С ДЪХ НА МОРЕ..... ПЪРЖЕН КАЛКАН и ЧОРБИЦА от КАЛКАН

Знаете ли какво казват  Созополските рибари :

" Ако ще е пържена рибата, трябва да е калкан.

  Ако ще е на скара - да е лефер.

  Ако е за осоляване, трябва да е паламуд."

В частта с калкана съм напълно съгласна с тях,

макар че и   Пърженият Ватос /рецепта/   ми е много голям фаворит.

Първа точка в плана - отправям се на пристанището, своеобразна борсичка за прясна рибка.

 Улов има всякакъв.....както казват Бургазлии - кеф ти риба, кеф ти паламуд.....В мрежите са се оплели попчета, сафрид, хамсийка, ватос, калканчето е по 25 лв килцето, кво му плащаш.....Добрите рибари /все пак  само от мен изкараха повече от 1 минимална работна заплата.../ ми почистват и разфасоват калканите. Една торбичка глави, перки и коремче - за чорбица. А другото - за тигана. Взех си също   калкан и ватос - за фризера в София.

ПЪРЖЕН КАЛКАН със сос СКОРДАЛЯ

Необходими са ни:

парчета калкан, колкото повече - толкова повече

царевично брашно

олио от гроздови семки
здрав стомах

За ледените бироци и изпотените бутилки вино, мисля че сме се разбрали отдавна,
няма да повтарям.....!!

А за соса Скордаля ви трябва само кисело мляко, орехи, чесън и копър - рецептата е    ТУК  

Иначе технологията е простичка...Овалват се рибните парчета в царевичното брашно и се пускат в силно нагорещеното орио от гроздови семки. Като се позачервят хубаво се изваждат и поставят върху кухнунска хартия, за да попие олиото. Ако е повечко калкана, сменете олиото, за да   си нямате след калканояденето стомашни проблеми..

А ето как приготвих
РИБЕНА ЧОРБА  от КАЛКАН

Освен разните там
-отпадъчни продукти от калкана
са ви нужни и:
-1 морков
-2 стръка пресен лук
-2 стръка пресен чесън или левурда
-1 червена чушка
-2 картофа
1 стрък целина
-няколко стръка магданоз,  копър-може с корените и стъблата
-пресен дивесил
-щипка лют червен пипер
-щипка джинджифил
-щипка кориандър
-сол
-черен пипер
-сока от половин лимон
-1 яйце

Сега ще ви открехна и на една моя гяволийка при приготвянето на супата. Слагам всички рибешки продукти в кошничка за варене на пара, сварявам с малко водичка на дъното на тенджерката, за около 15 минути. После изваждам кошничката - така бульона остава чист, а от кошничката си изваждам само парченцата месце. Ако се варят рибите направо във водата става една каша-маша от месо и кости,и  не става ясно кой кум, кой сват, кой на булката брат..... Докато почиствам костите, съм поставила зеленчуците да поврат в бульона и после прибавям и месцето от калканче. Като поври 15 минутки, застройвам с разбитото яйце в лимоновия сок. На финала поръсвам обилно с много, ама много дивесил- рибената чорба  дължи изкусителният си аромат точно на него.
Ето ви и   рецептата за една друга Рибена чорбица.

Да ви е сладко!

Не мога да устоя да не сложа още макове    
   /тук- още повече макове, гарнирани с море и поезия /,
 просто тази година душата ми се насити на тази прелест в огнено червено:

Вижте цялата колекция от

ЯСТИЯ С РИБА И МОРСКИ ПРОДУКТИ

Да ви е сладко!

Импресия за Май, Море, Макове, Мързелуване.....и "Меко Слънце".........

В тази крайно мързеливо-маково-морска публикация съм използвала някои от много сладурските и жизнеутвърждаващи стихове на   Мария Донева , разбира се с нейната благословия, от последната й поетична  книжка   "Меко слънце" . Просто защото не мога да жонглирам така  красиво  с думите, като нея.......
посетете и блога на Мария  http://mdoneva.wordpress.com/ .

МАЙ

Ям череши и плюя костилките

с неотменното право на жител

и поклонник на късния май.

Във зелено покарал навсякъде,

тротоарът се пука и диша.

Разсъблечени - само по пролет,

по ръце, по крака и по радост -

се разхождат момичета, щъркели,

шадравани, небета и къщи.

Аз си махам предишните думи

и езикът ми, гол при черешите,

с цяло тяло вкуса им прегръща.

ЮНИ

Тихи пуканки в небето.

Меко слънце от масло.

Аз съм точно там, където

вятърът е свил крило.

Във трева приятно гладка,

с брошка от копринен мак,

времето подремва кратко,

после - бавно - тръгва пак.

Обуто със сандали от трева,

върви си слънцето и лайка ръси.

Такъв неделен, весел юнски свят

съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен и жълт, и син, и бял,

на капки, на цветчета и на точки.

И слънцето с пилотския си шал,

което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,

която всичките ми грижи грабва.

Ще си запазя малко от това,

защото сигурно ще ми потрябва.

Тъкмо прецъфтяха сливите -

люлякът полилавя.

Щъркелите мерят нивите

с кльошавите си крака.

И подмолно, непрекъснато

нещо диша, шумоли.

И със цели шепи пръснати,

пърхат лакоми пчели.

Такава малка, а пък пролет!

Че тя е вчерашна, а вече

подрежда облаците горе,

на вишните плете елечета,

наглежда щъркелите как са,

сади цветя, лекува рани.

И обзавежда, донаглася...

макар че няма да остане.

Каквото виждам, е красиво.

Каквото чувствам, е приятно.

През погледа ми в мен попива

великолепието лятно

и във очите ми остават

полета, шипки, чисти мисли,

и чак до зима продължават

да топлят и да се разлистват.

Изгрев

То беше много тихо.

Черупката си счупи.

В съня си се усмихна,

и после се излюпи.

Докато всички спяха,
нахрани се с прохлада.
Перата му блестяха
от мед и лимонада.

Във полог от небе,
в гнездо от облак летен,
протегна се добре,
примигна, и засвети.

 С благодарност.....за Мария и нейния стихоплетен  талант!

 

БЕЛАДЖО / Bellagio / - перлата на езерото КОМО в ИТАЛИЯ

БЕЛАДЖО / Bellagio / -

да ви призная, не знам това всъщност  приказка ли беше,

сън ли беше, или наистина го имаше......

толкова ми се стори нереално  красиво...

Ама ей го на, снимала съм го криво-ляво, май е било реалност!

Едва се настанихме в хотела, който между другото, макар и семеен 3-звезден, беше едно истинско дизайнерско бижу  и изпипан перфектно във всеки детайл.......

и отпрашихме към

VILLA MELZI

Вила Melzi е построена между 1808 и 1815 г по проект на архитект Giocondo Albertonelli и по поръчка на Francesco Melzi, който е бил виден Италиански политик, приближен на Наполеон. Вила Melzi е създадена със семпли  и строги нео-класически линии:

Парка на вилата е първият пример за английски тип  градина на   езерото Комо .

Стендал е писал  страници от своите романи в тези градини. Тук Ференц Лист е композирал Данте соната, въодушевен от изящната статуя на Данте и Беатриче в парка:

Осеяно е с паметници на изкуството, египетски статуи  и артефакти. Потапяш се в магията на  редки екзотични растения, пищни дървета, живи плетове от камелии, цели поляни  с азалии и гигантски рододендрони, много цветя и  извисяващи се в небето кедри.....разнообразието е изумително, един истински ботанически рай....

Да, в градините на вила  Melzi беше приказка, но какво беше очудването ми, когато цветната приказка продължи и по крайбрежната улица  на Беладжо.....

Наричат Беладжо  един от най-красивите градове на Италия и  на Европа. Истината е, че има някаква романтика, страхотна романтика, която пърха във въздуха наоколо и която те завладява бавно, но  сигурно, ....като магия......!

А това са уличките в старата част на Беладжо - тесни, калдъръмени, кокетни и очарователни....

......със страхотни магазинчета, по които женската част се захласна, разбира се.....и не мина без покупки!

Искам и аз да остарея по този начин......

Дори съм си набелязала няколко подходящи пейчици за тази цел:

Горе на високото е вила Serbelloni, която в момента е собственост на фондация Рокфелер и се използва за научни обучения и събития.

Хора и улици,

град като град ...,

се пееше в една песен.....

Да, ама НЕ ....съвсем....!

Това са къщите на местните в по-новата част на селището, но и те в пълен унисон с красотата наоколо.... 

Всъщност през доста села и градове минахме в  Италия, все в област Ломбардия,
 и навсякъде,
дори в най-забутаните,

дърветата бяха подрязани  "по последна мода",

живият плет и храстите оформени фигуративно,

моравите ослепително зелени,

 а цветята.....искрящи и с  буен цъфтеж!

Тия италианци в изкуство и дизайн  нямат равни просто....!

И градините им,

и къщите им,

и хотелите им,

и хората по улиците,
и храната в чиниите им дори   -

всичко  е  красиво и стилно,  с изпипан детайл!

Дори ябълковите им градини бяха подрязани и подредени по изумителен начин!

Беладжо има едва 3000 жители. Тук и туристите, и местните се предвижват предимно с фериботи и лодки.

По този начин пристигнахме и се предвижвахме и  ние.....   От  курорта  Ливиньо, през множество тунели и покрай самото езеро, до    много китното село Варена, Varenna, откъдето взехме ферибот до  Беладжо  :

Фериботният транспорт е организиран перфектно . Големите фериботи - за хора и коли, порят водите на езерото  от  Беладжо до Варена, Каденабия и   Менаджо за 10-15 минутки.....А иначе по-малки ферита и лодки има до всички десетки селища на езерото.

Захласната от пейзажа наоколо,

ми се иска да забавя лентата максимално и приказката  да продължи.......

още малко поне!

Следващата ни спирка с ферибота е   селцето Тремеззо и вила Карлота
........очаквайте!