21 Февруари 2011

СТРАХОТНИЯ ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ С ВИНО И КРУШИ НА ДРАГО


С   Драго и неговите ВКУСНИ моменти   се познавам само виртуално, покрай блогосферата. Но всеки път се питам где е расъл и где е пасъл такъв кадърен момък и защо аджеба българските моми сме го изпуснали......та сега радва с кулинарните си шедьоври  други жени, на други географски ширини......C'est la vie!
Преди време Драго публикува един невероятен сладкиш с една също толкова невероятна фото-сесия и нали знаете, че съм много пощеливо магаре и не мирясах, докато не произведох едно не много успешно копие на оригинала. Е, малко го  Попепеляшчих - правя го вече няколко пъти, много пъти, и все нещо променям според случая, но......винаги е  с божествен вкус! Абе направо се влюбих в този сладкиш и непрекъснато си търся оправдание и повод, за  да го правя! Винаги съм знаела, че човек се храни първо с очите и ако не бяха перфектните снимки на Драго,  нямаше никога да се захвана да правя сладкиша - просто не съм много по сладките неща.....но неговите снимки не ми излизаха от главата и ме преследваха здраво няколко дни, и накрая се предадох - завинаги!
Драго, благодаря ти за брилянтната идея за този сладкиш!


ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ С ВИНО И КРУШИ


Ето и моят начин на приготвяне и продукти:
200 гр.заквасена сметана на Данон,
150 грама кафява захар,
1 ампула ванилия,
5 яйца,
375 гр.брашно,
1 бакпулвер,
1 каф.ч.червено вино,
50 гр.неподсладено какао на прах,
10-12 малки круши, бройката зависи от големината на тавичката,
1 каф.ч. начупени орехи,
лимонови корички.
Следващите продукти са препоръчителни, в оригиналната рецепта на Драго ги няма, но аз ги слагам за обогатяване на вкуса и за разкош....:
3-4  с.л.домашна вишновка / ако имате/, или ром
1 каф.ч.микс от сушени плодове - кайсии, стафиди, вишни, смокини, боровинки, сини сливи... каквото имате
1 каф.ч. печени цели лешници,
1 каф.ч. шоколадов натурален чипс или кувертюр,
кокосови стърготини за поръсване,

за пълнежа на крушите:
сушени сини сливи или сладко от сини сливи
цели лешници или бадеми, орехи
парче бадемов марципан, ако желаете или имате

за заливката:
1 каф.ч. разтопен мед
1/2 ампулка есенция ванилия и
1/2 ампулка есенция лимон


Всичко изглежда много сложно и трудно, и с много продукти...но с продуктите можете да импровизирате с каквото имате. А за трудност, хич не е трудно.....А последния път го направих за отрицателно време, с половин доза в правоъгълна форма за кекс, нямах сметана и сложих кисело мляко. Занесох го на приятелка с току-що родено внуче, обрах овациите, а  и беше страхотен на вкус, въпреки бързането и промените в продуктите.
Най-напред накисвам сушените плодове във винцето. Ако не слагате сушени плодове - просто по някое време ще ливнете винцето в сместа...
Разбивам с миксер сметаната със захарта. Прибавям ванилията, яйцата-едно по едно, брашното и бакпулвера. Изливам виното и прибавям към сместа накиснатите плодове и натрошените, но не смлени орехови ядки, а лешниците - цели, лимоновите корички. Продължавам да бъркам без особено старание - получава се всеки път!
Намазвам с олио парче кухненска хартия и поставям в правоъгълна тава. Специално за случая си купих правоъгълна форма за кекс, но ако се прави цялото количество се получават 2 форми. И във всяка се събират по 5 круши.
Изливам сместа в тавичката.
А сега какво се случва с крушите...От всяка круша издълбавам вътрешността, така че да се получи една дупка - нямам специален уред, правя го с малка лъжичка. В дупката слагам
1.една сушена синя слива, в която е пъхнато  бадемче /с такава сливка с бадем пълня също и гъбки- рецепта ТУК/,
2.или пък парче синя слива от сладко /рецептата ТУК / и бадемче, лешник, орех....
3.или някакъв друг плод, суров или сушен,
4.или пък друго сладко - каквото имате..
Вариантите са много и е въпрос на предпочитания. Позапълвам празнините в отвора с орехи. Отдолу на крушата слагам малко парче марципан, за да се запечата, че се страхувах, че ще се разтече сладкото, а е и по-компактно при сервиране. А той дава и неустоим бадемов аромат и вкус на крушата....Но последните пъти го правя без марципан....Може да пъхнете малко кокосови стърготини вътре, абе свободно съчетание....просто трябва да напълните дупчицата на крушата с разни вкусотии, които обичате или ви се намират в долапа.От досегшния ми опит - мисля, че най-вкусно е със сушени сливи с бадем вътре, а отвън орехчета, и ако имате -  отдолу марципан за запечатка, с него или без него, резултата е неустоим.....
И подреждам крушите в стройна редичка в тестото - крушата трябва да се покрие наполовина- имайте предвид, че тестото малко се надига, а е красиво да се вижда повечко от крушата.

Пека в предварително загрята на 200 градуса фурна около 1 час.  Ако е половин доза- по-малко.
Изваждам от формата и хартията и намазвам с четка сладкиша с медената заливка. Наръсвам отгоре с кокосовите стърготини, които полепват по меда.

Знайте едно - направите ли го веднъж, няма отърване и няма засищане,
вкуса му ще ви преследва дълго и продължително...
По мое скромно мнение, така приготвен сладкиша -
с толкова много  ядки и сушени вкусотии, и всякакви други екстри...
това си е едно гурме-приключение за ценители!  
А и колко шампанско  изпива.....!!
Сетих се за един виц....
Една жена отишла с  мъжа си при доктора и го попитала:
- Докторе, аз съм висока 1.60 , а  я ми кажете, колко трябва да съм висока, ако тежа 75 кила? Доктора я погледнал и казал
- Ами  2.15...
А жената се обърнала към мъжа си и рекла:
- Виждаш ли мъжо, все ми се подиграваш, а то какво излезе - че аз не съм  дебела , а ниска....!...

че и аз покрай тоз сладкиш бая ниска станах.....
 

 
И сега,
любувайки се на съвършенния сладкиш,
отправяте благодарности към Драго
и в частност към моя милост!
И да ви е сладко!

14 Февруари 2011

ХАМСИ - ПИЛАФ...един чувствен флирт с турската кухня





Просто чувам гласа на братовчедка ми, която отваряйки тук ще възкликне -
"Е-е-ей, Мирке, голямо си  ГГЗ...!"  -
 и с пълно право....
ГГЗ значи   "гъз глава затрива"   и аз  съм типичния пример за този "афоризъм".
Защото често си губя ума по разни кулинарни гевезелъци,
че   дори понякога и по  съвсем простички гозби...
Е-е -х, едно време си губех ума по други вкусни и  шаващи неща от мъжки род,
но май това време безвъзвратно си отиде, 
но.... това си е една  друга тема...


Докато пътувахме из  Анадола, един от моите спътници, отявлен кулинар -Любо, спомена нещо за този пилаф...така бях замаяна от впечатления, че бързо забравих. Докато пишех обаче поста си  ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА, и когато  стигнах до хамсията, лакомника в мен проговори    .....и се сетих моменталически. Потърсих по-подробна информация в няколкото турски блога, които са ми последователи - предлагаха доста различни рецепти, но същността на операцията ми се изясни. Никъде не се обясняваше подробно как по-лесно и бързо да се почисти рибата - явно там това всеки си го знае. Добре, че имам опит от   Маринована аншоа, макар че там се чисти осолена и е доста по-лесничко.  Във всяка от  рецептите обаче, присъстваше сушен касис, а тук не намерих - затова замених със стафиди и червени боровинки. Така че, събрах есенцията от  рецептите  от тези блогове:
Muhterem'le Afiyetle
Şifalı Yemek Tarifleri
 Малко компилирах рецептите, леко поизмених подправките, количествата....и ето че се получи един невероятно вкусен и страхотно ефектен

ХАМСИ-ПИЛАФ - Hamsili Pilav



2 кг хамсия
1 ч.ч.ориз
2 ч.вода
4-5 скилидки чесън
50 гр.кедрови ядки
3 суп.л.стафиди
3 суп.л. черв.боровинки
1 голяма гл.лук
зехтин
1/2 връзка прясна мента /замених я със 1 с.л. сушен джоджен/
1/2 вр.магданоз
1/2 вр.копър
прясно смлян черен пипер
червен пипер
щипка чили-люспи /ако обичате леко пикантно/
щипка канела
сол
2 лимона

Рибата почиствам хубаво от вътрешности, глава, хриле, кръв. Сега е нужно да се разтвори и да се натисне много здраво  там, където е гръбнака, за да може по-лесно той да се извади- става доста трудничко. И фира дава доста, но ако си имате
 КОТАЧЕ,
 ще му направите една вкусна гозба и на него. Почистването на хамсийката е най-досадната и трудоемка работа.
Приготвянето  на ориза започва със задушаване на ситно нарязания лук в зехтин. После прибавям ориза, след минута - водата, подправките, чесъна, сушените плодове и ядките. Ориза трябва да бъде полу-готов, за да може после в тавата да поеме течността от рибите.
И сега следва супер забавната част - подредбата ...
В кръгла тавичка , нареждам рибките с кожата надолу, така че после да е удобно да се опакова ориза в риба от всички страни. Застъпвам рибите, където е необходимо. Лесно е. Получава се едно цвете с разтворени листенца, в което сипвам ориза. После затварям  листенцата -рибки и завършвам опаковането.


Отгоре нареждам няколко резена лимон, да даде аромат и той.
Пека около 30 минути на 200 градуса, до зачервяване на рибката.


При мен се получи доста сок при печенето - причината е, че ориза ми беше почти готов, а трябва да е почти суров! Но още в началото го изсипах съвсем внимателно  в тенджерка- той е толкова ароматен, че не ми даде душа да го изхвърля. После го сгъстих с лъжичка брашно и  лимонов сок и стана страхотен сос за рибата с пилаф.
Изваждам от тавичката - не се разваля тортената форма, споко.
 Може да се направи и в индивидуални порции в гювечета, както е в  3-я от турските блогове, които съм ползвала - следващият път ще го направя така.
Може да се направи и с половината на това количество - от това стана доста,   за 6- 8 порции. Имайте пред вид, че вкуса според мен е божествен, но.....твърде  необичаен за българина. Но, аз обичам всякакви кулинарни експерименти.....
Ако ви артисат рибки - направете си
Маринована аншоа .


Сервирам по  парче  Хамси-пилаф и по бидон бира на калпак .....

Бихте могли мислено да се телепортирате на ей това любимо мое място,
до самия дворец Долма бахче -
ще ви се услади още повече!
Afiyet olsun! , или да ви е сладко!
------------------------------------------------------------------------------------
Вижте цялата колекция от




 

07 Февруари 2011

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 8, ПОЛЕТ С БАЛОН над Чавушин


Голям интерес към тези балони, що писма със запитване получих...а на мен някак ми е трудно да започна таз балонена сага....

Балоните са една от най-големите атракции на Кападокия  /всички пътеписи - ТУК/. Един балон с горещ въздух струва 150 хил.евро, като се има пред вид, че возят 24 или 36 човека, а цената е между 140-160 евро на калпак...не съм силна по математика, но ми се чини, че възвръщаемостта на инвестицията е много бърза и това си е един безспорно високодоходен бизнес.

 В Кападокия има около 16 фирми, които предлагат разходка с балон.Не знам по колко балона имат, но понякога свободни места няма.  Това е една от топ-дестинациите в света за летене с балон, просто защото пейзажа е удивителен.... Оказа се, че японците често пристигат  точно  заради  атракцията  с балон , но си имат  предварителна резервация отпреди 3 месеца, снимат к-вото снимат за  ден  и хайде обратно на тръстиката, дет се вика...


Така че, за нашево брата, очукания булгар-булгар турист, направо си нямаше места за ранен полет, та да не ни скършат хатъра, ни сложиха втора смяна. Запомнете едно от мен - ако не ви повикат по първи петли, т.е. рано сабахлем към 5-6 часа, направо се отказвайте...Ще ви начукат 2-ра смяна, а къде е риска - ще ви кажа....Първите балони излитат от определени места, така че да летят оптимално близо до най-готините скали. После кацат на някой гингирлик, т.е. в нищото......И 2-рата смяна вече лети от там, гдето е кацнал балона...и ако имате късмет да има вятър - може и да се приближите над вълшебните скални
драперии...
Ние нямахме!
Като начало излетяхме близо до с.Чавушин, после просто се нахлузихме над селското турско гробище...
вятър - йок,
листенце не помръдва - камо ли балон....
И после аз и някои други по-невъзпитани  вдигнахме джабала -
защо аджеба все над туй пусто гробище се реем?
Обаче пък какъв смях падна....
представете си  невероятно добрата комбинация между хора-шубелии и отявлени зевзеци,
 как летят над турско гробище - 
 смешно-гротескна одисея с черен оттенък се получи.......

Аз, кат един истински балък  си мислех , че балона се управлява някак - и накъдето си искаме там ще ходим...Защото ми разказваха познати, как са докосвали просто с ръка най-емблематичните варовикови чудесии....а и се нагледах предишните дни на много балони, летейки до самите скали:


Сутринта ни взеха от хотела. Всяка фирма си има нещо като чакалня, в която ни заведоха - сервираха ни кафе, чай, бисквити, докато текат формалностите  и после с микробуси отидохме да чакаме да кацне нашият балон. За да го яхнем ние.....
Ето го и  коша на балона, с раздели като  в кравефермата....по 4, 6, 8 крави. И то добре че е така, че иначе такъв луд добитък, кат мен, има да се щура и бута насам-натам кат гламав и въртоглав.......без да може да си намери мястото !

Далаверата ни беше единственно в това, че в нашият кош бяхме по-малко хора от ранната група, които бяха подредени кат сардели в консервна кутия ....


В средата е пилота - нашият беше латвиец или литовец , наше момче значи...!


Ето го и горещият въздух, дето движи балона..

По едно време славянската душа на пилота му подсказа, че няма да се отърве от нашето мърморене - ние двечките с братовчедка ми в такива случаи сме като
 "Тайфуни с нежни имена"...... 
И ни предложи компромисен летеж -  щом не можем да се движим над областта,
то поне да се изкачим нависоко...кандисахме бързо,
пени се не пени, както казва шопът..... 
все пак бая пара сме потрошили.....
Та ето ви малко снимков мат"риал от високото.....:

Има обаче и още един минус късното летене  2-ра смяна. Първите летят на  изгрев, а тогава се правят чудни снимки. А при нас вече слънцето се ухили насреща ни, та не можеше и много да се снима....То аз и без друго съм един "стабиуен" снимач.....

Ей ги нА, "обширните лозя" на Кападокия, за които писах   ТУК....:



Абе готино е да флиртуваш с  небето    и птиците :



Е, успокоително беше, че имаше и други "заблудени" балони...:

А иначе - за страшно, хич  не е страшно, супер си е готино да си летиш,  та дори и над турски гробища.....така че няма място за шубелисване!

Пропуснах да разкажа важна подробност....Све­тът от­к­ри­ва та­зи християнска сък­ро­вищ­ни­ца, наречена Кападокия, бла­го­да­ре­ние на фран­цу­зи­на Гю­йом дьо Жер­фа­ни­он. Той ид­ва за пръв път тук през 1907 г. и ос­та­ва запленен от не­ве­ро­ят­на­та кра­со­та на фе­е­рич­ни­те пей­за­жи и най-ве­че от скал­ни­те цър­к­ви. Це­лия си по-на­та­тъ­шен жи­вот той посвещава на изу­ча­ва­не­то на ка­па­до­кийс­ки­те хра­мо­ве, а про­уч­ва­ни­я­та му са из­да­де­ни в ос­но­во­по­ла­га­щия труд “Ед­на но­ва про­вин­ция на ви­зан­тийс­ко­то из­кус­т­во: скал­ни­те цър­к­ви в Ка­па­до­ки­я”, пуб­ли­ку­ван в Па­риж от 1925 - 1942 г.
Затова французите, като небезизвестни шовинисти, тачат много тази дестинация и в района е гъчкано с френски туристи - изживяват се като откриватели тъй да се каже.....В нашият хотел, освен нашата група имаше австралийки. Шарен свят общо взето....... пълно е и с американци, японци, китайци , всякакви европейци - българи не срещнахме други.....макар че в последно време била търсена дестинация. Преди да замина се срещам с приятелки на обяд, и едната -Боби, майтапчийка голяма,  ми вика " О,  Индже от Перла там я изнасилиха, а дано и на теб тоз късмет! "  Е язък, такъв късмет баш нЕмАх.....! А тия сериали не съм гледала, но ми стана ясно, откъде е този интерес към Кападокия....




И сега иде ред на  кацането..... Обажда се нашият човек на хората с микробусите и им казва някакво място - препускат те с мръсна газ, но се оказва че там няма да можем да кацнем...хайде газ до следващото...и така няколко пъти, докато кацнем на една нива, разбира се....И като наближихме земята, цяла сюрия турчета се хвърлят от едната страна на балона, да тежат, явно  за да не се обърне балона, готино!!....

А после момчетата за секунди ни спретнаха купон-
да полеем факта, че не се къпичнахме връз турското гробище,
а си имахме едно  успешно  първо летене,
 и да получим сертификат.
Обаче  масата е кръгла,
покривката - копринена,
а чашите - стъклени...
Ово е стАндарт...идеал-стандарт ви казвам!

Е, шампанското го разредиха с вишнев сок  /такъв им бил табиета!/, но аз бързичко го гаврътнах и си сипах едно чисто пенливо - да му усетя вкуса, дет се вика....

Сладури са турците - с памук ти вадят душата....
Но...ако все още искате да летите с балон - презастраховайте се, че сте в ранната група . Хем ще се насладите "на MAX"  от наистина впечатляващия пейзаж, хем ще можете и да направите перфектни снимки....
С една дума, ако имате излишни 150 евро, не пропускайте! Но, ако ще ги изстрадате с лишения от други изкушения - не си струва! Можете и пеша да се порадвате чудесно  на изумителните  скални   драперии на Кападокия- стига да имате време....

Но, т"ва си е баш   адвенчър......



Да ви покажа и селото Чавушин - над което летяхме. В него ходихме и без балон...И то  си има  уникални църкви, които не посетихме. Има и керамична работилница , където се произвежда прочутата Кападокийска керамика.

Ето и някои от стиловете за рисуване на керамиката - фригийски, селджук, османски, арабски....
 



А това е емблематичният за областта съд за вода:

 

Е, ще има още едно, последно продължение за долината Соанлъ.....




---------------------------------------------------------------------------------
Прочетете още :
ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАШИТЕ ДЕРВИШИ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - град ЕСКИШЕХИР

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 1

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 2, село Гьореме

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 3, Подземният град ДЕРИНКУЮ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 4, Музей на открито-Гьореме

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 5 , РОЗОВАТА ДОЛИНА

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 6, Долината на фалосите...и други подобни истории.....

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 7 , ДОЛИНАТА ЗЕЛВЕ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 9, ДОЛИНАТА СОАНЛЪ + финално клипче