5-6 люти чушки рибки
1 гл.чесън
магданоз
2-3 листенца босилек
червен и черен пипер
сол
Размесвам си каймата с нарязаният на ситно лук, 1 скилидка счукан чесън и подправките- сол, черен и червен пипер. Оформям си малки топчести кюфтета.
Нарязвам патладжана на големи шайби и го оставям посолен за няколко минути . После измивам със студена вода.
Нареждам кебапа в тавата, като редувам парче патладжан и кюфте. В средата на тавата оставям празно, и слагам там доматите, нарязани наполовина /ако са малки-цели/, целите чушки-рибки, и скилидки чесън /сложете повече- стават страхотни/. И понеже много обичаме запечени домати, реших да прибавя още малко за финал.... Отгоре наръсвам със ситно нарязаният магданоз и накъсаните листа босилек. И запичам до готовност във фурната .

Отделно си приготвям
Доматен сос по тази рецепта -/ всъщност тук е и една страхотна рецепта за патладжан по италиански тертип-Кула от патладжани и моцарела или вариация на тема Melanzane alla parmigiana /
и сервирам кебапа с доматен сос. Удома просто обожаваме доматен сос и лятото, когато мога да го приготвя съвсем пресен и в големи количества, имам винаги една тенджера в хладилника и го наливаме върху почти всяка манджа....

Afiyet olsun! , или Да ви е сладко!
-----------------------------------

Вижте и другите ми предложения от турската кухня-тук :

MENTA E ROZMARINO, или моите впечатления от ИТАЛИАНСКАТА КУХНЯ

2011-09-14T10:16:00.003+03:00

"Италианската жълтеникаво-мазна,

подправена със страст,

гарнирана с хумор

и все пак идеална до изнемогване кухня,

има характера на италианските красавици.

Всичко плува в масло,

лениво и нежно си тананика сладките мелодии на Росини

и плаче от аромат на лук и копнеж."

Хайнрих Хайне

Но освен че е чувствена, италианската кухня е едновремено и изтънчена, и съвсем простичка, и много здравословна, и диетична.  А е и една от най-разнообразните в Европа - с пикантните вкусове на Неапол и Калабрия, с ястията с песто на Лигурия, със сиренето и ризотото на Италианските Алпи... Италианците тачат своите кулинарни традиции и имат своево рода гастрономическа гордост и страст, която граничи с фанатизъм. Мисля, че само цар Футбол може да съперничи на тази страст...  Италианците прилагат присъщата си артистичност и усет към красивото дори в храненето. И французите се славят с кулинарни шедьоври, но тяхната кухня според мен   доста страда от маниерничене. Италианците някак естествено приемат насладата от храната и виното, не усложняват нещата прекомерно и може би това е и разковничето за световната им кулинарна слава. И за това, че вече на всеки ъгъл по света има италиански ресторанти.
И макар че бях запозната с разнообразието на тази кухня, през априлското ни пътуване в Италия, останах силно впечатлена и напълно възхитена от нея. Писала съм с много любов и за кухните на други народи :

ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА

ПРАГА - особености на чешката бира, чешката кухня и чешкия език

но се завърнах от това пътуване, завинаги и безвъзвратно влюбена в италианската .
Нашето пътуване беше  все в област Ломбардия - ски курорта Ливиньо, езерото Комо..... Прочетете моите пътеписи тук:

BUON GIORNO, ITALIA !
Италианският курорт ЛИВИНЬО /LIVIGNO/ - Алпийска снежна приказка през април
ВИЛА КАРЛОТА на езерото КОМО в Италия - ако има рай.......
БЕЛАДЖО / Bellagio / - перлата на езерото КОМО в ИТАЛИЯ
СЕЙНТ МОРИЦ /St. Moritz/ - шлифованият диамант на Швейцарските Алпи

Знаете, че всяка област в Италия си има своя уникална кухня. Тази на Ломбардия също има своите специфики, свързани главно с разположението - половината от областта е високо, високо в Алпите. Затова общият знаменател на тукашните храни е производството на висококачествено месо и мляко. И за разлика от другите области, където се готви главно със зехтин, в Ломбардия се използва повече маслото. Тук се произвеждат световноизвестните сирена Provolone, Taledjo, Gorgonzola, Parmigiano-Reggiano, Bitto, Valtellina Casera  :

Долината Valtellina, където всъщност карахме ски е емблематична със сушеното говеждо месо Вresaola.

Брезаолата се приготвя от месо от говежди бутове, сушено от 1 до 3 месеца, и подправено със сол, плодове от хвойна, канела и индийско орехче. Има много богат вкус - без убийственият опушен аромат на нашите подобни меса, в които няма всъщност аромат на месо, а само на пушек. И без толкова много сол...У нас, в италианските магазини за деликатеси има Брезаола връз 70-80 лв.килото. Когато говеждото месо се суши на по-малки парчета, аромата е още по-силно изразен, а деликатеса се нарича Slinzega. Едно време се е използвало конско месо, но сега се прави главно от говеждо, по-рядко от свинско и еленско.

В този регион се готви много дивеч, все пак планината е рай за ловците.
Както навсякъде в Италия, и тук царицата на трапезата е Пастата - в една публикация аз я наричам

Най-вкусната ИТАЛИАНКА
/вижте рецепта за тази РИГАТОНИ ТОРТА - тук/

Ломбардия е известна и с използването на много елда, която е калорична и подходяща храна за студените зими. Само тук се произвежда :
- Pizzoccheri -вид талятели, изработени с 80 % елда брашно и 20% пшенично брашно. При класическата рецепта пизочерите се готвят със зеле, парченца картофи, сирене Casera, чесън и градински чай Салвия.

- Полента-тарагна, която също е смес от царевично и брашно от елда и е шарена, заради по-тъмният цвят на елдата. Готви се с много масло и някой от видовете твърдо италианско сирене. Сервира се, като предястие с няколко резена Брезаола или като гарнитура на риба и различни меса.
Купила съм си и от двете за в къщи и готвих няколко пъти, но все не остава време да пусна рецептите.Скоро, може би...

Но, тази област е и родината на всеизвестното и обичано Оssobuco, на Ризото по Милански и на Коледният panettonе - със захаросани цитрусови плодове и стафиди. Ние опитахме нещо подобно, но много по-вкусно - сладък хляб със сушени плодове, смокини и ядки :

В района на езерото Комо се готвят различни риби, като традиционното блюдо е
missoltini . Това е риба карагьоз, изсушена на слънце и съхранявана по няколко месеца в дървени бъчви, като между всеки слой риба се слагат дафинови листа.После се приготвя на скара, напръскана с оцет, зехтин и червено вино. Сервира се задължително с полента-тарагна. Много е вкусна, но доста солена и изпива каса бира или вино ...

А за вкуса на вездесъщото Италианско Gelato се разказват легенди:

В ски-курорта Ливиньо, който е на границата със Швейцария, кухнята беше силно повлияна и от алпийската кухня. Навсякъде по заведенията се сервираха Фондю и Раклет, за които съм писала -ТУК:

РАКЛЕТ по Швейцарски и броенето на овце....
Да се омажем с шоколад или Шоколадово фондю по швейцарски
ФОНДЮ с различни сирена

Но..истинският кулинарен пир за нас се случи в хотела ни в Ливиньо.

Първо да уточня, че всеки си имаше отредена маса за цялото време от ваканцията, с картонче с името на някой от групата. В нашият случай се мъдреше моето име, защото аз бях направила резервацията за групичката ни. Масата ни беше с уникален изглед към Алпите през огромни френски прозорци.

Всяка сутрин на масата ни очакваше впечатляващо меню от което трябваше да избираме, между гурме-меню и по-традиционно италианско меню, което също не беше за изпускане, просто не беше така тематично издържано като гурмето....Аз, като виден чревоугодник и любител на кулинарните предизвикателства, избирах винаги гурме-менюто. На 1-ва стр. на менюто винаги имаше афоризъм за деня и малко поезия. Следва гурме-менюто, което беше винаги тематично и съставено по италианския тертип от антипаста, примо, секондо и долче. И с дълги истории за всяко от тях. После следваха предложенията за популярни италиански гозби, за хората които са по-консервативни. И това не беше всичко....Всяка вечер имаше и отрупани бюфет-маси с антипасти - с десетки салати, плата с брезаола, прошуто и шунки, плата със сирена, с рибни ордьоври, миди, октоподи.... :

Е, беше ми невъзможно да опитам от всичко от бюфета ...обичайно си слагах само малка салатка, за да остане място за гурме-угощението:

Абе, жалко че нямахме 7 стомаха, както казва Алф...не за друго, а просто за да опитам от всичко...
Та ще ви разкажа по-обстойно за впечатляващото тематично меню .....
Първата вечер имахме Welcome drink с много просеко и предястия. После рибно меню - още не бях схванала системата и така и не запомних имената, после разбрах, че красиво оформените дневни менюта си остават за нас, за спомен...:

На сутринта- на масата се мъдри каталогчето с менюто. За този ден беше
Сицилианско меню, като на цяла страница бе разказано за особеностите на сицилианската кухня . Ордьовърът
Карпачо от риба меч, с описание на продуктите, използвани в него, калориите и историята на създаването. Признавам си, че останах зашеметена от вкуса - деликатен и ненатрапчиво рибен, но с наситен аромат от различните треви и рукола ...просто прекрасен! Това е едно от най-вкусните неща, които хапнах през тази ваканция.

Примото беше Пресни спагети с путанеска сос - произлизащи от средата на 20 век и с типичните продукти на южна Италия, това са спагетите в /буквално преведено/ курвенски стил, гласеше обяснението към тях. Всъщност по-вкусна паста не бях яла до тоз момент - в пармезанова хрупкава кошничка....пастата се топеше в устата, беше една истинска експлозия от простички, но перфектно съчетани вкусове и аромати...:

Секондото, или основното беше Рибена супа, да, и аз в първият момент се изненадах, но като ми я донесоха разбрах за какво става въпрос..това е едно огромно блюдо от различни риби, миди, скариди, октопод, калмари, с малко бульон и зеленчуци, и препечена филийка. Голяма вкусотия, но..огромно нещо, не можах цялото да си го изям:

Долчето беше умопомрачително вкусно Тирамису :

Да ви кажа, че късно вечер, имаше отново различни партита- пица парти, after sky партита, среднощни похапвания, вечери на коктейлите,....до тях ние никога не стигахме, защото след вечеря се разхождахме малко и лягахме да отмаряме, за да можем сабале да сме първи по пистите, а и нямахме сили и място за нови кулинарни издевателства....
Закуската - от богата пре-богата...сирена, колбаси, топли-топли кроасани, сладкиши, мюслита и ядки, и семена - имаше дори и любимото ми ленено семе...

А на мен най -много ми допадаше страхотната плодова салата, с пресни горски плодове посред зима, високо в Алпите - страхотно свежа, истински еликсир....
Следващата ни гурме-вечер беше посветена на долината Валтелина, където всъщност се намирахме - Валтелина меню. Отново дълго експозе за исторически и географски особености, които са се отразили и върху кулинарията.
Примото - Хрупкава полента-тарагна със сирене Casera, типични за този регион - много апетитно и вкусно:

Примото е Ечемичена супа, хранителна, но много здравословна и диетична супа от ечемик, боб, зеленчуци - нищо особено, бих казала! Направо не си я изядох...

Секондото - Buckwheat Fritters with local cheese, или Пържени топчета от елда в неправилна форма, със сърцевина от сирене, поднесено върху Брезаола и цикория....цял роман това заглавие, бе! На диалекта на долината Валтелина, наричали това блюдо с името на малко животинче - някакво жабче...много непривлекателно име за иначе така прималива храна! Изобщо, отядохме си на вкусна Брезаола......

И десерта - кексче SFORZATO , пак от долината Валтелина :

А вечерта, истинско пиршество за душата и небцето, беше Шоколадовото меню....една страхотна кулинарна провокация!
Кратка история - пътя на шоколада от маите, в Америка, Азия и Африка. Пишеше също, че хората които обичат шоколад, са хора, които обичат живота изобщо.Пак роман на тема шоколад.....
Предястието - много специална комбинация от Панирано сирене с шоколад, своеобразен букет от вкусове и аромати :

Примото - изумителни Шоколадови талиатели с рагу от заек, в пармезаново-шоколадова кошничка...една феерия за небцето и душата, която ти се иска да не свършва никога....абе направо си беше нещо като кулинарен оргазъм...!

Основното е още по-невероятно на вкус и аромат
Панирани агнешки котлети с шоколад...леко пикантни, а на всяка хапка аромата на агнешкото се слива с шоколадово-пикантен вкус, направо шеметна комбинация. За пръв път ацтеките започнали да готвят месото с шоколад, но днес се предлага в много изискани ресторанти, като Blue Hill в Ню Йорк. Готвача препоръчваше, че макар да звучи странно, поне веднъж човек трябва да опита това блюдо:

И както можете да предположите, вечерта завърши с едно размазващо на вкус
Шоколадово суфле. Малката ми дъщеря прави задълбочено проучване на тази суфле-тема, и каза че е най-доброто, което е опитвала - хрупкава коричка отвън, а вътре истинска шоколадова лава....:

Имахме и Меню на ловеца - все пак сме в Алпите, и тук, както и в цяла Италия, чест гост на трапезата е дивеча.
Предястието е Slinzega, в компанията на ръжен тост с маслинова паста. За този месен деликатес писах по-горе....

Следват Домашни биголи със сос от диво прасе /глиган/. Биголите са дълга паста от района на Венеция, използвана много и в Ломбардия. Уникалният вкус идва от рагуто с месо от глиган, той напомня на топла камина в планинска хижа.....

И основното блюдо Котлети от елен с ароматни планински билки и картофи - идеална храна за зимна вечер. Еленското месо е с отлични протеини, относително бедно на мазнини ....А вкуса - изненадващо за мен, беше много сочно и ароматно това еленско месо!

Следва Средиземноморско меню :
Предястие - Рибни топчета с пармезан и аншоа, семпла рецепта на това задължително за стартер блюдо, което харесвали дори децата, които не искат да ядат риба.

Примо - Домашна паста от Лигурия, със зелено песто, картофи и зелен фасул. Толкова простичка откъм продукти, но забележително вкусна паста:

Секондото - Морски костур в доматен сос и кралски скариди в конячен сос. Костура живеел в умерено топлите води на Средиземно море, Това е рецепта с много специално приготовление, заради деликатното и нежно месо на костура. Абе, висша кулинария, какво да кажа!

И за десерт - Панирани ябълки с ванилов сос:

Имахме също
Китайско фондю - купа с бульон от вино и билки, различни тънки филийки от месо, което се пуска в соса да клокне, и после се хапва с разнообразни гъсти сосове в китайски красиви купички:

Свински ребърца в сос с червено вино:

Печено пуешко с аспержи:

Ньоки с пресни домати и босилек :

И още доста неснимани вкусотии.......

Имахме си и грандиозен парад на италианските десерти:

Тези плодчета в желе по чашите бяха невероятно вкусни:

Забелязвате ли чепките френско грозде - напълно пресни посред зима, на 2500 м.надм.в.:

И да уточня, че към всяко блюдо се препоръчваше и точно с какво вино да се консумира то. Мисля, че виното е най-популярната алкохолна напитка в Италия . Аз обожавам пенливото вино Prosecco - според мен, италианците затварят южното слънце, изкусителните аромати и своята страст в тези бутилки вино:

На пистите се предлагаше невероятно разнообразие от храна и напитки, като всичко се сервираше много красиво ,на дървени плата, или в порцелан и изящно стъкло.

Тук се пийва едно греяно вино, напълно подобно на нашенското, със захар и подправки, което наричат vin brulé :

Bombardino е напитка популярна в Италия през зимата, особено в ски курортите. Тя е направена чрез смесване на 1 / 2 Advocaat / вид италиански яйчен ликьор/ и 1 / 2 бренди. Сервира се топла и с разбита сметана отгоре. И си е истинска бомба, коята те изстрелва директно на черната писта.... мен направо ме взриви!

В Северна Италия е много популярен виненият коктейл Spritz. Той е приготвен на базата на Италианското пенливо вино Просеко с добавен горчив ликьор Aperol и газирана вода. Пие се повсеместно, като обичайно се сервира с купичка чипс и мини-пици.

Limoncello - популярен в цял свят лимонов ликьор, използващ се и като диджестив.

Но моя фаворит от диджестивите е Fernet Branca .

Италианският журналист Бепе Севернини пише:

"Английско проучване показва, че 90 на 100 от италианците предпочитат националната ни кухня пред всички останали - никой друг стомах в Европа не е толкова патриотичен. Италианската кухня е предпочитана и от чужденците - 42 % от анкетираните я поставят на първо място, следвана от китайската и френската.Третото място може и да не е приятно за съседите ни оттатък Алпите, но би трябвало да го приемат спортсменски - да загубиш от най-добрите не е унизително.

В Италия имаме същата вътрешна връзка с храната в чинията, както някои амазонски племена с облаците в небето - един поглед, и сме наясно какво да очакваме.

Хапването в Италия става по правила, които за нас са съвсем ясни. Храната и напитките са чудесна метафора за страната ни - море от навици и странности, в което чужденецът може да се удави.

Поръчвате си капучино: след 10 сутринта е нередно /сигурно даже незаконно/.

Пица за обяд е ученическо хапване. Ризото с месо е идеален избор.

Пармезан върху мидите е богохулство, но ако готвача е млад, изразете възхищение.

Бутилките вино са за туристите, ако е в дамаджанки, окачени по стените, е за екскурзионни групи.

И накрая чесънът - подобно на изтънчеността, трябва да го има, но да не се усеща.

А брускетите, които предлагат в някои ресторанти в чужбина, в Италия биха коствали отлъчване от църквата.

Веднъж една приятелка англичанка нарече всичко това "хранителен фашизъм". Отговорих й : "Преувеличаваш. Поръча си капучино след вечеря и дори не те интернирахме...."

----------------------------------------------------

Можете да разгледате

моите рецепти от италианската и алпийската кухня - ТУК :

И да си припомним разкошната песен на Зукеро, от която съм заимствала заглавието на тази публикация:

КАРАГЬОЗ на фурна с лимон и розов пипер, а за гарнитура - салата ТАБУЛЕ

2011-09-12T09:23:00.002+03:00

Това карагьозче стана невероятно вкусно. А в компанията на свежата салатка Табуле и бутилка измръзнало бяло вино, си е едно истинско морско угощение за ценители.

КАРАГЬОЗ С ЛИМОН И РОЗОВ ПИПЕР НА ФУРНА

Аз купувам пресни рибоци, избирам най-големите, че малко по-лесно им се чистят костите. Знаете, че карагьоза е ненадмината по вкус и аромат риба, но с много кости.....

Необходими са ви за 4 порции:

4 големи карагьоза / може да се замести със скумрия, лефер, лаврак, ципура/

морска сол-едра

3-4 лимона

3 с.л.розов пипер

Почиствам рибата и цялата я поръсвам с едрата морска сол. Оставям да постои в хладилника, така месото се дехидратира и става по-вкусно - колкото повече стои, по-добре. После измивам обилно със студена вода, да падне солта- месото е поело повече от достатъчно.... Подсушавам с кухненска хартия. Правя прорези по рибата и поставям във всеки по шайбичка лимон. Вътре, в коремната кухина също поставям лимон и розов пипер. Подреждам в тавичка и отгоре поръсвам обилно с розов пипер. Той дава чудесен аромат на рибата .Изпичам на силна фурна - на грил реотани / може на скара или барбекю/, да се попрепече хубаво. Печените лимончета стават хрупкави, като чипс. И сервирам със салата Табуле или гарнитура по избор.

САЛАТА ТАБУЛЕ

Необходими продукти:

1 ч.чаша булгур

3 розови домата

1 голяма връзка магданоз
1-2 стръка пресен лук или 1 глава червен лук

5-6 листенца мента или ментов джоджен

2 с.л. сумак

прясно смляна морска сол

сока на половин лимон

зехтин

Накисвам добре измитият булгур в 2 чаши вряла вода за около 2 часа. Не варя булгура, а само го накисвам, подобно на приготвянето на житото.Така се запазват вкусовите качества и полезности на булгура. Към булгура прибавям ситно нарязаните домати, лук и магданоз. Слагам всички подправки. И воала....у дома обожаваме тази салата!

Да ви е сладко!

Вижте цялата колекция от

ЯСТИЯ С РИБА И МОРСКИ ПРОДУКТИ

Да ви е сладко!

Септемврийско море.....

2011-09-07T19:19:00.000+03:00

Концерта FSB Symphony - " Накарахте ни да се почувстваме наистина ВИСОКО, ВИСОКО ..."

2011-09-02T23:42:00.004+03:00

Мислех да пиша много и възторжени слова за този концерт,

само че като видях колко красиви думи са написали феновете на ФСБ на

тяхната Фейсбук-страница,

замлъкнах и ....

просто публикувам няколко коментара от стената.....

Artin Shahbazian-artwall

Благодаря Ви, че бях сред вас! Специални поздравления за аранжиментите на Косьо Цеков и Румен Бояджиев-син! Дълбок поклон към ФСБ и се надявам, че...ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ - макар, че сте ВИСОКО ....

Ivan Mollov

Благодаря ви ,че ви има...За прекрасната музика и за всичко, което накара хиляди снощи да пеят с цялото си сърце и душа...И бъдете сигурни ,че нито една секунда , нито частица от труда който сте положили ,за да стане това, което стана снощи е отишло на вятъра ...Мечтите са велики ,когато се сбъдват ...Вие ,че изпълнихте мечтата си да реализирате проект с симфоничен оркестър . Ние че бяхме с вас ...Поклон ...

Юлия Гоцева
Господи, колко е хубаво да усетиш целия възторг и тази огромна любов на българите към една прекрасна българска група! Наистина сълзите напират без да можеш да ги спреш....

Delian Dabov

Споделено : На 1-ви септевмри, четвъртък в античният театър в Пловдив отплувах в необятният космос към безкрайната Вселена от творчество , музика и картини, и звуци. Благодарение на ФСБ “Високо” от горе видях как едни гениални талантливи творци създават красота. Благодаря на Бог, че в тези времена за България ни дава часове на радост и душа. ФСБ – ОБИЧАМ ТЕ! ( но не до тук, а – завинаги!

Svetlina Anati

Благодаря за нереалното и магическо изживяване!!!! Това беше истински пир за сетивата и душата - музиката, атмосферата, позитивизма, общата радост и енергия - уникално изживяване, думите не стигат!!! Чудесни сте и винаги ще бъдете в нашите сърца!!!

Ruzha Manolova

Най-добрите сте! Благодаря ви!Великолепно,прекрасно,уникално-думите са малко!

Незабравимо и несравнимо преживяване! Дано има диск! БЪДЕТЕ!!!

Стойчо Наков

ДЪЛБОК ПОКЛОН, ПРЕД ТОВА КОЕТО СЪТВОРИХТЕ !БЛАГОДАРЯ ВИ ! ОБИЧАМ ВИ! ОЧАКВАХ НЕЩО СТРАХОТНО ,ОКАЗА СЕ НЕЗАБРАВИМО ,ВЕЛИКО ,ГРАНДИЗНО!!! НЯМА ДУМИ ДА СЕ ОПИШЕ !!!НАЙ ДОБРИТЕ СТЕ!

Валерия Атанасова
Беше невероятно преживяване!Наистина такива неща стават рядко и винаги изглеждат кратки...За това колко струват, ще кажа, че са безценни!...Страхотни аранжименти, перфектни музиканти, песните- класика!Текстовете- истинска поезия!А иначе-личи, че е паднала страхотна работа, много добър синхрон! Нямам търпение да си купя запис от концерта на диск...Песента "Високо" още ми звучи в главата, страхотна е с този хорал на медните и народния хор, който звънна на финала!...А публиката е добра,ФСБ, нали? Колко чисто пя, дори изгради фраза!...

Nikolina Yordanova

Благодарим ви за КОНЦЕРТА - ЧУДО, който ни подарихте! Накарахте ни да се почувстваме наистина ВИСОКО, ВИСОКО ...

Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки

2011-08-24T10:37:00.004+03:00

Банско отдавна ми е легнал на сърце, прекрасни спомени имам от този град!

Що Нови години сме изпразнували,

що ски-ваканции,

що джаз фестивали,

що концерти,

що походи,

що песни на ушенце са ми изпяли и

що хорца съм изтропала.......

чет нямат!

Дъщеричките ми и те тук подкараха първите си ски.

След Созопол - по имотни причини, това е другото най-посещаваното от моето семейство селище у нас.

Разказвала съм ви как с мойто либе
се сблъсках на една ски-писта на Витоша,

/ цялата история на нашето запознанство - прочетете ТУК / ,

и след 1 година се оженихме.

Но още като гаджета идвахме и тук, в Банско, да караме ски.

Е, то едно време, преди 20 и кусур гОдин!,

просто гладен и жаден можеше да си останеш по тия места.....

имаше един ресторант на Балкантурист и едно хоремагче Последният грош,

ама ако можеш да се дорEдиш!...

А бяхме луди-млади,

единият ден го караме на ски и секс,

на другият ден сменяме на секс и ски,

ама в един момент се оказа, че трЕбе и храна,

защото както казваше един именит наш спортист

"Рънътъ прай борбътъ!"

Но практически беше по-възможно в либето ми да се блъсне
още една мома - скиорка,
отколкото да се уреди с маса в кръчма и вкусна дажба.....
А сега в Банско е ......

хотел до хотела, механа до механата,

тупАн до тупАна, купон до купона....

"мила моя Пирин планино"! !

Е, сега го и позастроиха доста, ама това не ми е по темата....А и въпреки всичко, в центъра, има запазена атмосфера и облик, който ме кефи страхотно. Дотам, че една моя много близка дружка Боби, от години ме нарича Калино, на момата от едноименната македонска песен, и щото й писна да й възхвалявам Банско и неговите кръчми, дето тая песен се лее, като виното по масите........ Но, в сърцето си съм скътала невероятни спомени от това градче! Дай боже, още много да натрупам......

И тази година Банско ни беше пункт за отмора в нашият ежегоден поход.

Тръгнахме от Ястребец - хижа Грънчар в Рила - Трещеник - Якоруда - Банско,

/ моите пътеписи за тази част от похода:

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО /

а от тук ще хващаме пътя по Пирин- към хижа Синаница и хижа Беговица.
Някои ще хващат пътя, други..ще ближем рани......

Тук си имаме много проверени хотели и кръчми, но този път реших да рискувам с нещо ново...хотел-механа Момини двори. И не сбърках.....

Още на входа ни посрещна топлината и уюта на дървото и усмивката на Вики :

Стаите са с различен дизайн, но всяка от тях нашепва истории от други, далечни светове:

И понеже сме голяма група, заехме целият хотел, че и вип-стаята дори :

Много ме кефиха баните, с тия сладурски камъчета, напомнящи ми за бистрите поточета високо в Пирин :

Обичам да се вглеждам във всеки детайл, а тук наистина всяко нещо е мислено и изкусурявано с много любов и мерак.

Дали ще са бански халища, небрежно наметнати по леглата,

или ратанови завеси, кокетно скриващи импровизиран гардероб,

или вграденият в ратанов шкаф мини-бар, или резбованото дървено кошче за боклук,

или красивият овал на ратанови закачалки, или пищно изографисаните паравани,

или дървената рамка на телевизора,

Всеки детайл е пипнат, за да създава радост и уют на гостите.

Нямаше излишна помпозност и разточителен лукс, но имаше една фриволна елегантност и топлина, която те предразполага да се отпуснеш и пренесеш в някакъв по-добър свят.....

Механата също много ни впечатли - с перфектно обслужване и вкусна храна.

Ето я и нашата маса, всяка вечер тя ни примамваше - подредена и изкусителна:

А това са готвачите, страхотен екип:

Готвача - виртуоз в кухнята, който владееше техниката на карвинга и ни радваше със своите кулинарни произведения:

Хапнахме чудесни бански специалитети и салати, оригинално сервирани:

А десертите....шедьоври! Това е палачинка Момини двори - освен, че е богато украсена с плодове, вкусът й беше шеметен - с много ядки и стафиди, и с нещо като крем и карамел, абе...срам не срам, не можах да разгадая съставките на тези вълшебни палачинки:

А това огромно плато е Мелба:

В Банско обожавам да хапвам кисело мляко с боровинки, навсякъде е страхотно, тук обаче е украсено с физалис:

Огромна благодарност на целият екип на хотел-механа Момини двори за празника, който ни подариха! Радвам се, че и у нас вече се срещат, макар и рядко, места където глезят туриста и му вадят душата с памук!

Хотела се намира на самият площад на Банско и наоколо е също много приятно - зелено и подредено!

И понеже моя милост не можеше съвсем да ходи, вместо планински преход, решихме да си направим чушка-пръжка в планината. Речено-сторено....

Намерихме си прекрасно местенце, пригодено за целта:

Обаче погледнете ни главният майстор-месар, как работи само -

като гинеколог, а!?...

И като казах гинеколог, та се сетих имидиатли за няколко любими докторски вица.

Отива една бабичка при гинеколог-младо момче. Прегледал я той, написал й рецепта. Бабичката си тръгнала, а на вратата вече, притеснено попитала:

-А бре, момче, абе тебе майка ти знае ли те кво работиш, бе...?

- Докторе, целунете ме!
- Не мога. Имаме си лекарска етика, която не ни позволява да се целуваме с пациентките. То не биваше и да се чукаме даже......

- Ау, ама вие лекар ли сте?
- Да.
- Акушер-гинеколог?
- Не, но мога да хвърля едно око.....

Ей, голямо лапацало съм,......
ама пък, докато ви разкажа вицовете, вече и салатката е готова, ракийцата е изстудена.....

Я гледайте какво възпитание си създадохме:

С две думи - възпитано преяждане си направихме, не някакво такова..ъ-ъ-ъ, просташко!!

А как се прави вкусно барбекю - научете тук:

ДЗЕН и......изкуството на БАРБЕКЮТО

Да дам отчет и за крачетата ми...подути като самуни.Купих си едни джапанки 42 номер за 3 лв., че в нищо не можех да ги пъхна вече.Отидох в поликлинаката на хирург с молба, ако може да ми помогне - примерно да ми махне този нокът на палеца, дето ми е най-зле, пък после отока и хематомите сами ще спаднат---и така..да си вървя на другият ден с групата в Пирин. Докторката рече, че в Гестапо изтръгването на нокти било последната степен на мъчение и тя това нямало да ми причини, защото после болката била неописуема...и да не си помислям за друг поход! Мъжа ми само това чакаше да чуе и веднага реши да се отърве от мен-мрънкалото и да ме изпрати обратно у дома. Пък току-виж някоя заблудена туристка се блъсне в него, както моя милост навремето.....
Нямах избор, обадих се на приятелка - виден столичен хирург, която ме чакаше със скалпела у тях, и докато мъжа й ми разказа един виц, тя си свърши работата...е, не ми изтръгна ноктите, де....то се оказа, че си имало и други, не толкова агресивни начини ....Та тия дни най-сетне пръста ми е добре, нокътчето само си падна чак днес ... След близо месец мъки...Ама ще се оправя, че ..планината ме зове! Но - догодина! За тази май вече не ставам за турист.....макар че в тая жега трудно се удържам да не хвана гората!

Не можах да устоя да не посетя куцукайки и други любими места в Банско - Барякова механа и кръчма Дедо Пене:

Сговорната дружина потегля, за да завърши започнатото, а дано се навие някой от тях да разкаже за изумителната красота на Пирин и Синаница......

Мойто либе ме изпрати с подобаващ тематичен съпровод:

"НАЗАД, НАЗАД, МОМЕ КАЛИНО, НЕ МОЙ ДА ОДИШ ПОДИР МЕН....!" :

Родена съм в равна Тракия, но се оказа, че не мога да изпея една тракийска мелодия до край, а знам безброй чудесни песни от банския и македонски народен фолклор.

Една от любимите ми е вълшебната песен

"Пуста младост" в изпълнение на "Банските старчета" :

Послепис

Случайно, пускайки този пост, забелязах,

че днес това блого-местенце става на 2 години!

А аз го започнах съвсем на майтап....!

Но.... виждам, че всеки месец
тук влизат повече от 20 000 души от цял свят,

което за мен продължава да бъде пълна загадка!

Затова

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ХОРА,

ЧЕ СЕ ОТБИВАТЕ В МОЯ ЦВЕТЕН ТЮРЛЮ-ГЮВЕЧ

И ИМАТЕ ТЪРПЕНИЕТО ДА ИЗЧЕТЕТЕ МОИТЕ ЛАКАРДИИ !

---------------------------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН