27 Декември 2010

ПЪЛНЕНА ПУЙКА С КЕСТЕНИ, или празнична компилация между пернатото, кестени, боровинков сос, печени ябълки...и много настроение


Вече 12 години имаме Коледна традиция с приятелски семейства. Събираме се за празника заедно у дома, но основното меню се приготвя всяка година от член от тумбата, като се редуваме и мъжете и жените от всяко семейство.  През годините  разни и разнообразни ястия бяха опустошени на коледната ни трапеза - то пуйки ли не бяха, гъски, патици и всякакви други пернати,  прасенца пълнени, сърна имаше дори....Е, тази година беше ред на съпруга ми, който по принцип е виден столичен консуматор, и  евентуално в пристъп на гладна предсмъртна агония, би могъл да си изпържи 2 яйца, но вече за 3-тото ще се затрудни.....Та той твърдо реши - ще прави пуйка, пълнена с кестени. Но...предварително направи уточнение - ще процедира като Бойко Борисов, т.е. ако пуйката се хареса на аудиторията - той я е приготвил, ако обаче претърпи провал и не стане вкусна - аз съм й майсторката...кандисах, имам ли избор. Но, затова пък взех ръководството в мои ръце.....както казва   Пеги от  "Женени с деца" - "мъжът е главата на семейството, но жената е врата", който манипулира движението на главата по свой образ и подобие.... ......брилянтно казано!
Като сламка за нашата пуйка, използвахме една рецепта на списание GoodFood, но доста неща променихме - някои забравихме, други спестихме за по-лесно и бързо, а някои гяволии при пуйко-готвенето си знам от предишен опит с туй пернато........
Получи се невероятно вкусна Коледна компилация

ПЪЛНЕНА ПУЙКА С КЕСТЕНИ,
БОРОВИНКОВ СОС И ГАРНИТУРА ОТ  
ПЕЧЕНИ ЯБЪЛКИ И ЛУК


Необходими са ви:
1 пуйка, моята беше Бг охладен екземпляр с тегло 4.5 кг.,
1 голяма глава лук,
2  големи по-киселички ябълки,
450 гр. кестени, премерени  след почистването им,
650 гр. сурова наденица от Еленски майстори, или друга от високо качество,
300 гр.бекон,
450 гр. сурови гърди, или вратна пържола,
1/2 бутилка качествено червено вино,
сол и черен пипер на вкус,
червен пипер,
1 суп.л.мащерка - сушена,
1/2 връзка пресен магданоз,
7-8 листенца прясна салвия /или сушена/,
1 яйце,
1 суп.л. овесени трици или галета,
1 пакетче масло,
олио от гроздови семки,
няколко големи листа от кисела зелка.

Най-трудното и пипкаво нещо е обелването на кестените. Нацепихме ги на връхчето и ги сложихме да се отворят в микровълновата. После ги обелихме - гадничка работа ви казвам.....затова още 2 дни преди това го сторихме и ги мушнахме в хладилника да си чакат реда...А пуйката, също 1 ден преди готвенето, намазах цялата със смес от мащерка, черен и  червен  пипер, и сол. И хубаво под кожата намазах с много, ама много масълце.  И също я слагам в хладилника да си почива преди големия ден......В едно интервю, Богдана Карадочева сподели, че Коледната пуйка инжектира със спринцовка с огромно колечество разтопено масълце. Ами така й се пада на пуйчицата, като е с такова суховато месце......
Приготвяне на плънката :
Сипвам малко олио в тенджерата и започвам задушаването на наденицата / извадена от червото/ и нарязаните на парченца гърдички /не на много ситно, за да се усещат/. Капвам малко вино , да не се пържат и после да страда тумбачето....След около 5 минути, прибавям нарязания лук, кестените, ябълките /обелени и нарязани на кубчета/, овесените трици /просто нямах галета/  и всички подправки. Махам от огъня, а като поизстине малко, чуквам яйчицето да сплоти цялата армия от продукти и аромати.
И се отпочва пълненото на клетата птица.....Преди това обаче съм я шпиковала с нарязаното на ситничко беконче- после като се реже пуйката, бялото месце и бекона са оформили чудесни шахматни шарки - ще ги забележите на последната снимка...Пълня коремната кухина, около шията, и там където има големи джобчета между кожа и месце. Позашивам тук-там. И завивам хубавичко отгоре с   листата от киселата зелка - хем я задушават, хем пък я пазят от прегаряне. Изливам страдалчески  в тавата половинката бутилка вино - то хем трябва да е хубаво, хем  да не ви се къса  сърцето прекомерно...... Пъхвам във фурната и буквално я забравям там да се пече дълго и продължително на около 180 градуса. За около 4-5 часа.....поне 2-3 пъти полейте пуйката със соса от тавата.
През това време можем  да се полюбуваме още малко на  подаръците, които е оставил за нас под елхата добрия старец..., а по -късно  да спретнем

БОРОВИНКОВ СОС


В тенджерка сварих
замразени червени боровинки- около 200 гр., със
чаена чаша червено вино
 и кубче масълце,
сол - много малко,
може малко захар, вкуса трябва да е сладникав,
хубавичко да се редуцира сместа . Пасирам, за да стане хомогенна смес, връщам на огъня и пускам
10-тина сушени червени боровинки да плуват вътре за разкош....клоква за минута и махам от котлона. Ако се наложи, сгъстява се с царевично нишесте. И воала - чуден сос......

ПЕЧЕНИ ЯБЪЛКИ И  ЛУК за гарнитура


Нужни са ни :
ябълки, за всеки на софрата да има по една,
лук, отново бройката да е съобразена с численноста на гуляещите,
1 чаена чаша вино- пак от онова хубавото...,
сока на 1 лимон,
малко сосче от тавата с пуйката,
1 малко бурканче конфитюр от боровинки.

Ябълките се обелват и се обливат със сока от лимона. А  при махането на дръжката /семките остават...те са най-полезните/, се оформя една мъничка дупчица, която се пълни с боровинковото конфитюрче. Обелвам и лука. Нареждам ябълките и лука  в тавичка. Поливам с винцето и сосчето от пуйката. И право  във фурната..... Запичат се за около 20-30 минути, да се позачервят отгоре, но да не се кашнат. Получава се страхотна вкусотия, която съвършенно си кореспондира с пълнежа и пуйката.
И сега да погледнем какво се случва с нашата пуйка...
Тя се е запекла перфектно. Махам много внимателно и с мерак от тавата /тук е момента, в който можете да се провалите напълно, като се разпадне птицата!/ и поставям в голям съд за сервиране. И понеже в тавата е останало доста голямо количество  вкусно сосче /въпреки че сме отляли малко при ябълките.../- спомняте си, че то е от вино, разтопеното  масло,но  е получило и цял букет от вкусове и аромати и от пуйката и плънката.. Та сосчето сгъстявам с малко царевично нишесте и се получава още едно ароматно винено сосче
за поливане на пуйката. Около птицата  подреждам печените ябълки и лук, и украсявам с няколко стръка салвия. Но ..пуйката е грехота да се полива само със сосчета, пък били те и от боровинки, вино и масло...задължително се полива и с  хубаво червено вино, в количества на всекиму според потребностите....
В едно градче до моя роден град, имат следния диалектен лаф, като стават от пищна трапеза, като нашата:
" Си наядоФ, си напиФ,  си надуФ и станаФ като мяФ ! "
Ей това се случи  и с нашта сговорна дружина в компанията на тази чудно вкусна пуйка, еднакво подходяща и за Коледна, и за Новогодишна трапеза, а и за всеки празничен повод. 
 

ДА ВИ Е СЛАДКО,  
И ЦВЕТНО,
И УСМИХНАТО 
НА ДУШАТА И ПРЕЗ НАБЛИЖАВАЩАТА 2011 ГОДИНА!

25 Декември 2010

КОЛЕДА Е........


ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
НЕКА ВСИЧКИ НАПЪЛНИМ СЪРЦАТА СИ С ПРАЗНИЧНОСТ И УСМИВКИ!
НЕКА БЪДЕМ ПО-ЗДРАВИ И ПО-ДОБРИ ОТ ВЧЕРА!
НАЗДРАВЕ!

А в моя дом, цвят и настроение донесоха невероятните къпкейкчета на 
 които тя приготви за нас с много любов!
Това са моите домашни любимци, в цвят и всеки със своето хоби, страст или професия.


Голямата ми дъщеря, бъдещ архитект, с евентуалната сграда,която все някога ще построи:

Малката ми дъщеря, която покрай отличните оценки, има и страст -   играе  Спортен бридж към Бг-асоцията:


Съпругът ми, едно добро мече, обичащо скъпи електронни играчки за възрастни:

А под елхата всеки трябваше да познае себе си и своя подарък.....
е, не се затрудниха много :

А за да има подаръци за всички от сърце, се е погрижило едно мече с голямо сърце /това е идеята на Кали - аз за себе си нямах никакви изисквания!/   -
моя милост:

Кали, благодаря ти !
Че дари с живот  и много сладост и аромат моите хрумвания и направи празника ни така незабравим, захарен  и вкусен! Цялата къща ухае на ванилия!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!



16 Декември 2010

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 4, Музей на открито-Гьореме


Наближават най-светлите християнски празници!
Затова е много подходящо да ви разходя в едно хранилище на ранното християнство.


Това е
МУЗЕЯ НА ОТКРИТО В ГЬОРЕМЕ -
най-посещаваното място в
Кападокия  /всички пътеписи - ТУК./ .
До него може да се отиде пеш от центъра на селото Гьореме за 20-тина минути покрай ей тия камили....

Музеят на открито е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство през 1984 година.

Споменах вече, че  причудливите скали са се оформяли милиони години под влиянието на ерозията и атмосферните условия. Хората обаче са довършили останалото...... И ако ландшафта в областта е наистина уникален, то още по-уникално е да видиш цели селища, къщи, манастири, църкви, прокопани и изградени от човешка ръка в меките скали.

Тези варовикови скали са били убежища на първите християни по тия земи. В тях  е  топло през зимата, а хладно през лятото, т.е.   е  изгодно и икономично  за живот. Затова в  скалните  жилища в селата наоколо, хората са живели до 50-те години на миналия век. Е, сега пък туристите се кефим да обитаваме бившите хорски къщи, превърнати в атрактивни хотели....

Всъщност срещат се тук-там все още обитавани от хората скалички - с различни предназначения. Някои са складове за картофи, все по-рядко са скални домове, други - скални вилички край малкото лозе, но най-вече в много от скалите се отглеждат гълъби. Питате защо ли? Гълъбите се отглеждат, заради техния птичи тор, с който наторяват иначе каменистата и неплодородна почва. В платото се отглеждат лозя, от които се прави прочутото Кападокийско вино- сещате се, че най-качественното е в  лимитирани   количества. Е, това, което аз опитах - не беше нищо особено.....

Отглеждат се също и кайсии - тук си купих истински изсушени кайсии, не онези жълтите химически подобия, които се продават в нашите магазини.

Отглеждат се също и много тикви, но странното е, че от тях се обира само семето.

А издълбаните   тикви,  на цели купища, оставят  по обработваемите площи - отново за наторяване след разпад. Представяте ли си с какъв къртовски труд и усилия хората произвеждат от таз почти пустинна почва   дребнички добиви на грозде и кайсии, картофи....посевите им са посадени на някакви си миниатюрни квадратчета, но на  всяко подходящо местенце е  боцнато дръвченце или лозичка. А при нас разкошни ниви, ширнали се докъдето ти стигне погледа, стоят пустеещи и необработвани.


Екскурзовода  ни разказа, че жените в Анадола много работели, а мъжете по цял ден люпели тиквени семки, а вечер правели деца....не съм баш с такива впечатления от турските мъже, в частта за люпенето на семки, де!,  но... щом той казва - значи е така! Ей го нА, един турски мъж, как си суши семчици....

Със сигурност обаче в Турция работят "яваш-яваш", не си дават много зор - и без това бързата работа е срам за майстора.....И с усмивка на уста, дори когато са впрегнати здраво  в хомота на живота  - този сладур съм снимала в Истанбул:


Между другото, не случихме на  екскурзовод и нашия хич не струваше - явно и на него  му е кеф само да люпи семки и просто го мързеше да се движи и говори. Все гледаше да поседне, ту имал фобия от високото, ту от дълбокото, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо....а за преходи в долините - забрави, добре, че нещичко си  организирахме сами.

Аз ви показах малко от нашия хотел, общо взето скромен...но има хотели в Гьореме, пак в скалите, които са супер скъпи и супер барнати. Все повече Кападокия се превръща в туристическия рай на Турция. И има защо.....



А знаете, че комшиите, става ли въпрос за туризъм - с памук ти вадят душата. По принцип, имам впечатления от многото градове, които съм посещавала из цяла Турция, че са една невероятно учтива и усмихната нация. Навсякъде те посрещат с Буйрум комшу, буйрум...тамам,тамам.... Едно нещо ме ядоса само. Преди години навсякъде ме посрещаха с Чок гюзел /çok güzel /, ама сега, пустото му  ЕГН си казва думата.....е, някой майтапчия пак може да ми подхвърли че съм гюзел, ама не толкоз чок...Ама то до скоро, като влезех при доктор с навехнат крак, ме събличаха  дибидюс  гола, за  да ме прослушат, а сега отсичат още от вратата - а-а-а, от възрастта е....

Айде-е-е, отплеснах се...малко лирично отклонение, но продължаваме с разходката в Музея........
Трудно е да установиш къде  архитект е природата и къде човека в този накъдрен пейзаж....

 Много цивилизации са били по тези места – хети, фригийци, перси, римляни, византийци, селджукски турци, отомани. Но за мен беше особено впечатляващо да видя  прокопаните в скалите църкви и манастири в зората на християнството. Цяла Кападокия е осеяна с манастири и църкви от 4 до 11 век и с право се счита за люлката на ранното християнство.


Християни са живяли по тези места чак до 1923 г., когато се изселват в Гърция.

Су­хи­ят кли­мат, труд­но­дос­тъп­ни­те пе­ще­ри и пос­то­ян­на­та тем­пе­ра­ту­ра в тях са съх­ра­ни­ли без­б­рой   хра­мо­ве с уникални стенописи, ко­и­то прев­ръ­щат Ка­па­до­кия в ед­но от най-го­ле­ми­те хра­ни­ли­ща на сред­но­ве­ков­но­то пра­вос­лав­но из­кус­т­во.  Някои твърдят, че християните са си вкопали тук 365 църкви, по една за всеки ден от годината. Най-много от тези църкви има запазени  в района на Гьореме - около 30.

Музея на открито в Гьореме представлява един огромен манастирски комплекс. Някои от църквите са примитивно изрисувани, други са просто шедьоври на иконописа.
Но нека се докоснем до това впечатляващо богатство.......

Yilanli Kilise или Змийската църква – с фрески от 11 век.


Срещу входа е изобразен Христос

Св. Георги и Св. Теодор  в битка  със змея, от там и името на църквата :

И чудесна фреска  на Константин Велики и неговата майка Елена :

Elmali Kilise или Ябълковата църква:



Красива църква от Иконокласическия византийски период – повечето са от този период :

Възстановяването на църквата е завършено през 1991 г.

Името идва  от фреската с  Архангел Гавраил, който в едната си ръка вероятно е държал ябълка:

Barbara Kilise или Църквата на Св.Варвара :


Тази църква е изографисана с примитивни рисунки, много наподобяващи детски, като е рисувано направо върху скалата.


И за десерт оставих двете най-красиви църкви, в които просто останах със зяпнала уста от възхита....

Karanlik Kilise  или Тъмната църква -
тя е на 2 етажа, кръстокуполна, с фрески от 11 век.



 Наречена е така, заради единстенното прозорче в предверието и оскъдната светлина, която влиза вътре – именно това е причината за чудесното запазване на фреските .След турското нашествие, тя е била използвана за отглеждане на гълъби до 1950 година.




 Заради скъпата реставрация - цели 12 години от италиански реставратори, тази църква се посещава с отделен билет за вход - но си струва всеки цент. Усещането е изумително и трудно описуемо.....!



Тук има изящни шедьоври на християнската иконопис  с невероятно живи и до днес цветове - фреските изобразяват почти всички религиозни сцени от Новия завет, между които Христос Пантократор, Предателството на Юда, Тайната вечеря, Рождеството и Разпятието на Христос, Дева Мария с младенеца  и още много други.:




 Tokali Kilise или Църквата с катарамата,
намираща се 100 метра извън входа на Open area Museum – тази църква е  най-впечатляващата, наравно с Тъмната църква.



Тя е  и най-голяма  в Гьореме и датира от 9-10 век. Има изящни фрески в основната галерия и в двата малки параклиса. Реставрацията на църквата е завършена през 1980 година.


В преддверието с форма на бъчва има красиви стенописи, с хронологични сцени от живота  на Христос. Това е по-старата част на църквата.

Лесно е да се открият разликите в рисуването в двете части на църквата, защото ги делят цели 100 години. 

Вътрешната част на църквата е по-новата  и има красиво издялани колонади. Но ....  незабравимото тук  е най-невероятното-тюркоазено-лазурно синьо, като фон на всички стенописи. Възхитително и запомнящо !






Ами това е за музея...удивително място! Малко като ирония на съдбата е, че това християнско кътче се намира в мюсюлманска държава, но се уверих, че там то е пазено, закриляно, ценено....повече, отколкото, ако беше например у нас. Защото тук дълго време щеше да се водят дебати аджеба на коя институция е, кой ще даде парите, от къде ще ги вземе...и накрая някой мастит бандюга, можеше да си  приватизира всички скалички, като лична колекция.....Така че, берекет-версим..,  както се казва!
А сега, обратно покрай камилите....

се прибираме в нашето скално хотелче.
Но...нали знаете, все още
следват  много продължения.......



----------------------------------------------------------------------------------------------------
Прочетете още :
ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАШИТЕ ДЕРВИШИ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - град ЕСКИШЕХИР

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 1

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 2, село Гьореме

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 3, Подземният град ДЕРИНКУЮ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 5 , РОЗОВАТА ДОЛИНА

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 6, Долината на фалосите...и други подобни истории.....

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 7 , ДОЛИНАТА ЗЕЛВЕ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 8, ПОЛЕТ С БАЛОН над Чавушин

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 9, ДОЛИНАТА СОАНЛЪ + финално клипче