Да, точно така, защото съм израснала и отгледана с катмите на моите баби....Една от най-живите картини от моето детство е на някоя баба,
седнала на трикрако столче под сайванта ,
до огъня с пиростията ,
/за пиростията и любовта ми към стари, български думи съм писала ТУК .../
и върху нея сач,
а върху сача се пекат катми- дъхави и пухкави.
Пиша баби и знаете ли защо, защото освен моите две баби, и двете носещи името Мария, ярък спомен имам и от бабата на братовчедите ми, баба Бица, която по същия тертип ни гощаваше с дебели, ароматни и питателни катми. А сигурно се досетихте, че нося името на моите баби, по скоро на едната- по бащина линия, но с един куршум-два заека дет се вика, та и бабата по майчина линия е намазала от името....А то, моето име си има и дълга история, докато се докопам аджеба до него, бая вода изтече.......
Появила съм се аз на белия свят в един майски ден в родилното на нашето малко градче. Както повелява традицията, трябвало да нося името на свекървата. А тя беше една много властна и проклета бабичка, но както казват по ония места, и много скОпосна - в превод, работлива и със златни ръце. Битува мнението, че съм се метнала на нея, за жалост по проклетия само, за скОпосна- не съм, пък работлива- хич дори......Та тази свекървичка носела звучното име Марийка и като съм се родила подвикнала под прозореца на майка ми, да не вземе да й промени харното име с някакви си там модерни кавър версии. И майка ми, била будала - още млада булка, хоп- кръстила ме Марийка. Обаче мама е градско чадо, кокона, даскалица, т.е. от хайлайфа на малкия градец....и изведнъж първородната й дъщеря да носи туй смешно име....че то, и преди и сега, като се каже Марийка, само асоциация за колоритните вицове за таз мома в компанията на ерген Иванчо ти се завъртат в главата и те напушва на смях, нъл тъй.....?! И майка ми, росна - потна, едва излязла от родилното, се запътва в общината с едничката цел да промени моето име. Както знаете, то в малкия град половината служители в общината са ти роднина, а другата половина са ти дружки. И по таз причина особени трудности с промяната на името ми е нямало. За по-лесно и ненаказуемо, "Й" са заменили с "Я", а "К" с "Н"...... и съм осъмнала вече като Марияна,
... "в малкото градче",
но без "шапка с едно перце",
а "с весело и добро сърце"......
Добре обаче тая работа минала и заминала, в този край на Мария / всички са смятали, че това ми е името- на бабите/ казват Мима, и аз си растях славно и глезено Мими. Добре, ама детето и добре да си живее, става юноша-бледен и идва ред да получи паспорт. ...И какъв конфуз се получи , като хванах в ръка първия си докЮмент за самоличност и вътре се мъдреше непознатото за мен име Марияна....Че то аз си бях лична мома, къде що има гърненце да се търкулне и аз съм му похлупака, всички ме знаят Мима.....как ще се появя в туй градче, в което всяка вечер на софрата се сервираха, освен кИфтеАта, и най-пресните градски клюки.....конфуз голям ви казвам !!... Викам си, Мима ли си Мариана ли си, но само нИдей рИва - ще се ходи при кмета. Щото още тогава ми беше ясна системата, че
който играе / играта на живота, де! /- пИчели,
който не играе - нИ пИчели.
Или както много години по-късно емблематичният полиглот Стоичков, щеше да формулира брилянтната си житейска философия, че всеки от нас
Саймтаймс - люн, саймтаймс- уин....!
Та отивам аз при кмета, той баща на моя дружка, и от вратата ме пита- " О, Миме, какво те води при мен?" и аз му разказвам историята на моя печален образ и му рекох, аман-заман, да тури параф - разрешение за промяна на името ми на.....Мария, ами тъй де,
"Вече съм мома голяма,много лесно се не давам...." ,
няма да съм с галено име я... !
Кмета беше свестен човек и отсече, " Ако беше от Мария на Марияна, щеше да съм против, ама обратното- хубаво, българско име, ще подпиша!"
Ура!, Ай УИН за сефте,
в бурното море на жЮвота, дет се казва....
И така, най-сетне се курдулисах с името Мария, което ми се е полагало по принцип и по рождение, още с пръкването ми на тоя бял свят, и оттогава да си призная, не съм си и помисляла да го сменям........
КАТМИте на моите баби
Необходими продукти:
1 л прясно мляко
3 яйца
1 кубче прясна мая
1 жълтък
брашно, около 1 1/2 ч.ч.
1 ч.л.сол
масло за намазване
Маята се разтваря в топличка водичка. Яйцата се разбиват в купа. Постепенно се изсипва и прясното мляко.Добавя се брашното, докато се получи гъстота на боза. Маята се изсипва в сместа. Слага се солта.Разбърква се хубаво и се оставя да престои около 1 час, докато шупне. Ако сместа ви се стори гъста, може да се поразреди с малко вода.
Аз сач имам , но за по-лесно ги правя на тиган за палачинки. Най-напред изпичам един жълтък , без никаква мазнина, и после, преди печенето на всяка катма се намазва сача или тигана с жълтъка. После наливам един черпак смес в тигана и с долната,кръгла част на черпака оформям хубав кръг . При печенето трябва да се получат много, ама много дупки - на мен не ми се получиха достатъчно, разбира се !
След изпичане от двете страни се изважда и се намазва обилно с масло. Аз най-много обичам катмите само поръсени със сол- едно време така ги ядяхме и е много вкусно. Моите домашни любимци си ги мажат със сладко- глезотии....
В моя роден край за майсторски катми се считат тези, на които през дупките им се чете вестник....е, моите чак до там не можах да ги докарам, ама то
нито сайванта ми сайвант,
нито огИна ми огИн,
нито пиростията ми пиростия,
нито сача ми сач,
те всъщност ни яйцата,
ни млякото са си баш истински,
кат едно време....
нито съм скОпосна кат моите баби,
та затуй- от мен, толкоз!
Да ви е сладко !
