23 Септември 2010

ПЪДПЪДЪЦИ В ГНЕЗДО а ла Пепеляшка - кулинарна импровизация за 4 пъдпъдъка, манатарки и гнездо...с лек френски нюанс в нашенски 7/8 такт...


Преди няколко дни, отново /след доста години/, гледах забележителния датски филм
Угощението на Бабет /Babettes gaestebud / (1987) - филм за трудния избор на съдба, за изумителната жажда за живот, филм-  своеобразен апотеоз на великата радост от творчеството, радост от изкуството,  та дори то и кулинарно....Филм, заслужено грабнал и Оскар за чуждоезичен филм  в далечната 1987 година, а  киноманите имахме удоволсвието да го видим веднага след това на Кино-панорамата в НДК.......
Та в този филм, на гурме-вечерята на Бабет, основното ястие беше Пъдпъдъци в саркофаг .   Разбира се, че намерих в нета оригиналната рецепта - пъдпъдъците се  пълнят с гъши дроб и коняк, и се серират в саркофаг от бутер-тесто, поляти със  сос от черен трюфел ...... демек, френска, засукана висша кулинария! Както се казва по нашенски - Много им е мазен курбана на тия франсета, ей!!


И понеже си нямам у дома авджия, никога не съм си и помисляла аджеба да опитам и аз нявга пъдпъдък, та дори да не е нито в саркофаг, нито с гъши дроб...Не щеш ли обаче, както си крача бодро из Карфур, моето набито око мерва във фризера, какво?!... пъдпъдъци....ох, на кака , си викам аз,  и облизвайки  се, имидиатли  /както казват някои наши братски народи/  закупувам кутия с 4 екземпляра  вътре. По принцип не купувам замразени меса и риби, ама ......хайде холан, замразени били, питомни били, немски били,.....с друго такова хвъркато нямам шанс да се сдобия, нъл тъй!?
Да не си помислихте обаче, че ще се захвана с оригиналната засукана рецепта  за ястието от филма, която разбира се, намерих при чичко Гугъл...? Е, веднъж се пробвах с една френска рецепта за    Бриош-ролките  PAIN AUX RAISINS  - моята голяма луда английска  любов,   и се справих чудесно.  Но....нали ви казах, че туй с пъдпъдъците си е висша кулинария....пък аз съм си едно най-обикновено селско дИвойче, та си направих импровизацийка по нашенски в такт 7/8 ....Вместо да ги кисна в коняк, аз накиснах пернатите в марината от аромати по мой вкус. Вместо с гъши дроб, ги напълних с лозова сармичка / замразила съм си лозови листа заради  вкусните Облечени рибки  / , вътре с парче манатарка и френско сирене Бри  с орехи /комай това ще е единственната френска препратка в моите пъдпъдъци..../. А соса, вместо с трюфели, приготвих със сушени манатарки. А тъй като не съм любител на бутер-тестото, сервирах в гнездо от фини кори за баница. И така се получиха моите невероятно вкусни:
                       
 ПЪДПЪДЪЦИ В ГНЕЗДО
   а ла Пепеляшка
  кулинарна импровизация за 4 пъдпъдъка, манатарки и гнездо...с лек френски нюанс в нашенски 7/8 такт...
                   


4 пъдпъдъка,
4 фини кори за баница,
масло за намазване,
4 лозови листа,
малко парченце Бри с орехи /просто такова ми се намираше в хладилника/
парче сушена манатарка



за маринатата
4 скилидки чесън,
2 суп.л. балсамов оцет,
3 суп.л. зехтин,
1 суп.л. суха мащерка,
2 суп.л. хубаво червено вино,
щипка канела,
червен пипер-леко лют,
смлян черен пипер,
сол 


за соса от манатарки -
1 шепа сушени манатарки,
1 глава лук,
1 суп.л. царевично нишесте или овесено брашно
сол,
черен пипер

Най-напред разбърквам всички продукти за маринатата и хубаво натривам птиците отвътре  и отвън. Забравям ги в хладилника .....за няколко часа.



Накисвам манатарките в купа с вода.
През това време мога да си приготвя гнездата. Всяка кора разделям на 4 равни парчета, като отрязвам острите връхчета, да се получат по-закръглени форми. Всяка кора намазвам с масло и ги поставям една върху друга, но с разминати краища. Т.е. от една кора правя 4 по-малки парчета за едно гнездо. Намазвам формичка за крем-карамел с масло и постявам във всяка формичка по една четворка от корите, изпичам до златисто в предварително загрята фурна. Изваждам и оставям да си чакат реда. Не ги оставяйте да си чакат реда сурови, защото крайчетата на корите веднага изсъхват и се чупят.
Сега вече изваждам пъдпъдъците от хладилника и в коремчето на всеки поставям по една  лозова сармичка, с увити в нея парче от накиснатите манатарки и парченце сиренце. Сармичката е малка, за да може да влезе в пъдпъдъчето коремче.


  Лек стайлинг на пилетата - бутчетата кръстосвам и леко прикрепям, за да имат по-хубав вид и да не стърчат хаотично. Би могло да се овържат с кухненски канап, но аз нямах....И запържвам съвсем леко птиците от всички страни в зехтин. Изваждам в иенска тенджера, заливам с останалата марината и малко от водата на накиснатите манатарки.Похлупвам с иенския капак и оставям във фурната за около час и половина да се пекат, до златисто - понеже ми е за сефте да боравя с тез пернати, доста се чудех колко ще им е нужно, но всъщност уцелих  точното време . Изваждам готовите птици в чиния, а останалия в иената сос  ще използвам за

   СОС от МАНТАРКИ


Задушавам нарязания на много ситно лук в съвсем малко зехтинче. Сипвам водата от накиснатите гъби и оставям да поври, докато омекне лука..- около 15 минути. Прибавям и останалият от печенето на птиците сос и накъсаните омекнали манатарки, оставям да къкри за 3-4 минути. Посолявам. И сгъстявам с чаена лъжичка овесено брашно - аз проста нямах царевично нишесте.Може да се остави да поври соса повечко и сам да се редуцира и сгъсти, но..той е толкова вкусен, че реших  да го не хабя  по този начин с извиране.


Във всяко гнездо поставям по един пъдпъдък и сосче в отделна купичка. Всеки сам си полива пилето със сос по време на хапването, иначе, ако се полее при сервирането рискувате гнездото да се размекне и разпадне.
 Но...следващия път ще свия гнездо за двойка хвъркати -  много голяма вкусотия се получи, макар и импровизирана. А за да е по   френски тертип, защо да не са тримца в гнездото, нали знаете, че здравия френски брак се крепял на внимателно подбраната любовница......
Ами, да ви е сладко!




20 Септември 2010

МОИТЕ ЗАПАЛЕНИ ИСКРИЦИ: Ти си причината да тръгнем с мъжа ми из планините

И ето, че семейството на Радостина от Варна, което миналата година плахо покори леки пътеки в Пирин, тази година, избра маршрут с най-красивите и трудни преходи в Рила, ентусиазирани от наши походи в Рила -  ТУК   и   ТУК , -  вр. Мальовица, Страшното езеро, Йончево езеро, х.Иван Вазов и оттам Седемте Рилски езера от Отовишки връх, Урдини езера, връх Калин.....с една дума цялата невероятна красота на Рила планина.
Ето и разказа на Радостина и малко снимки от тяхното юлско Рилско приключение :
--------------------------------------------------------------------------------------------

Здравей Мария!
Каквото и да кажа ще е малко, защото ти си причината да тръгнем с мъжа ми из планините. И както припява галено дъщеря ми (докато гледа филмчето на Дисни "Пепеляшка"): "Пепеляши, Пепеляши", благодарим ти за съдействието!

Отседнахме в ЦПШ "Мальовица", и останахме доволни. Единият ден се качихме на връх Малъовица. За наш късмет времето беше хубаво. Прибрахме се вечерта каталясали, но доволни. Ето снимка от върха (покрай нас имаше голяма гръцка група) със специални поздрави от мъжа ми:)


На другия ден, за да видим и Страшното и Йончевото езеро, но също така и да не минаваме отново до хижа Мальовица измислихме следния маршрут: сутринта тръгнахме от ЦПШ-то към Йончево езеро. Много тъжна гледка: изгорелите дървета (мисля, че бях гледала репортаж за пожар в Рила, но не помня коя година).



Стигнахме до езерото и след кратка почивка тръгнахме към Страшното езеро. Там обаче беше голямо приключение. Има доста сняг на места (един планинар каза, че много е закъсняло лятото тази година) и малко страшно (доста страшно!) ми беше точно преди да стигнем заслон Страшно езеро и самото езеро. За сметка на това обаче - там: красота!











След връх Мальовица, все пак решихме да направим вашия маршрут х. Вада - х. Иван Вазов.



Сериозен преход, че и мъгла, не видяхме всичко. В хижата останахме очаровани от хижаря и персонала. Ние и двамата с мъжа ми сме от Сливен. В хижата бяха момче и момиче, които щяха да помагат на хижаря за целия месец. Момчето вършело това от няколко години. Вечерта свириха на китара и кавал. На двата инструмента изпълниха дори песни на Шаде! Оказа се, че и двамата са от Сливен. Много приятно ми стана. За съжаление времето се развали и не успяхме да се разходим наоколо. След две нощувки (сняг заваля, мъгла ужасна, дъжд - голям студ!) тръгнахме, но по същия път защото беше мъгливо и решихме да не рискуваме. Не успяхме да видим езерата от Отовишкия връх, но не съжаляваме. "Открихме" страхотно място и смятаме следващото лято да използваме хижата като изходна точка за раглеждане на околни обекти: Калинин връх, язовира, езерата...









И с това писмо исках да ти се отблагодаря за ценните съвети, идеи и напътствия.
Още веднъж приеми нашите благодарности, Мария!

Поздрави и прегръдки от нас

Радостина



----------------------------------------------------------------------------------------

Мило семейство, и аз ви благодаря за доверието и за удоволствието да съприживея отново с вас  тези планински емоции по най-прекрасните места из Рила. И макар, че се познаваме само виртуално, ви чувствам като скъпи приятели -  дано пък се срещнем по чукарите догодина! Желая ви нови и нови планински предизвикателства и покоряване на много високи  върхове  и в живота! 

----------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
---------------------------------------------------

16 Септември 2010

МОИТЕ ЗАПАЛЕНИ ИСКРИЦИ: Малкият ни син обикна Пирин.......

Миналото лято получих много мило писмо с молба за помощ в избор на лек маршрут в Пирин от Радост, живееща във Варна, която искаше да заведе там освен съпруга си и малкият си син. Заради него маршрута трябваше да бъде приятен, забавен, но и лекичък, за да не се уплаши малчугана още при първият си досег с планината. А той взе, че обикна тази планина....
За Пирин  / аз съм писала  ТУК / , им предложих изходен пункт Банско, а оттам лъчове до хижа Безбог и едноименното езеро, езеро Папаз гьол, после х.Вихрен, Байкушевата мура, езеро Окото и Муратово езеро.  Радост беше така въодушевена, че ми пишеше  в свободното време след преходите от хотела. Водихме дълга кореспонденция,която беше голямо удоволствие за мен, прочитайки за прекрасните им емоции. За жалост  съм запазила само едно единствено писмо, май последното.....и няколко снимки.
Оказа се, че героят в този пост - малкия Митко, вече е първокласник - пожелавам му да покори планината от знания с такава лекота, с каквато покори и Пирин!
И както май ми стана навик, да завърша отново с  цитат  на Любен Дилов-син : 

 
"15 септември…Горкото малко момче! Осъдиха го на 12 години при първоначален строг училищен режим, с конфискация на играчките!..."


-------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравей Пепеляшка!


 Няма как да изразя благодарността си за информацията, която ми даде освен с едно скромно: Благодаря. Следвахме изцяло твоите съвети и за маршрутите, и за дрехите, които взех, а днес хапнахме в кръчмичката под Байкушевата мура - много вкусно. Особено забавно беше да чуя мъжа ми (който се отнася с пренебрежение към разглеждането на  форуми) да пита по един или друг повод: А какво казва Пепеляшка?








Много ти благодаря, че така се отзова на въпросите ми.
Прегръщам те и ти желая хубави летни дни!
radostd

--------------------------------------------------------------

СЛЕДВА   продължението на техните планински пътешествия от тази година.....

..........................................
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
---------------------------------------------------

13 Септември 2010

ДА ЗАПАЗИМ ЦВЕТОВЕТЕ НА ЛЯТОТО В СЪРЦАТА СИ .....






                                                                                            
                                                                                 Любен Дилов-син
         





Отива си лятото.
Август с голи тела е преял.
И с надървени мисли.
За нови роли се стягат актрисите.
Пармаков песъчинките златни събира от своя роял.
Нетърпеливо Септември наднича иззад кулисите...

                                                                                    Димитър Г.Димитров
























Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във листата.
Отиде си лятото.......

                                                  Станка Пенчева