30 октомври 2015

АЛБЕРОБЕЛО / ALBEROBELLO / - бяла тишина в царството на ТРУЛИТЕ









Без да се усетя това малко градче АЛБЕРОБЕЛО ме беше прелъстило...
още от пръв поглед!
Тези белосани  кукленски конусовидни къщички,
пред които колоритно искряха  цветни петна в саксии,
  къщи-трули, като жужащи пчелни кошери,
 в  които навярно хората бъбрехакарахатрудехасмеехапеехалюбеха се.....,
 ексцентрично градче,
в което времето течеше в друг ритъм и се  протягаше  лениво като коте,
приказно подредени късчета бяла тишина,
с разцъфнал във въздуха аромат от прясно приготвена доматена салца с босилек....
Магия някаква!
Сън......








Алберобело е град в Южна Италия, област Пулия. с население от около 10 хил.души. Със своите къщи, наречени трули / trulli/. той е един от наистина характерните и уникални градове в Италия, без световен аналог.
Макар че тези приказни къщурки са накацали из цялата долина Д"Итрия в област Пулия,  в Алберобело са концентрирани около хиляда от тях.
Но какво всъщност представляват трулите?
Трулите са забележителен пример за сухо строителство. Те са направени от мек варовик и други видове камъни, без никаква спойка между тях. Първите трули са построени през 16 век, а през 1996 година Алберобело е обявено за национален паметник на Италия , както и част от Световното наследство на Юнеско.
Най- уникален е всъщност покрива на трулата. Със своята странна конусовидна форма,  всеки покрив на трула е построен от два пласта - вътрешен от парчета варовик, и външен от варовикови плочи, които са водонепропускливи.







На самия конус на покрива са изписани различни  религиозни или астрологически символи, като звезда, сърце, кръст, а на върха на покрива има друг орнамент с подобна символика. Така са украсени трулите само в туристическата част, затова подозирам че орнаментиката няма някакво тематично послание, а е просто за украса.
В повечето случаи под всеки конусовиден покрив има една голяма стая, като  често от нея се разпростират и няколко ниши. Стените на трулите са дебели, около 1 метър. С тези дебели стени, и с невъзможността да се издигат многокатни постройки, това иначе уникално сухо строителство всъщност е едно доста голямо разточителство на пространство.
Защо  се е строяло по този начин? Дали защото този селски тип строителство е много елементарен ? Дали защото варовика в околността е в изобилие? Дали защото това са простички постройки за работещите на полето селяни, които водени от своята бедност са искали да надхитрят високото данъчното облагане и щом се появи инспектор в района, те можели за час да разглобят своите къщи без спойка от цимент и да ги превърнат буквално  в купчина камъни? Все още няма еднозначен отговор на тези въпроси....
Но днес много чужди граждани притежават трули в района и са ги превърнали в притегателни за туристите хотели, заведения.....





Има две неща, които да се видят тук. Влизайки в градчето по главната улица, от ляво е туристическата част, в която трулите са превърнати в малки магазинчета за сувенири, има музей от няколко трули, а също и  църква от трули. Повечето туристи минават по тоз сокак и си тръгват. Голяма грешка.... От дясно на главната улица  се намира една тераса с невероятен изглед към градчето. А веднага след този   ViewPoint  започва 
 жилищната част   на   Алберобело 
очарователна и нереално красива, 
 потънала в  спокойна белота, 
без туристическа навалица - всъщност почти без жива душа наоколо,
 само изневиделица измяучи коте или 
се разнесе опияняващото ухание на италианска обедна яхния...
приказно!
Ей тази жилищна част ме облада напълно....обаче моите спътници не го разбраха! 
И изобщо не дойдоха с мен, изоставиха ме, писнало им от тия странни къщЯ.....
Аз пък взех че им разказах оня виц за двете мутри дето отишли на екскурзия в Египет. Вървят, вървят, жега, пЕсъци, дЪЮни, пирамиди, пак жега, пак пирамиди, жега...писнало им. Едната мутра казала - " Аре бе брато, давай да пишем на една пирамида к@р и да си бегаме! ".... .Попикахме се от смях....
Та, така прелъстена /от трулите/ и
 изоставена /от компаньолата/ 
обходих жилищната част в лек галоп. 
не че ще вземат да ме зарежат в туй трулино царство, неее, 
но просто някак ми беше неспокойно и съвестно... ..да не ме чакат дълго, 
съвестта ми уж все дреме дълбок сън, ама този път взе че се надигна.......
И крача към паркинга по-рано от уговорения час, 
и какво виждат очите ми, очите ми мале зелените... - 
моите хора се курдисали на
 нананай-най-най-скапаното кафене 
за нананай-най-най-заблудените туристи, 
и манджарят нананай-най-най-гадните сандвичи 
с пресован заводски хляб за тостери, 
по средата с нещо като шунка, или по-скоро с нещо като нищо на света......
Абе аланкоолу, може ли да дойдем на туй приказно чудато кътче, 
да дойдем в меката на домашния убийствен хляб, 
да дойдем в едно от кулинарните сърчица на Италия, 
и да се отдадете на гурме удоволствие от ядене на сандвичи от хляб за тостери! 
Ама как са го избрали единствевото неподходящо място за мен си остана пълна загадка.....
явно водени от първичен кулинарен нагон! 
А наоколо, мила моя майнольо, 
остерия до тратория, 
 с ред прясна паста, 
ред  скара бомбети, 
ред брускети с пухкав и хрупкав хляб от Алтамура.....майнольо!
Еййй, спуках ги, побърках ги от джумбиш / както казват комшиите/...
А те пък ме съдраха от майтап за пустата жилищна част, та където да отидем и до днес,
 винаги ме бъзикат - 
"Ама ти  посети ли жилищната част...? Да не  пропуснеш жилищната част, ей....?"
 А цялото ни пътешествие от тоз момент беше под мотото
 "Абе да пишем к@р и да си ходим! "
.................................




Църквата от трули:


Изглед от терасата за снимки, т.нар ViewPoint  :





И жилищната част на Алберобело, 
където получих мощен туристически оргазъм.....
макар и прекъснат грозно от моите нетърпеливи спътници. 
Ама нали си ги обичам...
простено им е!




Туй е трулата на детския лекар:












Странно как ей такива ексцентрични места ме намират сами и ми завладяват мислите....
Преди време, когато за сефте видях снимка на трулите на Алберобело, 
така ми харесаха, 
разтуптя  ми се сърчицето, сърчицето  мале любопитното.....
ама си викам - "Е, чак в Пулия, няма начин!..."
А то,  година след това не само че се замъкнахме до там, ами взехме в жертва и наши приятели....
Ей ни тук с мойта дружка -
 на 10 години берем памук на училищна бригада, 
и сто години след това  по прашните пътеки на Италия - 
 изписано е  по редовете на бръчките ни.....!
Ако случайно ни зърне някоя баба  от нашия роден град, 
коментара ще е в следната стилистика:
"Амооу, Миме, ма  туй  ти  ли  си  моооу? 
Амоооу, мъ  туй  до  тебе  твойта  акранка  лий, дет  наедно  съ  момеехте?
Въъъъй, мъ  то  много сте  отфръкнали, мъ чадо, 
я  колкави женоря  стИ  станали!
Амчи  де  скитате  кат   хамо/в/о   семе  мооу?
 И  ко  диритИ  по  таа пуста чужбина, ептем  не  ми  го побира  акъла?  
Мъ  да  ти  рекА,  то и на наш  Герги  унуката  и тя  лани  одИ   у  чужбина, дума  ного  й  аресало ....! Къщяло  да  ми  ареса пък  на  мен,  
ей  тъдява си  мий  най-арно! 
Амоу, миче, мъ  ти  видя  ли  кви  фонтани  ни  турна  кмета  баш  у  чаршията  моооу?"


"Пуста младост, мамо, пуста младост,
пуста младост, милай мамо, не се стига....."
 Нооо, на тази наша почивка аз  отново се върнах в детството, 
и пак бях  на 10, на 15, на 20....
и светът беше едно вълшебно, забавно, 
по детски непринудено,
ухилено и красиво, 
опияняващо винено пространство ....!
Беше наистина страхотна ваканция! 
Айде бе хора, 
айде бе холан, 
айде  да идем пак на някое готино местенце по света, 
да напишем там квото трябва....
и да си се върнем доволни в родната кочинка!
Ама дори и сандвичи с пресован хляб  кандисвам  да ядете бе.....
Обичам ви!


Още за нашата лятна ваканция в Пулия прочетете тук:




22 коментара:

  1. Ох,Пепеляшке...преди година,в едно ТВ предаване за туризъм,се сблъсках и аз с тия трули,но с ръка на сАрсето,казвам-твоето предаване е много по-сочно,уханно и красиво,красиво-че чак до сърцепляс,благодаря ти!Не знам колко пъти "превъртах" снимките...все едно бях там.

    ОтговорИзтриване
  2. Много, много красиво ! Приказно градче Мария, чудно си го представила.И не без участието на твоя ненадминат хумор.Сърдечно ти благодаря за чудесните снимки .
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  3. Както си четях,Мария и аз си помислих ,дали ще видя някога тази красота...Благодаря ти за този разказ и за всички прекрасни твои истории в картинки.

    ОтговорИзтриване
  4. Таня Славчева30 октомври 2015 г., 15:53

    Звучи като приказно градче на трули ,елфи и джуджета,,красиво като в съвременна приказка,бих искала да го посетя и аз като Пепеляшка.

    ОтговорИзтриване
  5. Чудно, страшен речник вадиш! Сочен, жив и вкусен изказ! Браво!

    ОтговорИзтриване
  6. Ей, ама как си ги накъдрила, браво!

    ОтговорИзтриване
  7. Обожавам места с атмосфера...

    ОтговорИзтриване
  8. Вероника Попова30 октомври 2015 г., 16:13

    Това с туристическия оргазъм ме изкефи, и аз бих го получила на такова място! А на стилистиката на бабите хем се смях, хем плаках, че и аз имам едни такива диалектни спомени. Затуй, евала моооу, евала! жива да си, да ни радваш!

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотно, Мария!
    Ей за това Алберобело вече съвсем ти завидях, да знаеш! Де що снимки има в нета съм видяла, с Гугъл мапс съм го пребродила, де що може, но не мога и до днес да навия някой да отидем - едни са ходили, други камъни не щели да гледат. Егати хората! За тая Италия си умирам, за нейната Тоскана и Алберобело. Дори ако съм там и ме питат за къде по-напред да завием, без секунда двоумение казвам Алберобело. Щастливка си ти, голяма! Пожелавам ти скоро компанията пак да се събере и да дръпнете към ново, приказно кътче!
    Благодаря ти за настроението, с което ме зарази, мила!

    ОтговорИзтриване
  10. Щастлива съм, че те срещнах, макар и във виртуалното пространство!!! Вървя по цветните ти стъпки ...

    ОтговорИзтриване
  11. Ех, Мария.....!!!!!! Толкова красиво и образно, все едно че съм била там, усещането е същото. Невероятно умееш да очароваш, отново да преживяваш и образно да разкажеш ......Чакаме следващите пътувания и снимки, и рецепти разбира се.

    ОтговорИзтриване
  12. Мария,както винаги прекарах времето тук неусетно стигайки до края,прехласната и с лека усмивка!
    Супер е,че си намерила тази тераска,за да видя отгоре какво представлява града.
    Ако нямаш мераклии за обикаляне по сокаците,аз не мърморя,ще те следвам неуморно и също като теб бих кривнала встрани да разгледам.
    Хареса ми градчето,а наименованието му е толкова напевно.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Маргарита Грозева31 октомври 2015 г., 9:29

    Пепеляшка, уникални снимки и пътеписи създадени от неповторимита пепеляшкина душа,,,,,,,Благодаря , че чрез теб може да видим тези красоти!

    ОтговорИзтриване
  14. Какви невероятни места те намират, наистина, дори не го бях чувала, а се захласнах! Ама и ти как ги разказваш тия места, омайница си и сладкодумница от класа. Мерси за удоволствието, че те има.
    Надя

    ОтговорИзтриване
  15. Иванка Данаилова31 октомври 2015 г., 22:52

    Приказка пак си ни написала! Блазе им на твоите приятели, сигурно с човек като теб се пътува много интересно и забавно.

    ОтговорИзтриване
  16. Наистина като в сън, Мария,
    вълшебни снимки на това вълшебно място -
    обичам да пътувам с теб - Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  17. Леле, това сигурно е най-най-най-странното място за живеене, много интересно, не знаех за съществуването му...
    Аз не съм брала памук:)), ама си пожелавам да отида и да видя с очите си тази интересна страна, и непременно и това местенце!
    Пожелай ми и ти:) Дотогава ще се наслаждавам на невероятните ти разходки и разкази!

    ОтговорИзтриване
  18. Ама че красота -и снимки, и думи!

    ОтговорИзтриване
  19. Ей, просълзи ме бре, с тоя финал.Книга чакам, книга. Куцо и сакато издава книги, а ти, такъв майстор на думите се потайваш!

    ОтговорИзтриване
  20. Определено е една малка приказка, а аз много харесвам такива места.:) Представила си го по неповторим начин, по твят си, приказна Пепеляшке. Вълшебни снимки и омайващи разкази, удоволствие е да те чета, благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  21. РАзкош! То самото изговаряне на името - Алберобело, на къщите - трули е само по себе си удоволствие, а цялата разходка из снимките ти с цветния текст - пиршество и наслада за душата!

    ОтговорИзтриване
  22. Вълшебно разкаш, Пепеляшка, сладкодумно, с невероятно чувство за ритъм на текста, с уникално чувство за хумор и самоирония! Могат да ти завиждат доста наши пишещи люде.
    С огромна благодарност да миговете удоволстие тук
    Яна Котева

    ОтговорИзтриване