Любими продукти, съчетани в лек и свеж десерт.Хрупкава тарта, пълна с ароматен крем пастичери, или както е известен още сладкарски яйчен крем. Малини и арония - напълно натурални, без никаква обработка и запазили чудесният си вкус. Истинска наслада, какво да ви кажа!
Тарта/Кростата с малини, арония и ванилов крем..
Crostata ai frutti di bosco
Ето и необходимите продукти: 1. за тартата:
300 гр.брашно
1 яйце
150 гр.масло
1 ч.л. захар
настъргана лимонена кора
ванилия 2. за крема:
прясно мляко-200 мл
жълтъци- 3 броя
ванилия-1 пакетче
захар70 гр
масло
брашно 20 гр
екстра от мен - кокосови стърготини- 1 пакетче
3. 500 гр. малини, боровинки, арония, къпини - каквото имате, и колкото повече- толкова повече..... Аз сложих само малини и арония.
Най- напред си приготвям тартата. Разтопявам маслото и когато се охлади, разбивам в него яйцето. Прибавям брашното, захарта, ванилията, лимоновата настъргана кора. Замесвам тестото и разточвам кръг върху домакинска хартия за печене. Прехвърлям в тавичка с борд и оформям формата на разлата купа. Изпичам хубаво, да стане златиста, за да е неустоимо хрупкава.. И оставям да се охлади.
Приготвям си крема - всеки знае как. Ето тук подробно описание в поста Моята голяма луда английска .... любов - PAIN AUX RAISINS
Оставям и него да изстине напълно и да се сгъсти. Преди това обаче намазвам отгоре крема с масло, иначе прави една дебела кора.И закривам купата с прозрачно кухненско фолио. И муш - в хладилника....
Изваждам тартата от тавичката, пълня я вътре с крема и отгоре нареждам или нахвърлям малините и аронията, и каквито там плодове сте си избрали.Отгоре, по желание , плодовете могат да се намажат с малко разтворено желатинче, за да придобият бляскав вид. Аз обаче си ги оставям натурални - и без излишна лъскавост, тартата беше излапана на мига....както винаги, когато я приготвям! Всъщност точно тази тарта на снимките, от начало до край, направи малката ми 15-годишна дъщеричка - долу са и нейните ръчички.... А аз само ще обера овациите вместо нея....хи-хи!
Отваряте бутилка хубаво шампанско или пенливо вино,, отрязвате си парче ванилово-малиново вълшебство и се наслаждавате на красивите и дребни радости от живота! С любимите хора наоколо....
Толкова много планини и чукари съм пребродила, а досега не бях виждала истинска дива циклама. Е, и това доживях да видя....разкошни есенни цикламени поляни!
Всъщност, целта на разходката ни беше Баткунският манастир. Той е разположен в Баташкия дял на Родопите, на около 2 км. от някогашното с. Баткун, днес част от с. Паталеница.
Баткунският манастир "Св. св. Петър и Павел" е основан през 11в. в близост до крепостта Баткунион. През 1657 и 1774г. манастира е опожарен от турците и е бил един от 33-те разрушени манастира по време на насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите, описано от поп Методи Драгинов. През 18в. в манастира се е водила духовно-просветна дейност и е функционорало килийно училище с 15 ученика. През 19в. Баткунският манастир е възобновен, а през 1870г. е издигната и сегашната църква.
Резбеният иконостас в храма е изработен през 1809г. и съдържа иконите "Св. Петър и Павел", "Св. Богородица Пътеводителка", "Христос Вседържател", "Йоан Предчета" и "Св. Димитър на кон".
Особено интересна е горната част на иконостаса, в която образите на светците са вплетени в лоза.
В двора на манастира расте една от най-старите лозници в България- на 6 века. Изобщо лозата присъства навсякъде наоколо - освен в иконостаса, с нея са украсени и кованите парапети на манастирската обител :
Двора на манастира е отрупан с цветя. Имат си и голямо животновъдно стопанство.
Та, след манастира се разходихме из района, да се полюбуваме на есента в Родопите, и попаднахме насред тези цикламени поляни, огромни разкошни поляни от дивно красиви цветове, просто приказка :
Хи-хи, срещнахме и диви прасета....майтап бе, те си бяха в развъдник на ловната дружинка на Паталеница:
По принцип Патладжан-кебапа, който е на голяма почит в турската кухня, се приготвя на шиш. Този вариант обаче е също толкова вкусен и апетитен, но по-лесен за всекидневна употреба, защото не е необходимо барбекю или скара.
Идеята е от турският кулинарен блог Eylemin mutfagi с дребнички промени.
ПАТЛАДЖАН-КЕБАП НА ФУРНА
Необходими продукти:
1/2 кг. телешка кайма
1 кг.патладжани
1 гл. лук
5-6 домата
5-6 люти чушки рибки
1 гл.чесън
магданоз
2-3 листенца босилек
червен и черен пипер
сол
Размесвам си каймата с нарязаният на ситно лук, 1 скилидка счукан чесън и подправките- сол, черен и червен пипер. Оформям си малки топчести кюфтета.
Нарязвам патладжана на големи шайби и го оставям посолен за няколко минути . После измивам със студена вода.
Нареждам кебапа в тавата, като редувам парче патладжан и кюфте. В средата на тавата оставям празно, и слагам там доматите, нарязани наполовина /ако са малки-цели/, целите чушки-рибки, и скилидки чесън /сложете повече- стават страхотни/. И понеже много обичаме запечени домати, реших да прибавя още малко за финал.... Отгоре наръсвам със ситно нарязаният магданоз и накъсаните листа босилек. И запичам до готовност във фурната .
Отделно си приготвям Доматен сос по тази рецепта -/ всъщност тук е и една страхотна рецепта за патладжан по италиански тертип-Кула от патладжани и моцарела или вариация на тема Melanzane alla parmigiana /
и сервирам кебапа с доматен сос. Удома просто обожаваме доматен сос и лятото, когато мога да го приготвя съвсем пресен и в големи количества, имам винаги една тенджера в хладилника и го наливаме върху почти всяка манджа....
Afiyet olsun! , или Да ви е сладко! -----------------------------------
лениво и нежно си тананика сладките мелодии на Росини
и плаче от аромат на лук и копнеж."
Хайнрих Хайне
Но освен че е чувствена, италианската кухня е едновремено и изтънчена, и съвсем простичка, и много здравословна, и диетична. А е и една от най-разнообразните в Европа - с пикантните вкусове на Неапол и Калабрия, с ястията с песто на Лигурия, със сиренето и ризотото на Италианските Алпи... Италианците тачат своите кулинарни традиции и имат своево рода гастрономическа гордост и страст, която граничи с фанатизъм. Мисля, че само цар Футбол може да съперничи на тази страст... Италианците прилагат присъщата си артистичност и усет към красивото дори в храненето. И французите се славят с кулинарни шедьоври, но тяхната кухня според мен доста страда от маниерничене. Италианците някак естествено приемат насладата от храната и виното, не усложняват нещата прекомерно и може би това е и разковничето за световната им кулинарна слава. И за това, че вече на всеки ъгъл по света има италиански ресторанти.
И макар че бях запозната с разнообразието на тази кухня, през априлското ни пътуване в Италия, останах силно впечатлена и напълно възхитена от нея. Писала съм с много любов и за кухните на други народи :
но се завърнах от това пътуване, завинаги и безвъзвратно влюбена в италианската .
Нашето пътуване беше все в област Ломбардия - ски курорта Ливиньо, езерото Комо..... Прочетете моите пътеписи тук:
Знаете, че всяка област в Италия си има своя уникална кухня. Тази на Ломбардия също има своите специфики, свързани главно с разположението - половината от областта е високо, високо в Алпите. Затова общият знаменател на тукашните храни е производството на висококачествено месо и мляко. И за разлика от другите области, където се готви главно със зехтин, в Ломбардия се използва повече маслото. Тук се произвеждат световноизвестните сирена Provolone, Taledjo, Gorgonzola, Parmigiano-Reggiano, Bitto, ValtellinaCasera :
Долината Valtellina, където всъщност карахме ски е емблематична със сушеното говеждо месоВresaola.
Брезаолата се приготвя от месо от говежди бутове, сушено от 1 до 3 месеца, и подправено със сол, плодове от хвойна, канела и индийско орехче. Има много богат вкус - без убийственият опушен аромат на нашите подобни меса, в които няма всъщност аромат на месо, а само на пушек. И без толкова много сол...У нас, в италианските магазини за деликатеси има Брезаола връз 70-80 лв.килото. Когато говеждото месо се суши на по-малки парчета, аромата е още по-силно изразен, а деликатеса се нарича Slinzega. Едно време се е използвало конско месо, но сега се прави главно от говеждо, по-рядко от свинско и еленско.
В този регион се готви много дивеч, все пак планината е рай за ловците.
Както навсякъде в Италия, и тук царицата на трапезата е Пастата - в една публикация аз я наричам
Ломбардия е известна и с използването на много елда, която е калорична и подходяща храна за студените зими. Само тук се произвежда : - Pizzoccheri -вид талятели, изработени с 80 % елда брашно и 20% пшенично брашно. При класическата рецепта пизочерите се готвят със зеле, парченца картофи, сирене Casera, чесън и градински чай Салвия.
- Полента-тарагна, която също е смес от царевично и брашно от елда и е шарена, заради по-тъмният цвят на елдата. Готви се с много масло и някой от видовете твърдо италианско сирене. Сервира се, като предястие с няколко резена Брезаола или като гарнитура на риба и различни меса.
Купила съм си и от двете за в къщи и готвих няколко пъти, но все не остава време да пусна рецептите.Скоро, може би...
Но, тази област е и родината на всеизвестното и обичано Оssobuco, на Ризото по Милански и на Коледниятpanettonе - със захаросани цитрусови плодове и стафиди. Ние опитахме нещо подобно, но много по-вкусно - сладък хляб със сушени плодове, смокини и ядки :
В района на езерото Комо се готвят различни риби, като традиционното блюдо е missoltini . Това е риба карагьоз, изсушена на слънце и съхранявана по няколко месеца в дървени бъчви, като между всеки слой риба се слагат дафинови листа.После се приготвя на скара, напръскана с оцет, зехтин и червено вино. Сервира се задължително с полента-тарагна. Много е вкусна, но доста солена и изпива каса бира или вино ...
А за вкуса на вездесъщото Италианско Gelato се разказват легенди:
В ски-курорта Ливиньо, който е на границата със Швейцария, кухнята беше силно повлияна и от алпийската кухня. Навсякъде по заведенията се сервираха Фондю и Раклет, за които съм писала -ТУК:
Но..истинският кулинарен пир за нас се случи в хотела ни в Ливиньо.
Първо да уточня, че всеки си имаше отредена маса за цялото време от ваканцията, с картонче с името на някой от групата. В нашият случай се мъдреше моето име, защото аз бях направила резервацията за групичката ни. Масата ни беше с уникален изглед към Алпите през огромни френски прозорци.
Всяка сутрин на масата ни очакваше впечатляващо меню от което трябваше да избираме, между гурме-меню и по-традиционно италианско меню, което също не беше за изпускане, просто не беше така тематично издържано като гурмето....Аз, като виден чревоугодник и любител на кулинарните предизвикателства, избирах винаги гурме-менюто. На 1-ва стр. на менюто винаги имаше афоризъм за деня и малко поезия. Следва гурме-менюто, което беше винаги тематично и съставено по италианския тертип от антипаста, примо, секондо и долче. И с дълги истории за всяко от тях. После следваха предложенията за популярни италиански гозби, за хората които са по-консервативни. И това не беше всичко....Всяка вечер имаше и отрупани бюфет-маси с антипасти - с десетки салати, плата с брезаола, прошуто и шунки, плата със сирена, с рибни ордьоври, миди, октоподи.... :
Е, беше ми невъзможно да опитам от всичко от бюфета ...обичайно си слагах само малка салатка, за да остане място за гурме-угощението:
Абе, жалко че нямахме 7 стомаха, както казва Алф...не за друго, а просто за да опитам от всичко...
Та ще ви разкажа по-обстойно за впечатляващото тематично меню .....
Първата вечер имахме Welcome drink с много просеко и предястия. После рибно меню - още не бях схванала системата и така и не запомних имената, после разбрах, че красиво оформените дневни менюта си остават за нас, за спомен...:
На сутринта- на масата се мъдри каталогчето с менюто. За този ден беше Сицилианско меню, като на цяла страница бе разказано за особеностите на сицилианската кухня . Ордьовърът Карпачо от риба меч, с описание на продуктите, използвани в него, калориите и историята на създаването. Признавам си, че останах зашеметена от вкуса - деликатен и ненатрапчиво рибен, но с наситен аромат от различните треви и рукола ...просто прекрасен! Това е едно от най-вкусните неща, които хапнах през тази ваканция.
Примото беше Пресни спагети с путанеска сос - произлизащи от средата на 20 век и с типичните продукти на южна Италия, това са спагетите в /буквално преведено/ курвенски стил, гласеше обяснението към тях. Всъщност по-вкусна паста не бях яла до тоз момент - в пармезанова хрупкава кошничка....пастата се топеше в устата, беше една истинска експлозия от простички, но перфектно съчетани вкусове и аромати...:
Секондото, или основното беше Рибена супа, да, и аз в първият момент се изненадах, но като ми я донесоха разбрах за какво става въпрос..това е едно огромно блюдо от различни риби, миди, скариди, октопод, калмари, с малко бульон и зеленчуци, и препечена филийка. Голяма вкусотия, но..огромно нещо, не можах цялото да си го изям:
Долчето беше умопомрачително вкусно Тирамису :
Да ви кажа, че късно вечер, имаше отново различни партита- пица парти, after sky партита, среднощни похапвания, вечери на коктейлите,....до тях ние никога не стигахме, защото след вечеря се разхождахме малко и лягахме да отмаряме, за да можем сабале да сме първи по пистите, а и нямахме сили и място за нови кулинарни издевателства....
Закуската - от богата пре-богата...сирена, колбаси, топли-топли кроасани, сладкиши, мюслита и ядки, и семена - имаше дори и любимото ми ленено семе...
А на мен най -много ми допадаше страхотната плодова салата, с пресни горски плодове посред зима, високо в Алпите - страхотно свежа, истински еликсир....
Следващата ни гурме-вечер беше посветена на долината Валтелина, където всъщност се намирахме - Валтелина меню. Отново дълго експозе за исторически и географски особености, които са се отразили и върху кулинарията.
Примото - Хрупкава полента-тарагна със сирене Casera, типични за този регион - много апетитно и вкусно:
Примото е Ечемиченасупа, хранителна, но много здравословна и диетична супа от ечемик, боб, зеленчуци - нищо особено, бих казала! Направо не си я изядох...
Секондото - Buckwheat Fritters with localcheese, или Пържени топчета от елда в неправилна форма, със сърцевина от сирене, поднесено върху Брезаола и цикория....цял роман това заглавие, бе! На диалекта на долината Валтелина, наричали това блюдо с името на малко животинче - някакво жабче...много непривлекателно име за иначе така прималива храна! Изобщо, отядохме си на вкусна Брезаола......
И десерта - кексче SFORZATO , пак от долината Валтелина :
А вечерта, истинско пиршество за душата и небцето, беше Шоколадовото меню....една страхотна кулинарна провокация!
Кратка история - пътя на шоколада от маите, в Америка, Азия и Африка. Пишеше също, че хората които обичат шоколад, са хора, които обичат живота изобщо.Пак роман на тема шоколад.....
Предястието - много специална комбинация от Панирано сирене с шоколад, своеобразенбукет от вкусове и аромати :
Примото - изумителни Шоколадови талиатели с рагу от заек, в пармезаново-шоколадовакошничка...една феерия за небцето и душата, която ти се иска да не свършва никога....абе направо си беше нещо като кулинарен оргазъм...!
Основното е още по-невероятно на вкус и аромат Панирани агнешки котлети с шоколад...леко пикантни, а на всяка хапка аромата на агнешкото се слива с шоколадово-пикантен вкус, направо шеметна комбинация. За пръв път ацтеките започнали да готвят месото с шоколад, но днес се предлага в много изискани ресторанти, като Blue Hill в Ню Йорк. Готвача препоръчваше, че макар да звучи странно, поне веднъж човек трябва да опита това блюдо:
И както можете да предположите, вечерта завърши с едно размазващо на вкус Шоколадово суфле. Малката ми дъщеря прави задълбочено проучване на тази суфле-тема, и каза че е най-доброто, което е опитвала - хрупкава коричка отвън, а вътре истинска шоколадова лава....:
Имахме и Меню на ловеца - все пак сме в Алпите, и тук, както и в цяла Италия, чест гост на трапезата е дивеча.
Предястието е Slinzega, в компанията на ръжен тост с маслинова паста. За този месен деликатес писах по-горе....
Следват Домашни биголи със сос от диво прасе /глиган/. Биголите са дълга паста от района на Венеция, използвана много и в Ломбардия. Уникалният вкус идва от рагуто с месо от глиган, той напомня на топла камина в планинска хижа.....
И основното блюдо Котлети от елен с ароматни планински билки и картофи - идеална храна за зимна вечер. Еленското месо е с отлични протеини, относително бедно на мазнини ....А вкуса - изненадващо за мен, беше много сочно и ароматно това еленско месо!
Следва Средиземноморско меню :
Предястие - Рибни топчета с пармезан и аншоа, семпла рецепта на това задължително за стартер блюдо, което харесвали дори децата, които не искат да ядат риба.
Примо - Домашна паста от Лигурия, със зелено песто, картофи и зелен фасул. Толкова простичка откъм продукти, но забележително вкусна паста:
Секондото - Морски костур в доматен сос и кралски скариди в конячен сос. Костура живеел в умерено топлите води на Средиземно море, Това е рецепта с много специално приготовление, заради деликатното и нежно месо на костура. Абе, висша кулинария, какво да кажа!
И за десерт - Панирани ябълки с ванилов сос:
Имахме също Китайско фондю - купа с бульон от вино и билки, различни тънки филийки от месо, което се пуска в соса да клокне, и после се хапва с разнообразни гъсти сосове в китайски красиви купички:
Свински ребърца в сос с червено вино:
Печено пуешко с аспержи:
Ньоки с пресни домати и босилек :
И още доста неснимани вкусотии.......
Имахме си и грандиозен парад на италианските десерти:
Тези плодчета в желе по чашите бяха невероятно вкусни:
Забелязвате ли чепките френско грозде - напълно пресни посред зима, на 2500 м.надм.в.:
И да уточня, че към всяко блюдо се препоръчваше и точно с какво вино да се консумира то. Мисля, че виното е най-популярната алкохолна напитка в Италия. Аз обожавам пенливото вино Prosecco - според мен, италианците затварятюжното слънце, изкусителните аромати и своята страст в тези бутилки вино:
На пистите се предлагаше невероятно разнообразие от храна и напитки, като всичко се сервираше много красиво ,на дървени плата, или в порцелан и изящно стъкло.
Тук се пийва едно греяно вино, напълно подобно на нашенското, със захар и подправки, което наричат vin brulé :
Bombardino е напитка популярна в Италия през зимата, особено в ски курортите. Тя е направена чрез смесване на 1 / 2 Advocaat / вид италиански яйчен ликьор/ и 1 / 2 бренди. Сервира се топла и с разбита сметана отгоре. И си е истинска бомба, коята те изстрелва директно на черната писта.... мен направо ме взриви!
В Северна Италия е много популярен виненият коктейл Spritz. Той е приготвен на базата на Италианското пенливо вино Просеко с добавен горчив ликьор Aperol и газирана вода. Пие се повсеместно, като обичайно се сервира с купичка чипс и мини-пици.
Limoncello - популярен в цял свят лимонов ликьор, използващ се и като диджестив.
Но моя фаворит от диджестивите е Fernet Branca .
Италианският журналист Бепе Севернини пише:
"Английско проучване показва, че 90 на 100 от италианците предпочитат националната ни кухня пред всички останали - никой друг стомах в Европа не е толкова патриотичен. Италианската кухня е предпочитана и от чужденците - 42 % от анкетираните я поставят на първо място, следвана от китайската и френската.Третото място може и да не е приятно за съседите ни оттатък Алпите, но би трябвало да го приемат спортсменски - да загубиш от най-добрите не е унизително.
В Италия имаме същата вътрешна връзка с храната в чинията, както някои амазонски племена с облаците в небето - един поглед, и сме наясно какво да очакваме.
Хапването в Италия става по правила, които за нас са съвсем ясни. Храната и напитките са чудесна метафора за страната ни - море от навици и странности, в което чужденецът може да се удави.
Поръчвате си капучино: след 10 сутринта е нередно /сигурно даже незаконно/.
Пица за обяд е ученическо хапване. Ризото с месо е идеален избор.
Пармезан върху мидите е богохулство, но ако готвача е млад, изразете възхищение.
Бутилките вино са за туристите, ако е в дамаджанки, окачени по стените, е за екскурзионни групи.
И накрая чесънът - подобно на изтънчеността, трябва да го има, но да не се усеща.
А брускетите, които предлагат в някои ресторанти в чужбина, в Италия биха коствали отлъчване от църквата.
Веднъж една приятелка англичанка нарече всичко това "хранителен фашизъм". Отговорих й : "Преувеличаваш. Поръча си капучино след вечеря и дори не те интернирахме...."
