30 май 2014

СТРАШНИ СМЕШКИ, СМЕШНИ СТРАШКИ...или МОИТЕ ПЕРИПЕТИИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЦЮРИХ



Швейцарски "гоблен"......
 Трудно е да се разкаже Швейцария
била съм там вече няколко пъти на различни места из страната - 
ами тя понякога ми се струва почти нереална и толкова красива.....
цялата напръскана от хиляди кристално чисти езера, 
с уникални планински масиви,  
невероятно спокойствие и подредба, 
чисточисточисто.... 
зеленозеленозелено.....
с аромат на шоколад, оборски тор и много пари, 
тиктакащи часовници, отмерващи ритмичния звън на мноооого пари
А тишината ...
тя омайва дори човек като мен, дето е любител на шумни преживявания. 
Значи - омайна природа, омайна тишина, омайна чистота, чиста и вкусна храна, чист въздух, чисти и топли хора, .......
Разбирам защо много от известните и богатите, в определен период от живота си отиват да живеят във Швейцария. Една от най-желаните държави за живот, а и за туризъм....В която и част на страната да се намирате, винаги сте на по-малко от 16 км от езеро. На практика почти всички селища са до езеро, имат си над 1500 езера. Швейцария е втората страна в света след Япония по използване на влакове, наистина имат перфектна жп-система. Те пътуват или с колело, или с влак - ето затова са на едно от първите места по чиста среда. Дъщеря ми / която беше на едногодишен стаж в архитектурно бюро, и заради която предприехме това пътуване точно в Цюрих/   ходи не веднъж командировка в различни градове, а също и на ски с цялата фирма - винаги с влак, това шефове, служители, ски, багаж--с влак! Колко пъти сте отишли на ски или на почивка с влак? Аз - никога....Швейцарците са уникални и със своите референдуми за всичко що се случва в държавата, имат случаи дори, когато гласуват за повишаване, а не за намаляване на данъците...Наскоро излезе и статистика, че Швейцария е най-доброто място да се родиш в момента. А във всякакви класации за най-скъпа туристическа дестинация, за най-висок стандарт, за най-високи заплати, за на-на-най-най...винаги са Швейцария и Цюрих. И въпреки, или точно поради това, ако не трябваше да посетим дъщеря ми, никога не бих избрала точно Цюрих за пътуване, и не останах и особено очарована от него, както от други места в Швейцария.







В предишен мой пътепис ви разказах за началото на това наше пътуване:
От ЦЮРИХ , покрай ЛАГО МАДЖОРЕ, та чак до БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ.......и обратно

Сега продължавам.....





 Много е гот при по-дълго  пътуване в чужбина да се наеме самостоятелен апартамент, къща, вила...има много сайтове за това. Наемала съм апартаменти от различни сайтове и винаги съм била повече от доволна. Сега се спирам на апартамент, който отдава един китаец - отсъства от града за известно време и локацията, и условията в неговото обиталище ни допаднаха. Имаме уговорка да се видим с негов приятел, който да ни заведе до апартамента и да ни даде ключа. В уречения час се срещаме с приятеля на нашия китаец, той приближава към нас с усмивка, подава ръка първо на мъжа ми и казва " Вие сигурно сте Мария!".....С мъжа ми ни напушва страхотен смях, но възпитанието надделя и му обяснихме, че аз съм Мария, с която е водил кореспонденция....Егати китаеца, уж учи докторантура в Цюрихския университет, някаква сложна специалност, свързана с нещо като био, биология, генетика и там други сложни молекулярни взаимовръзки, дето не мога дори името им да изрека....та тоз китаец значи, нивга не е  чувал за Дева Мария, за разни известни Марии по света - Мария Кюри, Мария Калас, Мара-отварачката..., и толкова ли не знае, че Мария е име женско, че Мария се нарича всяка втора жена на света....Смаяни, с мъжа ми водим някакъв разговор, оказва се че китаеца може да не вдява за Мариите, обаче пък знаеше, че Бг футболния отбор е бил 4-ти в света през 1994 година. Стигаме до  апартамента, разположен на живописна уличка-градинка, всичко изглежда много супер - холче с тераска, спалня, отваряме кухнята обаче и от там ни връхлита ужасно зловонна миризма на китайски подправки и манджи, явно пропита в кухненските мебели ...ама ужасия ви казвам....! Блъска те вонята и направо те спиртосва...Нали знаете, има разни магазини, дето като минеш само покрай тях и мирише на Китай, на евтино, на ерзац стоки....Е, това е нищо, в сравнение с миризмата, която се разнесе от кухнята ......бих била още по-колоритна в описанието си, ама да не ме помислите за расистка...А както обича да казва съпруга ми на майтап, разбира се....  "Аз мразя расизма и негрите....!" До тоз повратен  момент понякога хапвах китайска храна, но си мисля, че ще минат години, докато вляза отново в китайски ресторант. Както и да е, преглътнахме тоз горчив китайски хап....изпратихме го оня китаец-докторант, дето нарече мъжа ми Мария....И понеже вече е късно вечерта,  приготвяме се за сладък сън. И, оооо, изненада.....след като сме водили  2-месечна кореспонденция с китаеца-хазяин, т.е. той перфектно  знае, че сме семейство, той милият ни е приготвил спалнята с една възглавница и една единична завивка, и една едничка мъничка хавлийка....Направо ми идва да рИва, с крокодилски сълзи.....къде по нощите да дирим  завивкивъзглавницахавлиивсичко.....






Абе аланкоолу, ти дето си тръгнал и почти си завзел света, ти дето си залял планетата със стоките си за 1 лв, толкова ли си тъп бе....че не различаваш жени и мъже, че не знаеш, че семейството се състои от две различни единици, нуждаещи се от отделна хавлия, възглавница и завивка....Не казвам нищо за нацията, просто констатирам нашите впечатления. А дъщеря ми, която учи архитектура в Лондон, още първата година  разказваше запленена че нейните много състуденти китайци са някакви гении, с почти извънземно пространствено мислене....Бре, а ние завалиите, как  попаднахме на единствените не-гении на нацията, язък! Взехме душ и криво-ляво се поизбърсахме с една малка хавлийка. Как сме спали , не питайте....Благоверният цяла вечер се увива кат пашкул в единствената завивка, аз си спах  чир-чиплак гола, положила морна кратуна върху наръч от нашите тениски вместо възглавница, ама пада ми се, щото аз сама се накиснах в тоя китайски буламач....А,  и цяла нощ сънувах как хем зъзна от студ, хем ме пльосват  в един китайски уок и току ме завиват със зловонни подправки и ме пържатибъркатпържатибъркатипържатипържатипържат, докат се превърнах на китайско Пролетно ролце в сладко-кисел сос..... ....на сутринта бях кат препикано Бг мушкато, оклюмала и одрямана, пребита отвсякъде. Нямаше как и да сменим апартамента, в последния момент в Цюрихските хотели имаше останали няколко стайчета на цени от хиляди нагоре....то всъщност като се изключи кухнята, чиято врата яко затръшнахме и забравихме за нея, другите проблеми бяха решими -  в магазините  дал бог и хавлии, и завивки, и от всичко по много! Така че, преглътнахме, все пак сме тук, за да прекараме прекрасни дни с дъщеря ни,  другото е човешка суета... Аз може да съм капризна и разглезена в много отношения, но ...когато се налага, съм много мъжко момиче! Абе по какви ужасяващи хижи сме спали, и то не веднъж, та един апартамент с Made in China миризма ли ще ме уплаши, айде де..... Моето любопитство и любов към света и пътешествията е толкова голямо, че никакви китайски "бронебойни патрони за него няма открити, няма открити....."   Както е казал поета :


"Весела и узряла
АЗ към света надничаМ,
скрита в женското тяло
на моето мъжко момиче. "



То пък за наш късмет като се ухили едно голямо "швейцарско" слънце, жълто като голяма пита Швейцарско сирене...и като наизлезе оня ми ти шарен народ по паркове и ливади, като се разпищолиха всички и като се втурнаха да се квасят в езерото и реката .....То аз си мислех, че е Алпийско и сигурно много студено, ама не е...Нашата щерка, след работа - и тя далдисва във водата. Значи продават едни специални раници, напълно непромокаеми, излизаш си от работа, преобличаш си бански в специални места за целта / едни дървени понтони навсякъде по езерото и реката/, слагаш си дрешките в специалната чанта, мяташ я на гърба и плуваш така с нея, после излизаш някъде на брега, виждаш се с приятели, пийвате по един шприц и пак във водата, плувате, плувате, може и да си вървите и държите за едни пригодени парапети, пак излизаш при друга компания и така хем си мобилен по вода, хем не се връщаш обратно и можеш да изминеш дълги разстояния, хем спортуваш, хем се забавляваш, хем си с бански, хем си с дрешки ...абе голям купон ви казвам! 






Най-много се изумих, че деца и лебеди, и патки, и гъски, и всякакви водообичливи птици се квасят дружно във водата - явно всичко е гарантирано чисто и никоя майка не кряска в несвяст на детето да излезе от водата или да се отдалечи от плуващите твари...Леле, представям си у нас каква врява щеше да е......а тук - тишинааааа, и много усмивки!



По някое време само някаква музика  се появява за  фон.....грижат се хората да ни е гот!







Да кажа и няколко думи за швейцарците или поне това, което ми направи впечатление от архитектите, при които работеше година време дъщеря ми. Като се каже швейцарец и май всеки си представя един надут и нафукан милионер, собственик на поне една банка или шоколадова фабрика. Какво беше изумлението ми от колегите на дъщеря ми - естествени, много земни и чаровни. При постъпването  на работа й направиха уелкъм парти със задушен еленски бут, джаз музиканти и бяха  пуснали диск " Магията на Българските гласове"  /оказа се, че една от собственичките на фирмата - японка,  притежава 15 такива диска , а ние у дома имаме само един....!/. После, едва постъпила й дадоха да работи по различни техни проекти. Какво беше изумлението на дъщеря ми, когато при първата презентация на техен проект в общината на Люцерн, с присъстващи десетки фирми от различни специалности, нейният шеф я представя като новата им стажантка  и моли всички да говорят на английски, защото тя не говори немски! Представяте ли си, заради една стажантка, десетки именити архитекти и инженери говорят на английски, за да се учи и чувства комфортно моето мило  дете, моето гардже! Абе...друг свят, възпитан и толерантен, усмихнат и благ.....



След година, когато дъщеря ми си тръгна от фирмата, отново й направиха парти за изпроводяк. Но този път, тя ги изненада с  българска, или по-скоро балканска  вечеря -  с шопска и зелена салати, хумус, катък,  баница с праз и сирене, патладжан-кебап на фурна.....и всичко това за над 25 човека. Еее, направо правя евалла на детето, в началото мислех че е доста безотговорна постъпка, но после й се възхитих на смелостта - за толкова народ и аз трудно ще сготвя, пък доста от нещата тя правеше за сефте. Да, имаше кризисни моменти, аз цял ден бях на скайп /тоя дето го е измислил Господ здраве да му дава и да го канонизират във светец направо!/ и по едно време вече ми се искаше да мога да яхна метлата с двигателя за международни скитания, и да запраша към Швейцарско...нооо, всичко мина перфектно - мултинационалната палитра от колеги и гости са били възхитени от храната. Колегите й бяха купили кашони  френско вино, и ние бяхме изпратили най-класно Бг вино, така че то сериозно се е конкурирало с френското. Ние у дома сме върли меломани, тя беше разказвала на шефовете / те я бяха взели в техния кабинет, за да може да се учи от тях ежеминутно...!/ си за това как имаме богата и ценна  колекция от стари винилови плочи. Та, колегите й в един момент измъкнали от някъде  грамофон и  пуснали  плоча с обработени народни песни от Красимир Кюркчийски!!! Дъщеря ми в тоз момент вече не издържала и се разциврила.....от умиление, от отношението, от вниманието, от всичкото....И аз ревах....и понеже си имаме и ние тая плоча, пуснах си я и ревах, ревах  от емоция, от радост и от тъга.....смесено!


Сигурно се чудите как така готвят в този офис...? Ами имат си перфектно оборудвана кухня и зала с голяма маса, на която всички заедно обядват. В офиса им идва японка, която готви, пазарува, всеки понеделник пристига  прясно телешко от едно съседно Алпийско село... всичко това, плюс жива бира, безалкохолни, сладоледи, фрешове, кафе, вино...всичко плаща фирмата! В Швейцария това не е единичен случай. Интересно е също, че всеки от служителите може да наготви, каквото пожелае за колегите си, като предварително поръча продуктите на японката. Та, дъщеря ми няколко пъти се развихряше в кухнята - прави им моята гръцка мусака, ризото, паста, супи, сладкиши....и получи огромно одобрение. Абе, какво да ви кажа, фирма и държава - мечта!


 А иначе храната в Цюрих, а и  в цяла Швейцария, е симбиоза между френска, немска и италианска кухня. Но уличната храна е вурстове и паста в кутия. Този kalbsbratwurst, който е направен от най-доброто алпийско телешко месо, малко бекон и прясно мляко, може да се купи на всяка крачка ... с  горчица и ледена бира!



На всяка крачка се продават и фантастични брецели. Цените на храната обаче са много високи, но за техните заплати и стандарт са си екстра....Вечер нямаше места по кръчмите.....



В един от дните тръгнахме към най-големият водопад в Европа - RHINE FALLS / водопад на Рейн/. Тръгнахме рано от Цюрих, бяхме решили да закусваме направо на водопада. Пътувайки обаче, в един момент излязохме от Швейцария и влязохме в Германия само за около 5 км. Пътят минаваше през едно китно немско селце с чудни кафенета и решихме да спрем там за закуска. И каква беше изненадата ни след като вече дни наред си купувахме 1 бретцел за 3.50 франка, което е около  2 евро, а в немското бистро си поръчахме огромно горещо парче леберкез гушнат в топъл бретцел + кафе, и платихме по 2.50 евро на човек. 


Та, като споменах водопада, да сложа тук и няколко снимки от него. Който е бил на Ниагара, този водопад ще му се стори смешка....но си е готино, мен водата много, ама много ме възторгва и въодушивлява. Пътувахме с лодка почти до самата падаща вода и аз  крещях и се радвах, като малко дете...Снимките ми са ужасни, не ми връзвайте кусур...забавлявах се на макс и не ми беше до снимки....







Ами това са нашите перипетии из Цюрих, имам да ви показвам също и приказни градчета из Щвейцария......но, друг път!







Прочетете още за Швейцария:






24 коментара:

  1. Ееех, велика си!

    ОтговорИзтриване
  2. Била съм там и съм очарована от тази държава..

    ОтговорИзтриване
  3. Ех Мария, посмях се на воля! Познах на една снимка познатите дървени понтони, превърнати в женски плаж, някъде около центъра, до едно бистро с чудесна бира и вурстове! Каква наслада, да си пиеш бирата на брега на Цюрихското езеро и да хвърляш от време на време залче от брецела на цюрихските патки! Чисто, подредено и спокойно. Може пък така да ни изглежда на нас като туристи! Стягай се, че чакам с нетърпение следващите градове!

    ОтговорИзтриване
  4. Ех, имаш невероятно чувство за хумор! Дано го съхраниш в този жесток свят. А ако бях на дъщеря ти, нямаше никога да напусна тази фирма.
    поздрави
    Вяра

    ОтговорИзтриване
  5. Както винаги - интересно и ......цветно.

    ОтговорИзтриване
  6. Беше ми интересно. Благодаря за хубавите думи за страната, в която живея. Мога да потвърдя , че суперлативите са верни.

    ОтговорИзтриване
  7. А бе мъжко момиче ... от където и да погледнеш :) Страхотен разказ и разходка Мария! Истински се забавлявах докато те четох :)
    Била съм в Женева и се разхождах покрай Женевското езеро ... красота ... а лебедите взимаха храна от ръката ми :)
    Виждам че и в Цюрих е така красиво ... Швейцария си е това ... не е шега тази работа :) Чисто и зелено!
    Благодаря за емоцията която ми подари!

    ОтговорИзтриване
  8. Четох те и се смях до сълзи и си поревах и аз с вас :))) ей тъй посред нощите:) и пак ще го чета, поне още няколко пъти, като всички твои пътеписи. Ненадмината си в тях! Една възглавница, една, ама в Швейцария:))) Благодаря ти, за красотата, за усмивките, за зареждането и за всичко, Мария! Прекрасна си!

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен31 май 2014 г., 9:36

    Страхтоно! И аз ревах! Защо и ние не можем да си направим нашата си родина Швейцария на Балканите....никога, за съжаление....Поздрави от далечен Сидни! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Красимира Петрова1 юни 2014 г., 13:00

    Пепеляшка, Господ си знае работата - все на теб подрежда да ти се случват разни смешни страшки с една единствена цел - за да ни ги разкажеш после толкова колоритно и пикантно, за да ни забавляваш и усмихваш, само както ти си можеш. Смях се от сърце на "китайския буламач"1 после плаках на разказа за твоето момиче- мерси за преживяното с теб! И пътувай, пътувай, за да пътуваме и ние !
    Красимира Петрова

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен1 юни 2014 г., 14:10

    Евалла и на теб - първо се смях до сълзи, после се разчувствах до сълзи!

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен1 юни 2014 г., 20:32

    Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря ти, Мария, за чудесния разказ и прекрасните снимки! Смях се с теб, почувствах емоциите ти!
    Поздрави и успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря за прекрасния пътепис и за снимките, Мария!
    Разказите ти са толкова интересни, написани с чувство за хумор, винаги ги чета с удоволствие.
    Много вярно си уловила духа на Швейцария, макар че не живееш тук.

    Аз мога единствено да допълня някои подробности към твоите факти.
    Точно днес четох последната статистика на OECD от тази година за най-щастливите хора на света. Кои са на първо място? Има и други интересни показатели, ако на някой му е интересно може да погледне тук

    Да, швейцарците могат да бъдат много сърдечни, могат и да фамилиарничат, но в същото време са и много възпитани, дискретни и дипломатични. Ако си сред близки приятели или роднини изобщо не се усеща разлика с българския манталитет, но с непознати хора малко или много нещата не са съвсем като в България.

    Най-известният калбсбратвурст в Швейцария е Олма-братвурст, произведен в кантон Санкт Гален. Местните го ядат натюр, БЕЗ горчица и те са единствените швейцарци, които го ядат така. Казват, че горчицата само разваляла аромата на хубавото месо.

    Кухнята им има много вкусни попадения. Не може да се каже, че е универсална в цяла Швейцария, има много регионални различия. Аз харесвам и трите кухни - на немска, френска и италианска Швейцария. Най-любими са ми рьощи, Zürcher Geschnetzelte - това е едно ястие точно от Цюрих, където си била, но днес е много обичано в цялата страна, Елплермагронен (Älplermagronen) - един вид паста с картофи, сирене, лук и сметанов сос - типично за района на Централна Швейцария, където живея. Още оттам е и Lozärner Chögelipastete - това е един огромен волован, типичен за Люцерн, който всяка година е хит през февруари по време на карнавала, също много любима ми е и ечемичената супа от кантон Граубюнден. Изобщо темата за швейцарската кухня е много обширна, но за жалост не се пише много за нея.

    ОтговорИзтриване
  15. Забавна както винаги, господин Мария;)
    Много ми е драго тук!Поздрав и хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  16. Разкошно пътешествие ми направи, Миме! Още гледам с едни големи блеснали очи! Много интересна страна, много хубави хора! Благодаря ти за емоцията :)
    Усмихната седмица ти желая :)

    ОтговорИзтриване
  17. Не бих пропуснала нито един твой разказ за нищо на света и както всеки път ме пренесе в друго място,бях с теб,смях се,плаках,ядосвах се и цъках с език!Много ти благодаря за всичко споделено и труда и времето,които си отделила за нас!Оставам в очакване на следващи разкази,все така с любимото ми твое чувство за хумор,което обожавам!

    ОтговорИзтриване
  18. Страхотен пост както винаги - информативен, с чувство за хумор и с готини снимки :) Беше ми много интересно да прочета и коментара на Нellymod.

    ОтговорИзтриване
  19. Отново цветно, интересно и различно.

    ОтговорИзтриване
  20. През цялото околовръстно сама съм се смяла докато пътувах в 111.Уникална си, Марийче в разказването!

    ОтговорИзтриване
  21. Г-н и г-жа Мария, както се разберете.../))
    Забавлявах се, умилявах се, преживях вълненията ти...! Невероятна си! Не бих пропуснала нито едно твое пътуване! Невероятна си! Какъв китайски сън си преживяла в тиктакаща Швейцария!

    ОтговорИзтриване
  22. Приказката продължава -
    невероятен талант, усет и майсторско представяне.
    Благодаря за удоволствието, Мария...

    ОтговорИзтриване
  23. Боже, писала съм от името на мъжа си:)
    Димитър Димитров е Десислава Янева:)
    И аз като китаеца....:)

    ОтговорИзтриване
  24. Дори и да се препрочита е зареждащо! От първото посещение в Лугано за мен се потвърди един не много подходящ вид за тази държава - ако се разхождаш из Алпите и кравите започват да ти харесват повече от жените - значи вече си в Швейцария......А за природните красоти - четете ..............Цветно....с Пепеляшка!!!

    ОтговорИзтриване