11 август 2011

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО


Сутринта се огледахме в очарователното  езеро за изпроводяк и потеглихме
от хижа Грънчар ......
 /част 1 на разказа ми прочетете  -ТУК/ 
Прехода до местност Трещеник е около 10 км, но на лесен терен.
Така че настроението е на макс,
предусещайки че за обяд ще сърбаме топла и весела шкембе-чорбица,
ще се наплискаме с освежаващ душ,
  ще спим под бели чаршафчета ,
и....разни други хубавини ни очакват -
в едноименното хотелче в Трещеник.

Крачим си бодро ние вече 4 часа, по план отдавна да сме стигнали, но...
не се види ни табела, ни жива душа....
едни овце безмълвно ни подминаха с неразбиращ и блеещ  поглед....

Съпруга ми уж носи GPS с пълни координати, но не го включва, за да не му се изтощавала батерията,че си бил забравил зарядното ...бла-бла-бла...! По едно време, насреща ни се доближава една високопроходима Нива, спира пред нас и 2-мина младежи ни питат очудено за къде сме тръгнали. Гордо отговаряме, че отиваме на Трещеник, а те още по-гордо ни шамаросват с факта, че сме объркали пътя ама много здраво, пропуснали сме табелата преди 4 км още и така ако продължаваме, след 26 км ще стигнем Белмекен. Опулихме се ние, пулиме се  така известно време, и не  вярваме нито  на ушите си, нито  на очите си, помислихме най-напред, че се бъзикат нещо с нас, обаче гледаме Нивата - на нея пише Планинска охрана, значи няма майтап...Бре, сколасахме я....Грамадански издън, както биха се изразили в любимият ни сериал "Ало, Ало"!! Благоверният ми съпруг вече включи таяпущинасизтощаващисевнай-неподходящиямоментбатерии, наречена   GPS - и тя същото показва! Сега трябва да се върнем тия пусти 4 км и да продължим отново в другата посока. Не можем обаче да си обясним къде сме пропуснали тая табела, как пък от 11 души , никой  не я видя....Пълна загадка! Връщаме се обратно, като планинските хора ни обещаха, че имат малко работа и после ще ни настигнат да ни упътят и помогнат.

....Вървим, вървим.....Такова едно объркване действа хем много смазващо на психиката, но в същото време и много дисциплиниращо, защото няма друг начин - вървене му е майката....в моя случай почти докарваше на пълзене!  Обаче пръстите ми вече неистово ме болят, един приятел даде своите сандали уж, но вече беше късно - палците ми бяха смазани....ноктите посинели, а около тях огромни кървави хематоми, гадост! Добре че след време се появи отново Нивата, та ме натовариха, барабар с още един закъсал събрат Жоро, и всичките 11 раници.Господ здраве да дава на тия момчета - голям хаир ни сториха! Откараха ни до табелата:

Какво сме сторили ние....Пътят е ясен и няма как да се обърка, той прави едни широки серпентини, за да се облекчи стръмното, и на едно завойче, ние хитреците сме кривнали от пътеката и сме минали нАпреко, като сме спестили 50 метра, но табелата е била точно на този завой, скрита зад един смърч...и ние сме минали точно зад нея, продължавайки в грешната посока. Та тези 50 метра гяволък, ни костваха 8 км отгоре вървене на онези 10 км, дето ни се падаха по принцип и по план. Та така....дяволска работа, ви казвам!

Цял живот ще споменаваме планинските охранители, които ни помогнаха, изчакваха групата, а  мен, Жораки и раниците,  откараха почти до хотела .
 Сполай  ви, момчета! 

В хотела имахме заслужена почивка - моите крачета  съвсем се подуха....можех да ги пъхна само в планински сандали с 4 номера по-големи от моя!...Ама хапнахме, пийнахме, дремнахме и... сабале пак мятаме раниците и поемаме....Но, вместо да крачим по плана 15 км до Якоруда по един селски път, организирахме си микробус да ни откара, защото народа /хеле па Я завалийката!/,  беше бая смазан и уморен...отглеждаха си почти всички наши герои по някоя пришка за разнообразие. Е, само най-малките - 3 тийнеджърки, им нямаше нищо - ама то какво да им натежи,  годините ли,  килограмите ли, кахърите ли, дертовете ли.. ...?!


По нашият график, от Якоруда трябва да се метнем на теснолинейката до Банско. И от там, продължаваме да крачим в Пирин....


Незнам дали сте наясно, но в този край са емблематични овчите пържоли - голяма вкусотия! Така че, моя милост, виден столичен чревоугодник, е предвидила нарочно  1 час време свободно до влака, за тази точно кулинарна цел.


Речено-сторено...! Може да ме болят краката, но такъв луд и лаком добитък кат мен няма спирка, та аз и още 3-ма ГГЗ-та, което в превод означава "Гъз Глава затрива", тръгваме да дирим овчи пържоли. И къде, къде,  на пазара, разбира се!,  където отдалече се виждаше как пуши скарата......

Е, за наш късмет, овчите пържоли не бяха готови - добичето било току-що заклано, а то трябва време да се накиснат в специална марината с лук. Но пък ядохме най-най-вкусните телешки кюфтаци на света!



Ей това се казва вкусотия....кюфтетата бяха без подправки и лук, чисто натурално месо - обаче сочни, вкусни, чак от сочнотия си накапах прашолясалите гащи....! И с един леден наливен бирок....м-м-м, чудо! Връз онли 60 стотинки парчето....Ама  как ги бяха направили, мамка му и кИфтета, какво е това месо....ами сигурно кравите /то ние срещнахме такива по чукарите!/ са изхрупали всичките ароматни билки на планината, как няма да им е вкусно и сочно, и ароматно месото.....по колко изядохме, не броихме, бая пъти се връщахме при таз женица....Взехме и една торба с кюфтета да носим на ближните, дето дремеха на гарата и пропуснаха тоз натюрлих-пир за небцето и душата!


Гарата в Якоруда - прясно вапцана, чиста и натъкмена....,като поданичките .



Ей го на и самият влак:

След излочените бири, веднага се мятам в тоалетната - ми тя, сравнена с тази на хижа Грънчар, направо 5-звездна бе, минимум....!


И купетата и те, много барнати и чисти...Курдисахме се ние на меките седалки, а около нас гледаме едни огромни раници, дваж по-големи от нашите...а, значи и други туристи има. Запознахме се, заприказвахме се, оказаха се 4-ма мъже от Добрич, от 55 до 62 годишни. Идват от Добрич с поредица от влакове, отиват на Тевно езеро
за една седмица, и къщата, и храната са им в раниците - по 22 кила всяка!, сладури. Разказаха ни много интересни истории за техните патила по планините, покорявали са на млади години и Мон Блан дори....Обаче под обувките са си увили краката с памучни партенки, посъветваха ме следващият път и аз така да се увия и няма да имам проблеми с палците. Разказваха те, разказвахме ние.....то пътя 1 час само, не ни стигна дори за всичките планинарски лакардии...!


Накрая ги попитах за фундаменталния ми  въпрос, ЗАЩО аджеба.....?
/моят отговор е в 1 част на пътеписа-ТУК/
  Единият от тях ми отговори така:  "Преживяването е неописуемо, как да ти го опиша! Ето на, ако трябва да избирам между Наоми Кембъл  и планината, Наоми ще артиса, тъй да знаеш....."
Хи-хи, както казва моя любимец Уди Алън:
"Не знам какъв  е въпроса ви, но моят отговор е... секс !"
А нашите мъже се пооблизаха и рекоха, че не са сигурни в своя избор....
винаги съм знаела, че в тях дремят  големи еротомани,
да са ни живи и здрави!
 Ама барем засега са си и добри планинари....
докато не се е появила някоя Наоми, де! 


И моето клипче за Рила планина, на фона на великата песен на Стефка Съботинова
 Притури се планината:


следва продължение -
за Банско, Пирин и моето преждевременно завръщане в Сф...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Прочетете още :
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
Стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА....и сървайвър перипетии на път към КРЕМЕНСКИТЕ ЕЗЕРА В ПИРИН

Очарованието на Пиринските езера

27 коментара:

  1. Здравей Мария! Следя отдавна твоя блог и съм възхитена /меко казано/ от твоите разкази и пътешествия из страната и чужбина! Благодаря ти за споделената красота, благодарение на теб се пренасям в един по красив свят!

    ОтговорИзтриване
  2. Пепеляшка, просто си невероятна, такъв разказвач си...незнам каква ти е професията, но явно това ти е дарба от Бога!Благодаря за глътката свеж въздух!
    Надежда

    ОтговорИзтриване
  3. Уникални пътеписи, уникален блог, всичко е толкова красиво и с настроение, с чувство и емоция!Благодаря за тази цветна приказка!
    Еви

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна разходка! А, подобни телешки кюфтета с овча лой има близо до Белица. Невероятно вкусни са, дори си взех за вкъщи :))

    ОтговорИзтриване
  5. Евалла, машалла!В твой стил се изказвам, защото съм от хората с чувство за хумор и много се кефя на същите такъви образи като теб:)Страхотен разказ и голямо пиршество! Браво на вас!
    А колкото до объркването ви, бих казала само:От толкоз имане на нямане, берекет вересин:)

    ОтговорИзтриване
  6. Марийче, поредният невероятен пътепис си ни поднесла! С такъв кеф ги чета и очаквам с нетърпение следващите. Благодаря за удоволствието!:-)))

    ОтговорИзтриване
  7. Благодарение на теб и аз се разходих по планините, напълниха ми се очите със зеленина, храна за душата. А ето и моето клипче за теб, поздрав за теб:

    http://www.youtube.com/watch?v=4ewMZnpJ5OQ&feature=player_embedded

    ОтговорИзтриване
  8. Много красиво! Обичам планината. Разказът и снимките ти ми доставиха огромно удоволствие. Благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  9. Много си готина! Чета с удоволствие за пътуванията ти и ти се радвам на енергията!
    Юлия

    ОтговорИзтриване
  10. Пепеляшка, разтопи ме твоят разказ. Особено (позволи ми да те цитирам) в тази част:

    "....Когато е на път, душата ми е облечена само във ветровита коса и облачни очи.....
    И пее ли, пее....."

    Как ми липсва това усещане.... Обожавам високите планини. Искрено ви завиждам, че има с кой да бродите.

    ОтговорИзтриване
  11. Пепеляшке, страхотно пътешествие и снимките ти са много добри!
    Тази година за мое съжаление останахме встрани от планината и ми липсва. Иначе преди две години спахме на Рай в такава стая, като посочената в Грънчар. Не съм обикаляла много-много, но доколкото съм, мнението ми за хижите е, че са един дол дренки. Ама условията се прлеглъщат, щото предпочитам така, отколкото спа-центрове, бъкани с хора...ще се загуби очарованието

    ОтговорИзтриване
  12. Не казвам, че хижите трябва да са лукс, но на Грънчар според мен си е направо опасно. Определено не съм претенциозна към хижите, но това е прекалено.
    Не знам как не е избухнала епидемия. Хигиената просто я няма.

    ОтговорИзтриване
  13. Това за душата и планината е ...върховно!Музика просто!Браво!
    Вили

    ОтговорИзтриване
  14. Станислав Хитов12 август 2011 г. в 16:10

    Страхотни пътеписи, но на мен най-любими са ми тези за Кападокия -там си надминала себе си, не му трябва на човек да ходи да я види, достатъчно е да прочете всичките ти десетина разказа и се е пренесал там.
    Личи си, че планината те вдъхновява, как си го описала онова за душата-един път!
    Станислав

    ОтговорИзтриване
  15. чревоугодник12 август 2011 г. в 16:11

    Направо паля колата и отпрашвам за якоруда!

    ОтговорИзтриване
  16. Марийче,прекрасно клипче си направила-възхещавам ти се!

    ОтговорИзтриване
  17. Изчел съм всичките пътеписи в този и в другите форуми, но никой не пише толкова увлекателно като теб. Така добре са навързани и написаното и снимките ,че все едно съм там. Заради тази втората част от пътеписа слизах долу до магазина да си купувам телешка кайма. Така ми се приядоха киФтаци. Малките удоволствия от живота са ми слабост. Наоми бих и обърнал внимание само, ако е последната жена останала на този свят. Като изключим това как изглежда, всичко друго ме отвращава в тази жена. Коментирам само тези дребните неща, защото за красивите места по които сте минали думите са излишни.

    ОтговорИзтриване
  18. Невероятен разказвач и екскурзовод си, Мария! Благодаря ти за споделената красота, глътка свеж планински въздух и ... ароматни кюфтенца! С нетърпение очаквам следващия ти пътепис! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  19. Мария,ако можеше само да ме видиш,докато ти чета поста и поглъщам жадно всяка дума и снимка!Подпряла съм си главата на едната ръка,с другата въртя джаджата на мишката,усетих се по едно време,че устата ми е леко зяпнала,ама то толкова ми е увлекателно,че даже не се усетих кога дойде краят и на разказа,и на розето ми в чашата до мен :)) !
    Ако трябва да се изразя в стила на публикацията ти казвам си направо и без заобикалки-много ме кефиш!

    Сега отивам да видя и онези страхотни патладжани!

    Поздрави и дано крачетата ти вече са у ред!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  20. Пак невероятен разказ, Мария! Насладих му се с удоволствие.
    Честит имен ден! Да си жива, здрава и много щастлива! Пожелавам ти още много пътешествия, хубави преживявания и хубави мигове :)
    Сърдечен поздрав!

    ОтговорИзтриване
  21. Честит Имен Ден, Мария! Сигурно го празнуваш на някое невероятно красиво местенце :) Сърдечни поздрави и пожелания за посещения на нови, вълнуващи дестинации!

    ОтговорИзтриване
  22. Стрррррррррахотно се забавлявах с твоя пътепис, ейй, колоритно момиче, колоратурно направо, кралевично и високо калорично, много се смях и още поахках по стъпките ти - то си е било като един поход по свети места и страданията ти ми се видяха някак уместни, ако ще и сърцеразкъсващи

    великолепни места, натурална поезия с езерна пеперуда, такова високо великолепие

    Да си жива и здрава и все така живееща, със страст, Мария!

    ОтговорИзтриване
  23. Мария, само да ти честитя празника!
    Бъди здрава, успяваща, усмихната и много щастлива!
    Ще те чета на спокойствие по-късно:),
    сърдечни поздрави, Диана

    ОтговорИзтриване
  24. Ей-й, толкова мили думи сте написали, че на мен не ми стагат красивите думи, с които да ви благодаря!
    Марта, твоите коментари са винаги размазващо великолепни!Благодаря ти!
    Лети, Дива,Диани,мерси за поздрава и пожеланията!
    И нека Богородица да закриля всички вас, мили хора!
    С усмивка и благодарност
    мария

    ОтговорИзтриване
  25. Ами... просто си чудесна!
    Страхотно изживяване, ако те слушам:-)
    И първата част, и тази сега, и другите ти пътеписи... много увлекателни!
    И снимките са омагьосващи,..., доходи ми се на планина:-)

    ОтговорИзтриване
  26. Благодаря за преживяването. Аз нали съм си балканджийка, та съм доживотно влюбена в планината. Следващия път, когато ходите в тази посока, стигнете до село Обидим - според мен няма друго такова място и такива гледки. За там ще ти трябва камера :) :). Пожелавам ти прекрасни дни и много пътешествия. Това, последното не е съвсем безкористно, защото с нетърпение чакам всяко твое следващо писание. Отново благодаря!
    Цвети

    ОтговорИзтриване
  27. Мъх и Цвети, удоволствие е за мен, да прочета, че тук, в блогчето, ви харесва и се забавлявате.
    Цвети, следващият път непременно ще посетим село Обидим-чувала съм за него, но щом така ентусиазирано го препоръчваш...при първа възможност!
    Спорна и прохладна седмица!

    ОтговорИзтриване