13 юни 2016

МЮНХЕН през май - и цъфтят в суматохата кестени......














Чувала съм да казват, че в Германия розите не миришат, а кучетата не лаят......През май все още розите не бяха цъфнали, но пък по паркове и градинки се разнасяше опияняващо нежното ухание на  люляк. Но да, кучетата наистина не лаят - не лаят, и не си вършат разните работи по улиците и зелените площи. А още по-малко пред хорските порти, както се случва през ден тук, на нашата улица, в нашият уж престижен столичен квартал.... Тук като започнат да лаят съседските кучета.....нали си спомняте филма "101 далматинци"? Ама там лаенето на кучетата беше трогателно и с мисия, а тук е като в зверилник - зверскибруталнодразнещо. Та всъщност, на мига бих си взела на двора куче, ако можех да го възпитам по немски тертип да не лае комшиите и да не им използва парадните входове за нужник.
Сори, това беше малко "лирическо" отклонение.....малкичко отклонение между нашата и тяхната действителност, и култура....!
Нооо, ето какво още ме впечатли този път в МЮНХЕН........


И ЦЪФТЯТ В СУМАТОХАТА КЕСТЕНИ
Очи и душа  ми се напълниха, препълниха и преляха от красотата на цъфналите червени и бели кестени, украсили   цял Мюнхен. Такова нещо не бях виждала, ей Богу,  трябва да се види, няма как да се опише.....Огромни булеварди с греещи, като огромни коледни елхи,   яркочервени  кестени.....Бреговете на реката и те искряха в цвят.....Градините, музеите -  и те опасани от строени в редици кестени......Нали знаете как човек свързва дадено място с някаква емоция, ухание, гледка, с най-силен спомен.......Е, аз вече асоциирам Мюнхен с картинката на нацъфтели кестени. Но, валеше от сутрин до здрач, така че не беше особенно подходящо за снимки, а и как да се пресъздаде в кадър такъв разкош.....





















 ЛЕВУРДАТА
А виждали ли сте такива поляни с цъфнала левурд? Аз не бях.....И то в Английската градина в центъра на Мюнхен. А като се затича някое дете през поляната и се разнася едно ухание на чесън чак до Мариенплац!






РЕКАТА
Река Изаар, по която целогодишно се забавляват ентусиасти с дъски:



И ЛЮЛЯКА МИ ЗАМИРИСА....
А толкова люляково беше в двореца "Нимфембург"....та чак изпаднах в умиление на една люлякова пейка. И добре че заваля дъжд да си тръгна, иначе кой знае до кога щях да кибича там, залепена като гербова марка.....

























АРХИТЕКТУРАТА
Стара и нова архитектура в хармонична симбиоза:



Парламента на провинция Бавария













































ВЕЛОСИПЕДИТЕ
Нация на колелета, макар че  по улиците сноват и страшно намазани автомобили, все пак си ги произвеждат и се налага и да си ги карат понякога....:










ХРАНА

Немската кухня не разнася славата си по света. В Мюнхен има обаче зеведения за всеки вкус и джоб...
А във  всяка баварска кръчма в Мюнхен, може да се похапне хрупкав джолан, немско зеле, вурстове разни и разнообразни, белия вайсвурст,  шпецле, печен леберкез,  шницел и божествен щрудел с ванилов сос.....И да пиете превъзходни бири!










Аз обаче, като на свои хора ще призная, че в  Бавария  съм пристрастена към няколко храни :
 - на първо място това са бретцели с намазано масло в средата -  butterbrezel , мога да ги ям по цял ден без да ми омръзнат. Простичко геврече, но прясно изпечено и хрупкаво, с топящото се масло ....обожавам ги, много ми е вкусно!



 -  Печените гъски от деликатесния магазин "Dallmayr" - божествени:



-  малиновия сладкиш Himbeer-schnitte, има го под път и над път, дет се вика, но ми е абсолютен фаворит сред немските сладкиши ever:


 -  Münchner Weißwürst  - това са традиционните мюнхенски бели наденички, за които съм писала ТУК:
Да хапнем мюнхенски вайсвурст /Münchner Weißwürst/ преди обедния звън на църковните камбани....



А това е шпецле - нещо подобно на паста, която се сервира в Бавария традиционно  със сирене, масло и препържен хрупкав лук.Начина на правене на самата паста е много интересен, но за това друг път....



Сезона на аспержите - продават се навсякъде, по  пазари, магазини и  улични сергии е залято с огромно разнообразие от бели и зелени, тънки и дебели аспержи, а всяко заведение има специално сезонно меню с аспержи.





Сьомга от Хамбург:



ФУТБОЛНИТЕ ЗАПАЛЯНКОВЦИ
Накъде без тях - те се движат като цветни петна из Мюнхен....


Изтормозих ли ви на макс? Споко, финал.....!! С още няколко китки:













Още за МЮНХЕН може да прочетете ТУК:





9 коментара:

  1. Марийче, не ме изтормози, ама съм гладна и сега хуквам да търся нещо за хапване, вината е само твоя, да знаеш! Благодаря, че ме разходи из Мюнхен! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна, прекрасна и вълнуваща разходка!! Друго не мога да кажа.
    Върнах се в далечната 2009г през април, когато видях този град за първи път (дъщеря ми живее там :) )и възхищението от всичко това, което ни споделяш!!! Мога още да гледам и чета без да се ИЗТОРМОЗЯ, толкова приятно е някой да те води и ти показва красотите, видяни през неговите очи!! ГОЛЯМО благодарско, Миме!!
    Не напразно ти присъдиха награда от Блоговодител категория "Кулинарни пътешествия"!! Да ти е ЧЕСТИТА!!! Чакаме още разкази и снимки от твоите преживявания и впечатления!!
    Прегръдка и прекрасен ден, миличка!!

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасни снимки! Много красив град.......

    ОтговорИзтриване
  4. Впечатляващи снимки, Мария! Не съм виждала, ама никога, в червено цъфтящи кестени, великолепни са!
    Ех, този Мюнхен! :) Моето любимо местенце е обаче в южните му покрайнини. И да, вайс наденичките, умирам за тях, независимо с какво са приготвени.

    ОтговорИзтриване
  5. Напълни ми душата с аромати, цвят и красота! Колкото и често да ходи човек в един град, ако той е красив ще го преоткрива отново и отново, различни сезони, празници и настроения, Мюнхен винаги ще те посреща познат и непознат, за да разказваш след това по същият увлекателен начин. Прекрасни снимки и пътепис, Мария!

    ОтговорИзтриване
  6. С тия кестени не за пръв път ме тормозиш. Напомни другата година да ида по време на цъфтежа им, щото после пак ще цъкам на снимките ти ( нещо като ти и моите малини:))
    Айде със здраве!

    ОтговорИзтриване
  7. Две години там живях,но друго е да видиш града през погледа на жена!Далечната 1991г нямаше джобни телефони,камерите не бяха на мода...,после след 2005/2011,отново посетих града,но емоцията беше,да купиш и продадеш кола.Наистина поглъщам всяка снимка и дочувам по познатите места моята стъпка,но тук с много аромат на пъстри цветя,за което много ти Благодаря,че ми отвори една нова врата за изгледа на града!/и тук следват букети свежи цветя/

    ОтговорИзтриване