17 февруари 2017

50 НЮАНСА МАРОКО, част 3 - Фес, Волубилис, Мулай-Идрис, Мекнес, Nyala el Oudaia .......


Nyala el Oudaia

Nyala el Oudaia
Nyala el Oudaia

Мулай-Идрис

Мулай-Идрис

Фес

някъде по пътя

Мулай-Идрис

ВСИЧКИ ОБИЧАТ КРАЛЯ
Или поне така изглежда.....Нашият гид говореше с видимо обожание за краля и неговото семейство. Първото нещо, което прави впечатление е, че в раздирания от конфликти и тероризъм мюсюлмански свят, Мароко е една спокойна, мирна и сигурна страна. Второто нещо, което ме впечатли, е че почти всичко е royal бизнес - супермаркети, банки, строителство..., всичко е  royal бизнес, но гидът ми обяснява това с почитание и благодарност. И трето, във всяко малко и голямо селище, централната улица и булевард, както и площада  е наименована на сегашния крал, а съседните - на дядо му или баща му. Качваш се в таксито, искаш да отидеш в центъра на града - достатъчно е да кажеш Мохамед 6 и ще те заведат право в центъра. Във всеки по-голям град  има и кралски вила, имение, дом...с тенискорт или без тенискорт, с огромни градини и с още по-ограмни порти против любопитни очи. Но, хората са благодарни - защото в страната има над 160 построени язовира, 
защото няма ислямизация, 
защото кралския бизнес дава кредити с облекчени лихви за закупуване на модерно жилище в построения комплекс, също от кралския бизнес, чийто начало започва с организацията на уличното осветление, водоснабдяване и канализация, и чак тогава започва строежа на блоковете. Ето това е едно ново начало, и то в пустинята:



Защото пътищата им са прекрасни, дори на 2 хил.м надм.височина в Атласките планини:



Защото тротоарите и градинките са им прекрасни и осветени с още по-прекрасни фенери - един нисък над тротоара и един по-висок над улицата. Почти навсякъде  осветлението е решено ето така:


Защото принцесата е направила навсякъде из страната малки женски кооперативи и в тях жените  продават своите уникални, изтъкани на ръка килими, произвеждат арганово масло, бродират, плетат.....
ВСИЧКИ ОБИЧАТ КРАЛЯ! 



ФЕС
Сигурно сте чували за 4те имперски столици на Мароко - Рабат, Маракеш, Мекнес и Фес. Те са били столици в различни етапи от историята на кралството. Фес е бил столица на Мароко до 1912 г., преместена след това в Рабат. И макар че политическата и административна  власт е отдавна в Рабат, все още Фес остава религиозното и духовно сърце на страната. Днес Фес е дом на повече от 1 милион души и трети по големина град в кралството.
Във Фес е  най-впечатляващия Кралски дворец, на който е възможно да се разгледат и снимат единствено и само позлатените порти. Дворецът е действащ и нищо друго не е разрешено, дори не може да се насочи фото-апарата към други части на дворцовата постройка. Сноват и пазят гвардейци, които почти винаги се избират от красивото берберско племе на пустинята - туареги. 
Нооо, и красотата на дворцовите врати ни стига......









МЕДИНАТА 
Медината на Фес, която е под егидата ан ЮНЕСКО, е възникнала през 9ти век, а през 12-13 век се разраства до днешните си внушителни размери. Медината на Фес, включваща квартала Фес Ел Бали,  е един от малкото останали живи Средновековни градове в света. Това  е и най-сложния лабиринт в света, със своите над 9 400 заплетени като ориенталски кадаиф  улички, сукове/пазари/, магазини, домове, над 300 джамии, хамами, дюкяни,  исторически и архитектурни шедьоври....И всичко това оградено в десетки км крепостни стени. Местният гид ни обясни, че изгуби ли се чужденеца тук, може да се лута 3 месеца без да излезе от медината, ако не разчита на чужда помощ. То и на местните много не може да се разчита, защото имало фамилии, които от 1000 години не са напускали това място...!!!



МЕДРЕСЕта, УНИВЕРСИТЕТ, ДЖАМИИ.....
Следващата ни спирка e медресе, или религиозно училище за изучаване на корана - Madrasa Bou Inania което е чудесен пример за архитектурата на сунитската династия с берберски произход  Маринид, управлявала Мароко от 13 до 15 век.




AL QUARAOUIYINE - университет с джамия, построени и основани през 859 г. не от кой да е, а от жена с име Фатима. И до днес, след 1200 години,  университета е един от водещите образователни центрове в мюсюлманския свят, а според Гинес е"най-старата съществуваща образователна институция в света" . Джамията към университета е най-голямата в Северна Африка и побира около 22 000 богомолци. През 1315 година сградите са реставрирани от андалуски архитекти, от там невероятната прилика с типичната андалуска архитектура в Алхамбра, Гранада и джамията в Кордоба,и двете в Южна  Испания.
За такива като нас достъпът е силно ограничен, но и това което видяхме беше уауууу.....!!! И тук,  като почти всички обществени сгради, в които бяхме в Мароко, запленяваща е  невероятната смесица от
керамични плочки с различни фигури на пода, 
преливащи в пъстра и  ведра фигурална керамика, обичайно изобразяваща цветя, вече като еднометров цокъл,
следват различни фризове от  керамика,като на средния е изписан корана,
после изумително изящната гипсова дантела  и
накрая фино резбован кедров таван. И задължителните пищни врати -майсторска дърворезба.
Какви вълшебни ръце са творили това съвършенство, пред което всеки път за миг оставах безмълвна... не знам......  И никоя снимка не може достойно да пресъздаде тази умело изваяна красота!











МАРОКО В СОБСТВЕН СОС И ПОДПРАВКИ  
За един пламенен кулинар, като мен, сергиите за подправки в Мароко са пир за всички сетива. Подправките, заедно с бавното и здравословновно готвене в тажин, са магията на мароканската кухня. Най-изкусителен е микса от подправки Рас Ел Ханут, съдържащ от 10 до 42 различни подправки и всеки търговец си има своя авторска рецепта. Аз, като един виден столичен чревоугодник, но пълен будала, така  бях изгубила и ума и дума, че едва смогнах да си купя 1  пакет с 35 подправки от тази страхотна магия и сега колчем посипя с него гозбата и се бия в тъпата кратуна що не взех кило, че даже две.....истинско вълшебство е!

И тайната  на мароканския тажин - маринованите лимони, убийствено вкусни и ароматни, които добавени в тажините ги правят наистина неповторими:


КОЖИ, КОЖИ, КОЖИ......
Безспорно най-посещаваното място в медината са кожарските дюкяни със своите бояджийници, които нямат аналог в света. Тук модерния 21 век няма никакво отражение, всичко е застинало в древноста. Обработват се кожи от камили, овце, крави, кози, разбираема е липсата на свинска кожа. Най-напред кожите се накисват за няколко дни в съдове, пълни с кравешка урина, негасена вар, сол и вода. После се омекотяват, за да станат меки като коприна, в съдове с разредени с вода курешки на гълъби, които съдържат амоняк, омекотяващ кожата - за тази цел се месят с голи крака по няколко часа до постигане на желаната мекота. После започва боядисването в натурални бои - мак за червено, шафран за жълто, индиго за синьо, къна за оранжево, мента за зелено, кедър за кафяво. Използва се също нар на прах и зехтин, който ги прави лъскави. И накрая кожите се сушат и са готови да се обработват ръчно на страхотни кожени изделия.
И всички тези процеси се извършват единствено и само с голите човешки крака и ръце....Те мачкат, месят, обръщат, разнасят..с голи крака и ръце. Под жарките лъчи на слънцето, което спряло и сърдито печеше над бояджийниците. И в разнасящата се грандиозна смрадддд, така казват за миризмата, но ние имахме честта да попаднем в момент, в който почти никой не се трудеше в съдовете и миризмата беше поносима. 









Представете си най-големия магазин за кожени изделия, който сте виждали ...Сега, ако можете, го умножете по 1000 и може да получите представа за мащабите на това кожено царство-господарство, което има в медината на Фес, а и във всеки град на Мароко. Може да разглеждаш кожени облекла до припадък -  чанти, пуфове, папуци, дрехи.....купих си от всичко, разбира се, по много....хаха. Всичката кожа е не само ръчно обработена, но и ръчно ушита във всичко, което можете да си представите и във всички нюанса  на цветовете.


Папуците са страхотно красиви, мекички, обгръщат ти крака, като ръкавичка....Мароканците си ги носят и по сокаците, папуците добре кореспондират с техните джелебии. Папуци, като ярки слънчица:


На показ е изложена и ежедневната бруталност на реалния живот....колят се пилци, те подскачат и пръскат кръв наоколо, висят и всякакви глави на прясно заклани животни - явно доказателство за качество...., цели животни висят на куки и се отцеждат от кръвта, накацани от цял рояк кръвожадни мухи.....
живия живот в собствен сос и ухания.



Ето нашият гид от Фес, който води стройната ни група от 11 женоря, отзад върви постоянният ни гид Абду. През 5 минути спират и ни броят, да не се е заблудила някоя овца от нашто стадо, че става страшно - 
няма да е като във ШЕФШАУЕН забавно.....
Слава Богу, овардиха ни.....!



Десетки видове ужасно вкусни и натурални фурми, набрани от стотиците оазиси, покрай които тепърва ще минаваме:

Сиропираните сладки ориенталски изкушения, пълнени с бадеми, пържени и хрупкави: 


Моят любим хинап, във всякакви размери и вкусове, но нямаше как да си домъкна до тук едно такова кошче:


И най-страхотните маслини .....Попадала съм на  пазари на маслини на доста други места по света, ей няма такава вкусотия..... Натурални - с вкус на бадеми, черни, червени, зелени, едри, ситни, подправени с хариса, със зеленчуци, пикантни, сладки, кисели...
меката на маслините!!








А това е традиционния  хляб на мароканците, който още със сядането на масата се сервира пухкав, заедно с няколко панички разнообразни маслини...за добре дошли по марокански!


Тук има дюкяни за всички познати и непознати занаяти на човечеството. 







И разбира се, едната вечер посетихме традиционен марокански ресторант, 
в който храната беше ужасна, като за заблудени туристи - балъци, 
но пък купона беше на макс.  Участвахме активно в програмата и падна голям майтап.  Мен ме поканиха на  уъркшоп по бели данс...
 След гурмето идва маането, дет се вика, хаха....!!





Фес не е само медина, разбира се.
Фес е ведра симбиоза от древно и модерно, от бедност и лукс, от ориенталско и европейско.
 Фес е многолик и пъстър.......


И хотела ни, издържан в общата гипсово-керамично-кедрова феерия:




И поглед от високо към медината - всичкия тоя лабиринт долу е все медината, дори само част от нея.......




ВОЛУБИЛИС
От Фес правехме лъчове в околноста. Първа спирка - древните руини на ВОЛУБИЛИС, сгушени в подножието на планината Зерхун.. Уникални останки на град от римското владичество през 2-3 век. Много добре са запазени капитолият, базиликата, термите, жилища с обаятелни цветни мозайки и един  направен от камък, твърд фалос,  гордо сочещ  към близкия бардак, разбира се.......И невероятно подредени, грижливо обработени маслинови горички наоколо.















МУЛАЙ - ИДРИС 
Ей това местенце беше уникално....То е кацнало на близкия хълм до Волубилис, представлява много свещено и силно религиозно място за мюсюлманите, но аз имах там жестоко кулинарно преживяване. 



Цялата главна улица е в автентични селски кръчмички. Пред всяка висят бутове и разни заклани животни, цвърчат тажини.....,. келнера  обяснява какво имат днес за хапване, аз си  избирам нещо като кюфтета на шиш, едно момче реже от този бут на снимката долу една голяма мръвка, друго момче смила мръвката в една машинка за мелене, дето ги имаше едно време във всеки български дом , но тази е ситуирана така в кьошето, на пътя дет се вика и на една маса дето е муха до мухата, мила моя майнольо, муха до мухата. После един страхотен ухилен образ, оня с червената шапчица, изпича шиша ми на димящата скара и хоп, в чинията. Ееее, голяма вкусотия ви казвам. И разни салатки, разядки, маслинки, гризинка...абе пир голям. А имам приятели, дето на таквоз място няма да хапнат никогиш, дори  душа да берат от глад, дори да агонизират от бавна и мъчителна гладна смърт, нооооо... аз не съм от тях, как Сийкеее, хич не съм от тях! За тоалетната няма да ви разказвам, щото ми свършиха колоритните и миризливи думи.....
Обичам такива местенца, истински, живи, с атмосфера и характер! Там, където са местните хора.....далеч от туристическите капани!







МЕКНЕС
Ислямската имперска столица на Мароко, създадена от султан Мулай Исмаил. Той обградил града с няколко внушителни, монументални и красиви порти. И започнал да строи своята имперска столица по тертипа на френските крале, затова и наричат Мекнес - Мароканския Версай. Ние доста бяхме баялдисали от жегата, от обилното хапване, от емоциите...така че набързо разгледахме, а още по малко снимахме. Медресета, военно училище, конюшни, градини, езеро-водохранилище.....и разбира се, площад с огромен пазар....
Чела съм някъде,че Мулай Исмаил имал над 800 деца, така че освен велик и безмилостен владетел с голям размах, той ще да е имал  голям харем, а също и голям мерак и голяяямо можене!









NYALA EL OUDAIA 
Зареждаща батериите на душичката спирка, на мен ми дойде като награда за послушни деца, дето всичко са си изпапкали........ така се радвах!
Мястото е по пътя след Фес към висок Атлас, в близост до селището 
 NYALA EL OUDAIA -
надиплен мароканскаи ландшафт  в приказно нежни пастелни цветове,
язовири, построени от краля, 
и пищен пазар на продукцията от района - тикви, нарове, кошници, сламени шапки....
Райско място с пленителна красота!
 А е ей така, встрани по пътя.....
Мароко все повече се настанява в едно топло кътче в сърцето ми!








Мароканските нарове вън и вътре са жълто-кафеникави, с ужасно сладък вкус, без никаква тръпчивост. Изобщо, всички плодове, които опитахме бяха невероятно сладки и изкусителни. А пиете ли веднъж фреш от портокал с марокански портокали....после трудно се връщате отново на киселока, дето се продава по нашите магазини. Бананите им са по-малки, но с огромна сладост. Всичко е расло на воля, и на жарко слънце!


И продължаваме към Атласките планини, които ще пресечем, и ще стигнем чак до пустинята Сахара. нооо, преди това ще пием чай в палатка на бедуини, и още мноооого  емоции ни предстоят......
очаквайте в следващия пътепис !


Още пътеписи за МАРОКО:






9 коментара:

  1. еееххааа, как ги завърташ, надипляш, украсяваш, нанизваш, подреждаш, как ги измисляш, наслагваш, рисуваш и комбинираш - обикновените думи при теб звучат като най-красивата, звучна и мелодична музика. За снимките сега мълча, просто ми е нужно време да намеря най-подходящите епитети.....Само едно не ти харесвам - караш ме да чакам твърде дълго всеки следващ пътепис.

    ОтговорИзтриване
  2. Васка Стоилова17 февруари 2017 г. в 11:10

    Благодаря! Благодаря! БЛАГОДАРЯ!
    И аз искам : ))) !
    С нетърпение очаквам продължението. Желая Ви много такива пътешествия!

    ОтговорИзтриване
  3. Боже мой! Да ям сред мухите? Не, ама НЕ! Даже и теб бих теглила по-далече от тая зараза. ;))
    Не съм попадала на по-добро и живописно представяне на Мароко, такова, което да ме накара да пожелая на мига да се пренеса там. И като си помисля на какво предложение отказах... иде ми да се гризна на едно тайно място от яд. :))
    Ех, вкара ми го под кожата, Мария! Но и ти си там, с "лудата си глава"! Хиля си се тук и ми се чудят хората наквасена ли съм или не съм в ред. :)
    Благодаря ти за настроението, мила!
    Голяма прегръдка от мен!

    ОтговорИзтриване
  4. Ама ти идва отръки и скитането, и писането, и снимането....сполай ти за още пътешествия!
    Дана

    ОтговорИзтриване
  5. Браво, Пепеляшка! Уникален разказвач си, а за снимките просто нямам думи, улавяш моменти, които разказват.
    С огромна благодарност
    Неда

    ОтговорИзтриване
  6. Пореден шедьовър си сътворила.

    ОтговорИзтриване
  7. Извънземен пейзаж, думи и снимки майсторски, перфектно е всичко.
    Вяра

    ОтговорИзтриване
  8. Невероятно пътешествие, Мария!
    Пожелавам си да отида и аз някой ден :)

    ОтговорИзтриване