ДИРЕКТНО ОТ ПИСТАТА ВИТОШКО ЛАЛЕ- МИЛИ СПОМЕНИ И НАСТОЯЩЕ....

Имам няколко причини да обичам ски спорта.....
Първата е, че като запалена планинарка, карането на ски ми дава възможност да стигна с лифтове до много високи места през зимата, и да се любувам на заснежени върхове,... върхове, чиято красота познавам от летните ни походи.... и е вълнуващо същите зъбери да погледнеш в снежна премяна.
Втората е сантиментална....и макар,че обичам да карам ски по всичките ни курорти,а зимния Пирин от пистите на Банско е шеметна гледка, то този сантимент е свързан главно с Витоша.
Защото "там, преди сто лета ", близо до пистата Витошко Лале 1 се блъснах и запознах с моя съпруг.
Е, явно съдбата има пръст в цялата работа, защото чак на 25 години се качих за пръв път на ски, тогава ски-училището беше приоритет само на чужденците,така че се обучавах сама и животоспасяващо се спусках по пистите без грам страх. Та, така и се блъснах в моя принц, който не беше яхнал бял кон, а бели ски Младост - единственните възможни тогава за социалистическата младеж....и то след като младежта е клечала поне 3 дни на опашка в спортния магазин. Е, блъснах го аз здраво и паднах в краката му, а той, виждайки ме - истинска блондинка със сериозен ски тен,с готин за времето скигащеризон, без колебание решава, че може би съм германка. И ми промърморва нещо на английски... Аз обаче гордо отговарям, че "съм българка и обичам наш-те планини зелени.." и падам за пръв път.
После пак се намеси съдбата и се качихме на една обща седалка на Лалето,
после пак съдбата - и лифта спря, та отидохме да пием бира с мешана скара,
после пак съдбата....и карахме заедно и на другия ден,
после пак,
и пак.......,
и след една година се оженихме.
Мъжа ми все се кани да тури едно камъче на "лобното си място ", където падна геройски в плен на любовта.
Имаме две дъщери, които от малки сме качили на ски, но за всеки случай си пазя и онази грейка- кадемлийка....знае ли човек, може да им потрябва - за късмет...!!
Ей затова имам сантимент към Витоша и нейните снежни писти.....
И...20 години след нашия сблъсък,
зимъска, веднага щом сняг запръска,
ние хукваме по ски пистите....
А днес сме пак тук....на Лалето, и нахлуват мили спомени....



На Витоша идваме винаги рано сутринта, когато пускат лифта в 8.30.Пистата е обработена,като масло е,а оръдията пръскат още сняг...



Картата за цял ден е 35 лв., а следобедна карта от 12.30ч. е 26 лв.
Няма почти никакви хора все още и бързаме да направим няколко спускания, докато не е станала навалицата...







Към 10 часа пистите се огряха от разкошно слънчице...







Към 11 вече хората започнаха да прииждат- понаспаха се и грабнаха ските...



През делничните дни, пистите са празни до обяд, а по обяд идват много малко хора, отхвърлили от задачите си за деня....Това е уникалното на съчетанието София,и то столица + Витоша, можеш да порабиш и да отидеш следобяд на ски. А може и на нощно каране....на кой както му се харесва!



В планината е прекрасно, слънчево и завладяващо, затова при всяка възможност - тръгвайте за Витоша, кой със ски, кой с шейна, кой на разходка- има забавления за всички ! Все пак Витоша ни е на една ръка разстояние....



...някъде там, далеч зад облаците се вижда дори Стара планина :



Ние вече сме покарали достатъчно, полюбувахме се още малко на красивата, снежна планина...на обяд си продадохме картите и хайде по колите....и към къщи! Всъщност сега живеем на 15 минути с кола от Лалето - явно това място ни привлича, като магнит....или пак има пръст съдбата !?



Е, днес не можах да се блъсна в никой! И си тръгвам отново със собствения съпруг.....язък, ама-а-а.. ще взема да извадя старата грейка-кадемлийка от тавана.....!!!

-----------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО

Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки


От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
-------------------------------------------------------

КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ВРЪШНИК

Продължавам с уикенда в Родопите....
Искам да ви разкажа за един стар начин на готвене .
Ние приготвихме по този начин манджа с кисело зеле и месо от прясно заклано прасе /е, може и с месо от магазина../, но....начина на приготвяне е уникален....от Панагюрския и Пазарджишкия край. Могат по този начин да се пекат и питки с квас и може би още много други неща....
От прасето се използва коремната част, наричана в различните краища на страната осмянка или висменка. Всяко друго шарено месо, също върши работа.
Нарязва се на малки парченца и се кавардисва. В друга тава се сварява киселото зеле. След това зелето и месото се изсипват в огромна тава - като тези, в които нашите баби варяха лютеница.
Тавата се поставя на жарава върху пиростия - не знаете какво е това ли ? Пиростѝята е трикрака метална поставка (или скара), която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене,каквито там си имате...
Та значи, жарава, пиростия, тавата с киселото зеле и месото..и тук идва уникалното- тавата се захлупва с връшник- това е метален капак, който е наклонен, а в долния му край има висок борд, та върху този капак се насипва жар.



Та - жарава, пиростия, тавата със зелето,връшник, жарава.



И сега сетихте ли се- под тавата жарта запича зелето отдолу, а връшника го запича отгоре.И става една....вкусотия ви казвам!



Трябва му само около половин час за да се запече, като отвреме на време връшника,който отгоре си има дръжка, се повдига с маша, за да се разбърква гозбата.



Ще кажете- е, манджа с кисело зеле, кой не е ял...да, ама-не!...при тази вкуса е неповторим. А за страстта си към киселото зеле ви разказах тук - при тази рецепта обаче е интересен начина на готвене, който освен всичко друго е и много забавен, край огъня, с приятели и с чаша вино.



Хич не си мисля, че ей сега ще се втурнете през глава да дирите пиростия, тава и връшник.....но защо пък не ? Нашите приятели, при които правим такова зеле вече няколко пъти, са хора,които уважават традиците и си направиха труда да намерят кой да им направи нужните съдове, за да запазят жива тази традиция.
Освен това с този мой пост ви припомних и някои думи архаизми, които аз много, много уважавам и обичам да използвам. Някои превзети и псевдо-култур-трегери може би ги намират за нещо простовато..?
 В една държава, в която властва диктатурата на чалгата, едва ли думите от бабиния шкаф са простотия....напротив те са невероятно цветущи и колоритни, намирам ги за красиви и истински.
Затова обичам да чета и препрочитам великите Радичков и Хайтов, в техните писания тези думи оживяват, оживява и Българщината....

Очаквайте продължение...    За Бахура - с любов!

И ОЩЕ ОТ РОДОПИТЕ.....

Уикенд в едно Родопско селце...

През уикенда се събрахме голяма компания във вилата на наши гостопримни приятели в Родопското селце Паталеница. Тук сме правили много такива купони - благодарим им от сърце!

За главната цел на мероприятието, коленето на едно прасенце, няма да разказвам, че рискувам да изгубя своите фенове вегетарианци и защитници на животинския свят...но, това е истинският живот, лицеприятен или не....
Та,за селцето ми е думата...

Селцето е голямо и сгушено в Западния дял на Родопите, с хубави къщи, а отскоро има и малко, китно хотелче. Но, все още има и стари, автентични или порутени къщурки, които винаги са ми били любими...

И една малка разходчица до параклиса Свети Георги .....

За Зорба Гъркът, сармите с кисело зеле и моя милост.....

Да ви призная, като седна на софрата пред гювеч, пълен със Сарми с кисело зеле и свинско месце, като радостен изблик в мен се заражда усещането, че тази уханна гозба, в компанията на руйно вино, няма как да не е едно от 10-те чудеса на света.....Толкова много обичам кисело зеле във всякаквите му там вариации, че мога да го хапвам сутрин, обед и ча-а-а-к на вечерта....И през всичките сезони.
Сещам се за невероятно мъдрия роман на Никос Казандзакис АЛЕКСИС ЗОРБАС...Там в един пасаж, Зорбас разказва, че като малък бил "... луд за череши. По цял ден все за череши мислех, истинско мъчение! Докато един ден се засрамих,виждах че черешите вършеха с мен каквото си щяха, правеха ме за резил". И накрая, откраднал едно меджидие от джоба на баща си, купил си цяла кошница от пущините, ял, преял, повръщал даже, отвратил се от черешите и станал свободен човек. Но-о-о, нещо не се получавало с жените .....колкото и да се мъчел да им се насити, все им оставал подвластен....Е, на мен откъм мъже вече ми попремина мерака, обаче съм силно пристрастена към киселото зеле.....хи-хи, какво сравнение само...!...
Не си мислете обаче, че нямам провал с приготвянето на сарми - и то грандиозен такъв, защото така приготвените сарми щяха да ни бъдат единствената гозба за Нова година...Това се случи отда-а-а-вна, със съпруга ми още бяхме гаджета и празнувахме сами в моята квартира . И-и, аз ще го шашкам с моите вкусни сарми.... Да, ама не....захласнахме се ние в "празнуване" и по едно време от кухнята се разстилат едни черни кълбета и пъплят на талази към нас. Само ако някога сте загаряли кисело зеле в тенджера, може да разберете за какво става въпрос - миризмата е зловонна, а тенджерата се изхвърля барабар със съдържимото, защото няма измиване....Но пък го обърнахме на майтап и се смяхме до насита! Добре че след 12 часа бяхме канени при приятели, та там похапнахме - те бяха вече женени и не си бяха изгорили сармите! Та дори и след този срамно-смешен случай в мойта кулинарна биография, пак продължих с любовта си към сармите ! Ама съпруга ми как се ожени за такава "Загори-тенджера", още се чудя.....
Но, да се върнем към същността....

Ето необходимите продукти за любимите ми 

САРМИ С КИСЕЛО ЗЕЛЕ И МЕСО :

- 1 кг.свинско шарено месо/никога не правя сармите с кайма- не е така вкусно../

- 1 кисела зелка

- 1-2 стръка праз

- риган

- черен и червен пипер

- 1 кафена чаша ориз

- малко ребърца /по желание/.

Нарязвам месото на малки кубчета и задушавам в раст.мазнина. Прибавям нарязания праз /аз го режа на кръгчета, но някои го обичат на много ситно /, черен и червен пипер и малко зелев сок.


Прибавям ориза и продължавам задушаването още 10-тина минути, слагам ригана, и понеже ние ядем много люто- слагам и малко люта чушка.
Оформям си зелеви листа за сармите, като махам най-горната част на листото. И завивам по познатия начин.Нареждам в глинен гювеч или в тенджера. И най-накрая разстилам едно голямо зелево листо върху сармите... да ги "прегърне". Ако са в тенджера, отгоре притискам с чиния. Аз като по-будала притискам сармичките с един ред ребърца за разкош.


Сипвам още зелев сок или вода/ зависи колко кисело обичате/.
И забравям във фурната за около час и половина....

Ама ми кажете има ли по-вкусна идилия от тази - студен , мразовит зимен ден, вънка вие вУк,в камината игриво подскачат пламъчета...а на масата предизвикателно ви чака гювеч, пълен с уханни зелеви сармички и хрупкави, питателни ребърца...И червено винце, разбира се,иначе сте изхабили хубавата манджа.....!

Ще си оближете пръстите, но внимавайте - и всичките сарми да изядете, няма да се наситите, пробвано е.....! И да ви е сладко!

-----------------------------------------------------------
3 коментара:
Йоланта Делибозова каза...
Без думи .... изключително апетитно!!! И е съвсем по мой вкус.....мммммммммм!!!
18 януари 2010 16:52

Sofia каза...
Обожавам сърми с кисело зеле, но твоите надминаха очакванията ми! Непременно ще пробвам варианта с ребърцата! :)
18 януари 2010 18:46

Dani каза...
Ама ние с теб сърмите ги харесваме еднакво-и аз режа месото, а праз никога не ситня. Толкова много ми харесаха твоите да вземеш да пратиш една /ама ако може с ребърце/А иначе сравнението на мъже и кисело зеле ме развесели :)Хубава вечер/и да не загорите тенджерата?
20 януари 2010 18:03

"ГЕННО" - МОДИФИЦИРАНА ЗИМА......










-----------------------------------------------------------------
5 коментара:
Валентин Михалев каза...
красиво :)
20 януари 2010 15:18

Аmazonka каза...
интересно... :)
20 януари 2010 18:41

Ясмина каза...
идея :)))
20 януари 2010 18:53

myhappypond каза...
Особено ми хареса втората модификация - вихрушката :)
21 януари 2010 01:03


Dimitrana S. каза...
Хей.. :-)))

Мария, коя е програмата?

Поздрави и :-)
21 януари 2010 14:25

Навън - "пухкави къдели",
а в къщи .....