16 август 2013

От ЦЮРИХ , покрай ЛАГО МАДЖОРЕ, та чак до БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ.......и обратно


Боромеови острови - лаго Маджоре, Италия
Isola Madre

Прибира се пиян мъж в семейното гнездо. Жената, от вратата почва да го гълчи:
 - Гад мръсна, на теб само ракия ти е в главата......нямаш никакви други интереси!
Мъжът вади от джоба едно листче и казва:
- Ма, чакай  бе, жена Нося един тест, да те видим пък тебе колко си културна!
- Ами, добре, чети!
 - Значи, първи въпрос: избройте две чуждестранни валути.
 - Ха, елементарно - долар и евро.
- Такааа, по-нататък: избройте два вида противозачатъчни средства.
- Веднага мога да ти кажа не два вида, десет мога да ти кажа....
- Добре, приемам отговора за верен. Трети въпрос: избройте две реки в Исландия........ Мълчиш, а?? Мълчиш?...Ами че ти освен пари и чукане нямаш други интереси!


Isola Bella
Isola Bella
Та, затова аз се старая да продължавам усилено географското си ограмотяване, че току-виж съм попаднала един ден в такава една "конфузна" ситуация..........
Юнското ни пътуване из Европата беше с главна цел -  да прегърнем нашата дъщеря в ЦЮРИХ ...Но така организирах програмата, че освен много Швейцарски красоти, стигнахме   чак до лаго Маджоре  в Италианската му част с Боромеовите острови, та дори в един от дните успяхме два пъти да влезем и излезем   от Германия .......досещате се, че разказа ще е дълъг, нали ?!
Кацаме на летището в Цюрих, като голяма част от полета беше над чудни, заснежени Алпийски исполини:


Летището в Цюрих -  много огромно, много модерно, много красиво.... вървим, вървим с дисагите, нямат край ни ескалатори, ни коридори и изведнъж, първата изненада....Влизаме вкупом с другия "хиляди, маса, народ"  в  едно влакче, такова електрическо - без машинист, дето само се движи по релсите....но, приятната изненада е, че пътуваме точно 3 минути, през които влакчето беше озвучено с фон от някаква музичка и природни Швейцарски звуци - първо жужеше пчеличка, после някаква птичка изпя две-три ноти, нежен ромон на поточе, силно измуча крава и зазвъняха медните й чанове   .....ДОБРЕ ДОШЛИ В ШВЕЙЦАРИЯ! Ей това се казва посрещане......ама то и по едно шоколадче да бяха почерпили!
Отиваме в салона за рента-кар, откъдето да си получим предварително платената  количка. Оправяме формалностите, отиваме да си дирим колата - гледаме я отвън, прясно изкъпана, излъскана, блести отвсякъде, влизаме вътре - еха, още една изненада, километража показва онли 12 км - чистак нова високотехнологична кола! Мъжът ми, който  по принцип обича новите коли  / добре, че така не си сменя и жената, че тогава съм го закършила отвсякъде! /, много се изкефи.....
Потегляме,... и първото ни впечатление от Цюрих - ама тия що не си косят треволяците, бе...явно са решили всичко да си е натюрлих, и в малките градинки по тротоарите около дърветата, са се извисили огромни лайкучки, коприва, рапица, детелина...хареса ми така....може и специално да са го садили тоя треволяк, но някак стои естествено и ненапудрено. А и с мъжа ми се успокоихме, че и ние в нашия двор имаме таквиз гингирлици по Швейцарски тертип....Другото ми първо впечатление са огромното количество  кранове, извисили  снага  над града, ясно - тук строителството е в апогей....това си го знаем и от дъщеря ни, която стажува вече почти  година в арихитектурно студио и са отрупани от работа.
Взехме си момиченцето, ах на мама слънчицето, така ми беше домиляло !

Вербания, лаго Маджоре, Италия
И запрашихме по пътя Цюрих - лаго Маджоре, през  Локарно, и оттам в Италия....



Пътуването по Швейцарските пътища е все едно пътуваш в някой туристически каталог - минахме покрай  изумрудени езера,  отстрани на пътя се извисяват  планински масиви,  непрекъснато погледа ни се спира на  водопади, бъбриво спускащи се от алпийските зъбери, абе все едно си в 3D картичка....Невероятна природа има  тази страна! Писала съм за  Швейцария и преди - вижте всички пътеписи  ТУК


Не можах да се сдържа и спряхме на една бензиностанция, за да си купя една голяяяма карта, мани ги тия Гугъл-мап,  друго си е да разтворя оня ми ти шарен хартиен чаршаф и цяла Швейцария да ми се открие пред очите с пътища и географски особености, нъл тъй, кво нещо са си навиците..... Ето на, разбрах от картата, че тия върхове наоколо са от 2500 м нагоре, че дори и по 3000 и кусур......бре,.алпийска му пищна природа! Имахме едно задръстване пред един тунел, ама истинския   traffic jam, както го наричат в някои братски народи - предстои при връщането....
Абе, изобщо - до тук с приятните изненади, оттук нататък предстоят грамадански издънки. Ами,  както казват далтонистите, животът е като дъга – ту черно, ту бяло!


Пътуването, както казах, е невероятно приятно -  в колата жужи гласчето на нашата дъщеря и това за нас  е най-прекрасната мелодия...!
Стигаме лаго Маджоре, чийто 20%  са в Швейцария, а другите 80 % са в Италия. Пътят се вие живописно покрай самото езеро - много е красиво всичко наоколо. Стигаме граничния пункт, дори и да нямаше нещо като митница, на която никой не ни обръща и грам внимание, пак ще забележи човек, че вече сме в Италия  - абе нещо пърха във въздуха, бе, различно е....не мога да го опиша на какво точно се дължи.

Isola Bella
Isola Bella
Пропътувахме почти цялата дължина на езерото в частта му в област Пиемонт, щото както можете да се досетите, водена от моя нестихващ глад за пътешествия, бях букнала акомодейшъна ни срещу самите Боромеови острови, във Вербания-Паланка.

Isola Bella
И отново водена от моя друга черта за есперименти и любопитство, съм запазила апартамент в една био-ферма, на едно баирче над града.....Аз уж проверявам местонахождението с Гугъл, оглеждам района, но този път се предоверих на коментарите. 
Абе мъжа ми нещо спомена на русата ми, непослушна коса, 
че  имало много завои към тая ферма, ама кой да му обърне внимание...пък и той е един деликатен, все гледа да не ми скърши хатъра, дет се вика.  И като стигнахме в града и той ми показа къде точно ни е био-фермата.....
въх майка, ама то не баирче, ами направо връх висок, бе....
и по едни серпантини нагоре, 35 завоя, 
ама остри ви казвам, от онези дето волана свършва, завоя - не....
повечето завои ги вземахме с маневра, страхотна работа...
от едната страна са едни апокалиптично надвесили се над нас скали,
 от другата - пропаст....към   езерото, което е  някъде далеееееч в ниското,... 
и само някакви  птици грачат грозно, зловещо...., 
и едно куче лае свирепо, ...
и един тесен път - колкото за една кола.... 
На два пъти се наложи и да се разминем с коли, идващи отгоре,
 е, голямо шубе, ви казвам....
Препотих се сто пъти, и като всеки шофьор дето го возят, мислено стискам волана, натискам спирачки....зор голям! Точно преди тотално да ни се замаят мозъците от завоите и да върнем стомашносъдържимото - 
слава на милостивия!,  
пристигнахме....


Огромно имение,
искрящо   чист въздух , 
 аромат на билки,
лек бриз разроши нископодрязания плет и погъделичка цветовете на розите,
немирно гущерче се шмугна в тревата, 
 стадо крави пасе в оградена  поляна,
 размаааазваща  тишинаааааааааа ,  
дори птиците са замлъкнали, 
само една пчела неуморно  жужи над  кравешко лайно.......
пасторален пейзаж! 


Качваме се в нашия апартамент - той е на върха на една  кула и е на 3 етажа, но аз това си го знаех. Не знаех обаче, че самия апартамент заема целите последни 3 етажа на високата кула, че едната спалня е на последния етаж, и  има вместо стени - прозорци, от които се разкриваше най-най-невероятната гледка към езерото, към Боромеовите острови, към цялата околност....изумително! Просто небето и езерото се сливаха пред очите ни.....


Това автоматически стана спалнята на дъщеря ни, а тя  автоматически се превърна в истинска принцеса от приказките, заточена в кулата.....тя казва, че никога не е спала на такова невероятно и прекрасно място! Заточени обаче - точно така се почувствахме, не заради кулата, а заради самото труднодостъпно място на фермата.... ние все пак сме дошли, за да разгледаме езерото, а не да сме курдисани в някаква кула, пък и макар и да е красива....А аз вече съм яхнала метлата, и не искам да оставам тук нито минута.....компромисно, тъй като скоро ще мръкне, ще останем тук само за една нощ, и междувременно ще диря  друг хотел в сайтовете. Тук направихме още една грешка - собствениците ни попитаха ще останем ли за вечеря, имат 7-степенно дегустационно меню посветено на заека , с чисти  продукти от фермата. Аз и това го знаех  от сайта им, ама човек като запали фитила и...с рогата напред! Няма да останем, да не сме луди да вечеряме тук на тоя баир...!. И слизаме в града за вечеря, пак по завоите, които преди малко едва сме издрапали и   с риск да се къпичнем в пропастта....Хапнахме, настроението ни е едно минорно....не пихме дори по едно вино, солидарни с мъжа-шофьор. И най-сетне ни увряха кратуните и решихме да се качим горе във фермата, докато е светло /то иначе стигане няма.../ и да пием там вино до забрава! Речено-сторено!

Вербания - лаго Маджоре, Италия



лаго Маджоре- Италия


Стигаме  пак с голям екшън до фермата, а ресторанта - изглеждащ точно по италиански, пълен.....Оказа се, че фермата е фул със швейцарци, французи, италианци, радващи се на невероятното спокойствие, чист въздух и био-храна....Ах, храната.... какви неща разнасяше келнера!....., абе тиква празна, жълта и презряла, що като се напушиш и забравяш здравия си разум...защо ни трябваше да слизаме изобщо долу по тез завои, хем изморени от пътуването , хем  да се тормози и мъжа ми излишно, като то тук било кулинарното царство-господарство! Нямаше как, поръчахме си ние една кана вино и плато - антипасти  от домашни сирена и колбаси, лелееее, какви чудеса донесоха...прошуто и шунки от различни животни, сирена - разни и разнообразни, с едни различни брускети с пастети от зайци, гъби, чушки и кво ли не щеш....спряхме с поръчката до тук, щото ако трябваше да опитаме цялото 7-степенното меню до край , както бяхме вечеряли вече, просто трябваше да ни носи някой на гръб до кулата. А виното - пивко, ароматно, и така ни замая, че жЮвота придоби пак розови краски..... Аз обаче, тъпо и упорито магаре, отварям лаптопа и диря нов хотел - всичко е фул, но разгеле, ето една last minute оферта в 3-звезден  хотел на брега на езерото, чудесно, буквам и се отправяме към нашите  покои за блажен сън. Сега, в цялото опиянение, съм си забравила в ресторанта  горната дрешка, ама аз това ще го разбера след няколко дни, и макар че все още бяхме в градчето, не ми даде сърце да причиня тези завои отново на благоверния. Пък и той рече, че ако не се върнем да я дирим, ще ми купи не една, няколко горни дрешки.... За протокола уточнявам, че като се прибрахме в Сф, първата ми работа бе да тичам в магазина на известна  марка, чието име няма да спомена, щото ще им направя продуктово позициониране, и за мой късмет имаше вече разпродажба на пролетната стока и аз си закупих не само дреха, като тази, дето забравих, ами и още няколко  шлиферчета и жилетки, че като се опия с вино да има какво да забравям на поразия по масите.......

Isola dei Pescatori


Сутринта станахме много рано - аз почти не можах да спя, щото нали ме стяга капата от акомодейшън провала...., полюбувахме се отново на ландшафта наоколо и отварям все пак лаптопа да видя аджеба дали всичко е наред с резервацията от снощи. Получила съм писмо от хотела, че много благодарят за резервацията, бла-бла..., но е станало объркване / ей,   втасахме  я! / по тяхна вина и затова любезно ни предлагат на същата цена да ни настанят в техния 4-звезден хотел от веригата, и пак на самото езеро....Еха, баси късмета значи, отпрашваме по завоите, нали знаем, че ни е за последно и някак бяхме по-ербап..пък и той мъжа ми взе да свиква, но каза че по-кошмарно и напрегнато  пътуване не е имал в живота си. Дано и да не му се случва, но току-виж  пак  го изненадам с някой био-хотел, кацнал на някой връх.....те мойте номера край нямат!


И  тръгваме към Боромеовите острови с ферибот и най-сетне се отпускаме изцяло в прегръдката на езерото. Дали от недоспиването, дали от това, че още бях гневна, ама хич, хич не ми се снимаше / явно  не съм била на себе си, за да не ми се снима чак..../  -  малко и лоши снимки съм направила, както ще се уверите..... Нооо, просто се потопих в красотата на момента.......
Боромеовите острови  ( Isole Borromee) са група от
3 малки острова - Isola Madre, Isola Bella, Isola dei Pescatori,
едно мини островче Isolino di San Giovanni, което беше точно срещу нашия хотел,
и една скала Malghera.
Аристократичната  фамилия Боромео ги придобива през 16 век, затова островите носят нейното име. Заможното семейство превръща островите в истински рай с невероятните градини, фонтани, дворци.....Днес, само Isola dei Pescatori не е вече собственост на фамилията Боромео.
Най-напред разгледахме Isola Madre, който е най-големият от островите. Градините са създадени в английски стил около 1823 година и до сега са грижливо поддържани в целия си разкош и колорит, с невероятно разнообразие от екзотични  растения и  уникални ботанически  видове.










В този оазис от тишина, цветя и спокойствие, единственните постоянни обитатели са множество пауни, фазани и папагали.


Най-сетне, на моите години, разбрах от къде идва израза " надут като паун"....Тези красавци бяха толкова самонадеяно влюбени в себе си, така невероятно позираха, връткайки се на всички страни, абе направо като обучени манекени - то не беше перчене, суетене, въртене към цялата публика...изумително шоу ни направиха, а малко ако се разсее публиката и веднага издават едни писъци, за да приковеш отново внимание в това красиво природно творение.











Двореца на острова е необитаем, но от 1978 година е отворен за посетители. Обзаведен е със старинни шедьоври на интериорния дизайн, има и много картини на италиански художници от региона, а също и колекция от кукли-марионетки от 17 век.






Isolla Peskatore или Isola Superiore e всъщност старо рибарско селище. Той не е така лъскав, но на мен страхотно ми хареса, защото е запазил типичната си  атмосфера и очарование. Днес, тук живеят около 200 души.







Този остров е най-малкия и е останал автентичен с рибарските си къщички, повечето превърнати днес в тратории и кръчмички, мамещи туриста с типична храна от областта, както  и с риби от езерото. И разкошното бяло вино от Пиемонт....


Пийнахме няколко канички винцок, хапнахме  вкусно и отиваме на кея да чакаме ферибота. И нали луд умора няма, аз продължавам да щъкам наоколо, поседнах за малко при моите домашни любимци, за да ме изтипосат и мен във фото-кадро. ГолЕма грешка...после съм  сложила апарата в скута си, а не съм  го окачила на шията, и в момента, в който ставам, за да щъкам пак неуморно наоколо, ...апарата пада върху едни камъни....поредния супер  грамадански издън!


Мъжът ми веднага пророкува - "Аайдееее, счупи си апарата, жена!"....
На нахалната ми, рошава глава не й пука обаче, 
викам си, как пък тия камъни баш моя апарат ще счупят, бе....
Нооо... отварям да снимам -
 цък, цък...тцъ, не ще....
пак цък, не ще бе......
тая пружинка дето движи бутона за снимане, се е прецакала нещо и не ще да щракне
 и това си е....
Действие - извънредно  драматично,
сцената е с изключено осветление, 
тишината може да се разреже с нож.....
само една оса избръмча гневно в лицето ми, 
спокойно...дишай уджай, дишай уджай,  омммммммм,
това не се случва на мен,  оммммммм,
нямакакточнонамендасеслучиоммммммомммммоммммммммм.
Обаче апаратанебачкаоммммммммммммм....
Спокойна съм, многосъмспокойна, омммммммммм.....
И в миг на тиха ярост и безпомощност, 
започнах да го  налагам с юмруци /апарата, де, не мъжа ми....!/,
 един-два -три юмрука , абе ти на мене ли тия номера ще ми въртиш, бе...
четири-пет-шест  юмрука, абе баш тука ли реши да се строшиш, бе....
Ударих му аз един тупаник,
 ако се оправи случайно - аз  УИН, 
ако си остане счупен - мъжа ми ЛЮН, 
щото освен горната дрешка, ще трЕбе да ми купи и апарат, нов.....
Милото апаратче - ни вопъл, ни стон....домиля ми за него!
Пак  цък, цък........а, снима бе, 
обаче не може да снима със зум, оммммммммммммммммм,
 ама на кой му пука за зума,омммммм.
Абе, ай сиктир, бе, стига с тия гафове,оммммммммммм .....................

В това време дойде  ферито, 
метнах си изтормозената душичка на гемията, 
и потеглихме към следващия остров.
В далечината  изкусително измърка коте.......


Isolla Bella - този остров граф Боромео III e кръстил на любимата си съпруга Изабела, и в нейна чест започва преустройството на острова в приказен цветен оазис. Няколко поколения след него довършват грандиозния проект, за да си остане и до днес един от най-добрите шедьоври на барокови градини в света. Приказния дворец е отворен за посетители, а само част от него е затворена и е лятна вила на семейството. Всичкото това великолепие продължава да се поддържа от наследниците на Боромео. Как се поддържа такова нещо - не ми  го побира размекнатия от серията неудачи мозък.....



Финалния акорд, преди напълно очарования и шашнат турист да излезе към градините, минава през тези огромни пещери, инкрустирани с черупки - не знам тяхната цел, но са страшно интересни и красиви.



И градината...представляваща терасовидна пирамида, с десет тераси към езерото.Тя изобилства от редки растения,  красиви фонтани и скулптурни композиции, символи на  четирите сезона. Най-отгоре се мъдри един еднорог.....




И тук се перчат пауни, процъфтяват екзотични и редки растителни видове, зреят огромни по размер лимони.....Аз обаче направих няколко снимки, просто релаксирах и се реех в цветната гама от красота.......





Да ви кажа, с мъжа ми единодушно решихме, че тоя граф бая здраво трябва да е изневерявал на тази своя изгора Изабела, та да направи такива дворци и градини, с които да си пречисти гузната съвест....или мислите, че е било просто любов...кой знае! Но е....красиво и внушително,нали? Макар че,  някои неща по тез пирамиди ми идват малко в повече ......






А вечерите тук, на езерото, са тихи и напоителни.....прекрасни бели и червени  вина от област Пиемонт, които перфектно си акомпанират с месното сирене BETTELMATT . Това сирене е с много интересна шуплеста консистенция, меко е и се сервира с колекция от мед и плодови сладка от региона. Вкуса на това сирене, съчетан с дъхав, билков мед е направо божествен. Тук е родината на  специалната сурова шунка от коза Violini di capra, както и на сиренето  Горгонзола и  салама Мортадела.


A това са  преснимани   картички, за да придобиете представа за Isola Bella:



На връщане спряхме за кратка разходка в Швейцарския град 
ЛОКАРНО - както всичко във Швейцария, и тук е подредено, цветно и много спокойно:










 И за финал, ама съвсем подобаващ финал на пътуването ни до лаго Маджоре, беше и огромното задръстване преди тунела   Сан Готардо...ей сега ми стана ясно що на английски използват  jam -  за задръстване в трафика и за мармалад, щото някак си се чувстваш сварен, смачкан и консервиран в буркан.....А тук ситуацията е още по-кофти, защото става въпрос за задръстване преди най-дългия тунел в Европа - почти 20 км, и понеже 2001 г там става голяма трагедия с пожар и много загинали, затова сега колите се пускат по специален режим със светофар още 2 тунела преди този, така че да може вътре в него да се спазва задължителната дистанция от 150 м между две коли и разрешената скорост от 80 км в час. Да ви кажа, страшно е подтискащо такова дълго пътуване в тунел - не е разрешено да се отварят прозорците, а температурата в колата се качи до 32 градуса, макар че навън не беше хич топло и пътуваш, пътуваш, няма край....по едно време ми стана чак лошо, после мъжа ми си призна, че и на него в един момент му е прилошало.След трагедията през 2001 година се обмисля да се направи още един тунел под планинския масив Сан Готардо, така че да има по един във всяка посока, но....при проведените референдуми /нали знаете, че в Швейцария всичко се решава с референдуми.../, околните села са против,  хората искат да си отглеждат кравите на спокойствие, да си запазят природата и никакви тунели не ги интересуват.....и това е то...демокрация! А всички коли си стояха на опашката на задръстването, спазвайки всички правила, щото можеше кат простак някой да даде мръсна газ и по оставените празни встрани платна да изпревари всички балъци....както би се случило у нас!......


След тунела пътуването продължи много приятно, но в Цюрих ни чакаше поредния ми провал.....но... за това и  за красивия Цюрих, за най-големия водопад в Европа, за Люцерн, и още много красоти -  следват продължения........:

СТРАШНИ СМЕШКИ, СМЕШНИ СТРАШКИ...или МОИТЕ ПЕРИПЕТИИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЦЮРИХ

31 коментара:

  1. Еха, това се казва истински разказ с елементи на екшън, умееш да предаваш и заразяваш с настроение и очакване.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Вяра! То по едно време баш екшън си беше, слава Богу, с хепи енд!

      Изтриване
  2. Невероятен разказ! И много красота! Много!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Iliyan Dimitrov, благодаря ти! И у нас има красота, ама ...неподдържано и занемарено! А хората си ценят даденостите!

      Изтриване
  3. Омагьоса ме със сладкодумие и красоти, че....забравих и двата вида валута, дето ги знаех ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Irina Jekova, значи имаш вече само един интерес.....хихи!

      Изтриване
  4. Бре ,че красота ! И още толкова да беше написала и показала пак щях да чета и разглеждам с отворена уста ! А така образно и естествено разказваш сякаш съм била и аз с вас :) !
    С прегръдка , Мария и хубав уикенд !

    ОтговорИзтриване
  5. Марийче, докато стигна края забравих откъде сте тръгнали :))))
    И вярно свидливи тези швейцарци!
    Страхотна спалня на кулата !!!!!!
    И като си сложиш ръка на сърцето ще си кажеш, че без тези емоциии - издънки,
    нямаше да е същото!
    Чак ми се иска да направя едно пътешествие с теб, защото градусът е висок :)
    Прегръдка в очакване... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, сега след 2 месеца време, наистина смятам, че без тези издънки щеше да е скучновато...ама на момента много се бях скапала от тез издънки.

      Изтриване
  6. Мари, ами че без проблемите щеше ли сега да се забавляваш толкова...Това с апарата ми е познато чувство, ама с малко се разминах...А местата са с много дух, но без думите ти някои от тях лесно бих подминала просто като красиви дестинации. С пожелания за прекрасен уикенд!

    ОтговорИзтриване
  7. Опасна работа си ти, ей! И ми е толкова любимо да те чета :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ако започна да пиша всичко, което ме впечатли, ще трябва да повторя / копирам/ разказа ти! Уникална си, Мария, уникална! Невероятен стил, неповторим! Атмосферата, емоциите, всичко, което пресъздаваш е толкова красиво, истинско... Обичам да ми разказваш приказки, Пепеляшке! Очаквам следващата с нетърпение!

    ОтговорИзтриване
  9. Мария, Мария! Караш ме да се смея с глас посред нощите! Невероятна си!
    Беше ми много приятно и забавно да се разходя с теб из тези прекрасни, непознати места!
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  10. Как няма да се рееш из тази красота... Чудо! :)

    ОтговорИзтриване
  11. И аз се полюбувах на тез неземни красоти и изчетох всичко от игла до конец, от вица, та до последната дума! Благодаря ти,Мария за красотата, която сподели и за белите пауни, които виждам за пръв път в живота си.Ще чакам да видя какво те впечатли в Цюрих, защото и аз имах късмета да го посетя преди няколко години!Е, посмях се, погледах!Сега чакам продължението...

    ОтговорИзтриване
  12. Леле! Свят ми се замая - все едно съм го минала този път с виражите.

    Голяма красота и златни ти уста!

    ОтговорИзтриване
  13. Ей, Пепеляшка, и ние много УИН, защото толкова е забавно при теб!Умееш и в напрежение да ме държиш, и да ме разсмееш, и да ме накараш да мечтая! Браво!
    Надежда

    ОтговорИзтриване
  14. Винаги оставям за последно удоволствието да чета новите ти публикации, Мария,
    няма да се уморя да повтарям, че имаш уникален талант и стил, не само да откриваш, пресъздаваш, но и разказваш...
    Беше ми изключително интересно, за което благодаря и очаквам продължението...

    ОтговорИзтриване
  15. Аз пък си мисля, че ако бях в кулата с манджите долу, нямаше да мръдна , докато не се насладя изцяло на удоволствието. Даже щях да седя докато ми порасне достатъчно косата да си пусна плитката пррез прозореца;) Шегувам се;)
    Марийче, добре че си ти да ме разходиш, че иначе свят няма да видя. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  16. Докато те чета с обичайния захлас ми звъни милото и казва:
    -Какво правиш?
    Отговарям с меден гласец:
    -Разглеждам следващото ни пътуване,идвай да ти покажа!
    Следва отговор:
    -Аааааа,НЕ,стига вече :) !

    Мария,ще продъниш семейната хазна,докато те следвам,бе,жена,спри се малко!Позор бре,Мария! :)Не мога да те догоня изобщо и само ми образуваш мечта след мечта!За което безкрайно ти благодаря!
    Страхотна публикация и този път,сега ме караш да се колебая между Комо и Маджорето,а за градини и замъци си умрем!

    ОтговорИзтриване
  17. Приказка без край е твоят блог, Мария, да не му се тръгва на човек! И ги вадиш едни такива, прекрасни истории, с невероятни картини като от Хиляда и една нощ! :) И тез замъци, толкова пищни, брей... как ми се иска и на мен в замък да си поживея поне малко - само една цяла годинка да изкарам! ;))) Но забелязвам, че в който и да се отбие човек, май все булки има - попаднах и аз това лято на два страхотни, като в единият имаше минимум 3 сватби, а четвъртата тъкмо приключваше. Чак ми се прижени отново! ;))
    С нетърпение очаквам продължението, мила!

    ОтговорИзтриване
  18. Виж, епизодът с кравичките на летището и тоз дългия тунел са ми познати, но останалото...ами пак си го разказала супер-страхотно! Аз май нямаше да изляза от кулата - при таз гледка, пък и като знам как приготвят заешко...Много красива разходка сте направили и снимките са ти чудни, въпреки емоционално подритнатото апаратче (-:
    Хубав уикенд, Мария!

    ОтговорИзтриване
  19. Здравейте,
    Толкова ми хареса Вашия разказ,че започнах да планирам за догодина.Заинтригувана от хотела във Вербания след 35 завои и 7-степенно меню,искам да попитам дали това не е хотел /Агритурисмо Монтересо/.Чак такъв ад ли беше пътуването и май го оценихте накрая или как, аз бих искала заради храната и гледката и виното /това ни е слабост/Моля, споделете името на хотела.Очаквам с нетърпение останалата част от разказа.Благодаря Ви предварително,
    Румяна

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Руми, да, точно този е хотела. Всичко зависи каква е вашата цел ....Винаги можете да отидете до там за дегустационната вечеря в петък, а през другото време да сте си някъде на по-леснодостъпно място. Сигурна съм, че за някои хора карането по такъв път ще е супер адреналин, но мъжа ми не е от тях.А и самата Вербания не е нищо особено, мисля че по-туристическите селища са Стреза и Бавено. А иначе, знаеш . хубава храна и вино има навсякъде в Италия, стига да имаш усет към нея, и да умееш да разпознаеш туристическото място от истинката ит тратория за местните с автентична храна.Като цяло, не го препоръчвам този хотел, но..хората са различни.
      Приятна организация на пътуването и питай, ако имаш чуденки!

      Изтриване
  20. Стил а ла Константинов, прекрасни снимки! Благодаря за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  21. Благодаря за красивите снимки радвам се че ни пишете и по този начин ни давате идеи къде може и ние да почива през идваща година където с е очертават доста почивни дни поредни.Пътуването по Швейцарските пътища е все едно пътуваш в някой туристически каталог , точно така и мой приятели ми споделиха че са се чувствали и ..." минахме покрай изумрудени езера, отстрани на пътя се извисяват планински масиви, непрекъснато погледа ни се спира на водопади, ..." вече искам да съм там особено при тези водопади преставям си колко снимки ще направим.

    ОтговорИзтриване
  22. Благодаря ти Пепеляшке, за споделената красота! Чета с удоволствие всичките ти разкази и ти пожелавам още много незабравими пътувания, които да споделиш с нас.
    И на нас ни предстои да направим подобно пътуване и искам да те помоля за съвет. Ще нощуваме около Лугано и на сутринта мислим да разгледаме Лугано и после да се отправим към Стреза. От там ще хванем ферибот за островите. Въпроса ми е програмата изпълнима ли е в един ден, ако тръгнем около 8.00 сутринта? Колко време отива горе-долу за островите? Идеята ми е към 18 часа да сме тръгнали посока Генова, за да се придвижим по-близо до Чинкуе Тере, които ще атакуваме на следващия ден. Ще се радвам на всякакви съвети. Предварително благодаря!

    ОтговорИзтриване
  23. Добре дошла тук, Миленита! Да, мисля че ще успеете, при много стабилна организация....От Лугано до СТреза е малко повече от час и половина път с кола, там хващате ферито и слизате на 3те острова, като гледайте по обяд да сте на остров Пескаторе, за да похапнете там. За всичките 3 острова цял ден ще ви стигне. После от Стреза до Генуа имате малко повече от 2 часа път, но виж за Чинкуе Терре си оставете поне два дни - изживяването там е неповторимо, трябва да ги обиколите вс селца и пеша, и с корабче, уникално място е и му се насладете напълно. Приятно пътуване!

    ОтговорИзтриване
  24. Първо от Вашите снимки и разказ се влюбих в Боромеовите острови. После и когато реално ги видях. За много неща първо от вашият блог намирам вдъхновение, за което благодаря !

    ОтговорИзтриване
  25. Ха-ха .......очарователно ....смях се с глас , Мария ! Прелестно разказваш, много , много увлекателно и забавно Все едно , че бях там като свидетел , толкова увлекателно....омммммммм........хахахха

    ОтговорИзтриване