30 Март 2010

АГНЕШКО С БАКЛА И ЗЕЛЕНИ ДЖАНКИ





Това е моята любима пролетна манджа.Напомня ми за кухнята на мама, за моя роден край, за пролет....! Моите домашни любимци не си падат изобщо по агнешкото, но аз си я хапвам сама и си правя едно персонално, пролетно, кулинарно пиршество - за стомаха, и за душата....

А ето и необходимите продукти :
1/2 кг агнешко месо
1 кг бакла с шушулките
2 вр. пресен лук
1 глава пресен чесън
1 ч.л. зеленчуков микс на Котани
магданоз
джоджен
1 ч.чаша зелени джанки
сол, червен пипер

Агнешкото месо, нарязано на порции, задушавам в малко зехтин. Прибавям шушулките бакла- хубаво е да е по- младичка, а ако има по-едри и стари шушулки, слагам от тях само бобчетата.
Оставям да поври 15 минути. Прибавям нарязания лук и чесъна на скилидки- варя още 10 мин. и слагам нарязания магданоз, подправките, и най-накрая зелените джанки. Количеството им зависи също от вкуса ви, аз слагам повечко, защото обичам да е по-киселичко - джанките придават прекрасен кисел вкус на ястието. Хубаво е джанките да останат целички и затова 2-3 мин варене с тях е достатъчно. Накрая наръсвам обилно с пресен джоджен. Хапвате задължително с пресен чесън, люти чушлета и много биричка.....

Баклата / в някои райони се нарича черен боб/, може да се замени със зелен боб - пак става много вкусно.

24 Март 2010

Отвънка е пролет! Здравей!



Сред подранилото утро бликат пролетни рулади
под лазурната безбрежност на широки небеса.
Тук наблизо и далеко по разстланите ливади -
и по китните дървета, и по цветните лампади -
някой пее и налива светла радост и роса.


Христо Ясенов
Пролетна камбана



Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
......
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!


 
Никола Вапцаров
Пролет


Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.


Дамян Дамянов
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe



15 Март 2010

Моята голяма луда английска .... любов - PAIN AUX RAISINS


Какво се случва, когато в едно внушително,  предано на традициите, английско, не много кулинарно пространство, като
попадне чужденец-лакомник като мен…
Ами, най-неочаквано...ъ-ъ-ъ, се влюбва, и то още с първата хапка....
Срещнахме се тук


и после не можех да устоя и
идвах всеки ден,
по няколко пъти на ден,
исках да го имам непрекъснато -
да му се наслаждавам бавно и страстно,
да запомня аромата му,
вкуса му,
да го запазя на върха на небцето си.....задълго... за-ви-на-ги...
Не можех да му се наситя,
лакомо консумирах връзката ни при всяка наша среща,
можех да го деля единствено и само с чаша ароматно кафе...
Но..., седмицата свърши, и аз трябваше да се прибирам обратно в милата родна кочинка.....
как-се-га-ще-жи-ве-я-без-не-го ?????
Изпаднах в дълбока депресия, позната по тези места единствено на Хамлет.
Разделихме се...........
После, покрай Коледа, получих от дъщеря ми няколко от моите любимци, въпреки че бяха поизгубили от чара си, малко посмачканички - все пак  бяха прелетели стотици километри, сбутани между нейните тУЙлети ....но ...бяха все така изкусителни!
Изпаднала в кулинарна абстиненция, се обърнах за помощ към чичко Докто.. ,не-е-е, към чичко Гугъл.
И от сайт на сайт, попаднах на моя любим тук....
Ха-ха,    аз го срещнах в Лондон , а той бил с френски произход !
И благодарение на Мира, заговорихме на еднакви езици, без да се изгубим в превода.
И сега, с огромно удоволствие, искам да ви запозная с моята голяма луда английска любов

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО,
НЕУСТОИМИЯ 
PAIN AUX RAISINS     




 Pain aux raisins буквално представлява
Бриош-охлюв с яйчен крем и стафиди.
Има го навсякъде в Лондон , но аз го харесах най-много във веригата английски заведения Pret a manger , известни със своята прясно приготвена и екологично чиста храна.
И след като Мира ми преведе рецептата, все пак лакомник в нужда се познава, за което сърдечно й благодаря, оставаше само приготвянето - бая кураж събирах, докато накрая се пробвах....


Ето нужните  продукти :

500 г бриошово тесто
250 г сладкарски яйчен крем
150 г стафиди, накиснати предварително в 100 мл ром



1 яйце за намазване

Приготвяне
Тестото се разточва на правоъгълник с дебелина 8 мм.



 Намазва се със изстудения сладкарски крем.



Поръсва се с изцедените стафиди.



Навива се на руло.



Нарязва се на охлюви с дебелина 3 см, които се поставят върху плоска тава, предварително намазана с масло.
Сплескват се с помощта на шпатула и се оформят на кръг- това сплескване не ми се удаде много успешно май, та не са в много перфектна форма моите охлюви... Оставят се да втасат в затворено, леко влажно пространство (максимална температура 50 градуса), докато удвоят обема си.
Фурната се загрява на 200 градуса. Рулата се намазват с разбито яйце.


Пекат се около 20 минути на 200 градуса.При мен печенето беше 30 минути.
Забележки – ако фурната е много гореща, горният слой стафиди могат да прегорят. Може да се глазират отгоре като се намажат със захарен сироп и се върнат за 2 минути във фурната.
По някакъв странен за мен начин, кремчето почти попива в тестото и го прави още по-ароматно и неустоимо. А как ухае цялата къща.....


А ето как се приготвя  Бриошово тесто:


500 г брашно
10г сол
20 г суха мая
250 мл разбити яйца (5 яйца)
250 г масло на стайна температура, нарязано на кубчета
60 г захар
100 мл вода
Брашното се поставя в дълбока купа и се оформя кладенче. Добавят се захарта и солта.



Маята се разбърква с 1 с.л. хладка (най-много 45 градуса) вода.





Разбитите яйца и разтворената мая се прибавят към брашното и започва да се меси, като се добавя по малко от водата.













Получава се гладко и леко лепкаво тесто. Продължава месенето в продължение на 15 минути, като тастото се разтегля и после сгъва, за да му се придаде еластичност. Полученото тесто трябва да е гладко и еластично. Прибавя се маслото и отново се меси, докато маслото се поеме изцяло.



Тестото се връща в купата, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на стайна температура, докато удвои обема си.



Премесва се втори път и се съхранява в хладилник преди използване (поне 3 часа).

Забележки – препоръчва се тестото да се замеси от предната вечер за използване на следващата сутрин. Внимание, маята не понася гореща вода и не е желателно да се смесва със сол. Не оставяйте тестото да превтаса, може да се развие неприятен кисел вкус. Бриошовото тесто може да се замрази, но не за дълго.



Приготвяне на  Сладкарски яйчен крем:
1 л прясно мляко
100 г брашно
200 г захар, при мен кафява захар
4 жълтъка
1 пръчка ванилия

Жълтъците се разбъркват със захарта. Разбиват се с миксер до побеляване. Прибавя се брашното и се разбърква добре. Разрежда се с половин чаша мляко.



Остатъка от млякото се затопля в тенджера за около 3-4 минути. Яйчено-захарно-брашнената смес се изсипва в топлото, но не горещо мляко. Прибавя се пръчката ванилия. Кремът продължава да се загрява до завиране, като се бърка непрекъснато с тел с движения във формата на цифрата 8. Когато заври, се снема от огъня и вече би трябвало да е достатъчно гъст.

Бриошовото тесто е подобно на нашето, козуначено, само дето по стар френски тертип има много масло, масло и пак масло......

Затова,
 наближаващите Великденски празници са повод отново да направя това изкушение още по-успешно.
Опитайте и вие!
Да ви е сладко!