03 септември 2010

КОПРИВЩИЦА - като шарена черга от миналото....


Преди години, Любен Дилов-син, чието остроумие и ерудирано чувство за хумор  много харесвам, беше казал, че
"...и  да се гордееш, и да не се гордееш, че си българин - все си оставаш българин. Така че, по-добре се гордей! "
Та, пътуването ни до Копривщица, беше едно от тези състояния на духа, в които наистина се гордеех, че съм българка. Защото имам и такива моменти..... прибирам се от подредената пуста  чужбина, слизам от самолета на летището,  посрещат ме гордо развети разноцветни найлонови торбички, накацали по крайпътните дървета и крещящи за нашата размазана и мизерна действителност, после пътувам до  къщи, подскачайки от дупка на дупка..... и тогава хич, ама хич не искам да повярвам, че това е моята родна кочинка.........
Но, ....Копривщица наистина ме очарова и затрогна! Голям резил, че на тия години стъпвам за пръв път там, но по-добре късно ....отколкото да си остана невежа  за тази сгушена между баирите Българщина!....


Всичко тук е пропито с много история, абе направо попадаш  в учебник по Родинознание и Родолюбие .......а и тук са родени наистина цяла плеяда от  известни българи. Но аз просто ще ви покажа това, което видя моя обектив.....

Музей Лютова къща


 

Тук са изложени и образци от тукашни занаяти -  нетъканите вълнени килими плъсти и  дантелите - кенета



-забележете годината на производство на тази постелка....



Къща - музей Тодор Каблешков





Къща - музей Димчо Дебелянов


Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещасни
...................


Музей Ослекова къща








Къща - музей Любен и Петко Каравелови







Малката ми дъщеря силно се впечатли от този надпис и оттогава непрестанно повтаря, че ще стане " човек с мощен интелект и колосални познания".....няма лошо, нека има такива ценности, дай боже!


Къща - музей Георги Бенковски









Православен храм  Успение на Света Богородица




моста Първа пушка


Невероятно удоволствие беше за мен,   просто да се лутам по калдъръмените улички и да надничам през дуварите.....






Шарено, писано, като бабините черги.....



В музеите срещнахме  французи, които задълбочено и с видим интерес изучаваха всички обяснителни  надписи. Оказа се, че градчето е попаднало в най-популярния туристически френски  сайт  и се посещава от доста  франсета - браво на тях!



Не останахме удовлетворени единствено откъм кръчми...дали защото в тези дни имаше 2 сватби с чуждестранни младоженци и бяха заели готините заведения, или просто сме си малко капризни и разглезени от разни други закътани местенца, дето в кръчмите ни вадят чревоугодническите душички с памучец....? Но факт е, че в неделя рано сабахлем към 9-10  часа, не успяхме да  намерим къде по едно кайве да изсърбаме......






 Посетихме Копривщица в дни, когато навсякъде "слънцето спряло, сърдито пече"-ше  и имаше  нови температурни рекорди из страната, но тук беше невероятна прохлада през целия ден.   И макар, че надм.височина  е само 1030 м , това е едно от местата   /другото за което знам е Говедарци /, за което казват, че ако се отдадеш на здрав запой и се понаквасиш сериозно, можеш и да пропуснеш жаркото лято.....щото то си  е  има-няма по 3 дни. Може би затова,  тук цъфтяха във всеки двор прелестни цветя, необезпокоявани от прегарящи слънчеви лъчи.






А наоколо ....зелено, зелено и някак спокойно....


И като почнах с Любен Дилов-син,  и да завърша  с продължението на неговата мисъл :
"И да се радваш и да не се радваш на живота,
 много вероятно е да няма втори такъв.
Така че, по-добре се радвай!"
Затова, подарете на душата си това пътуване в миналото......
и се порадвайте на живота,
независимо дали в момента той е с цветни или с черно-бели краски  !
 Все пак понякога ние сами тъчем и вапцваме багрите на своя живот......







19 коментара:

  1. Хехее, страхотни снимки!
    С една приятелка отдавна се каним да си направим long weekend в Копривщица, май е време да предприемем нещо по-реално, освен всичката срамота и рода на майка ми е от там, ужас, не си познавам далечните роднини :(

    Поздрави, Пепеляшка, всеки път е удоволствие да те чета! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех,че шаренко и подреденичко!
    Благодаря за красотата, с която ме зареди и днес:)

    p.s.срамота и за мен,в най-скоро време ще трябва да отида до там :)

    ОтговорИзтриване
  3. Красота-поздравления Пепеляшка!Наистина трябва да се види всичко това.Благодаря за удоволствието от тази разходка....Живка

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за разходката! Много харесвам старите къщи, особено големите им прохладни чардаци. Знаели са, как да живеят старите българи :) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесна разходка и цветни снимки, Мария! Била съм в Копривщица, но не съм успявала да посетя всички къщи-музеи, сега виждам прекрасния им и автентичен интериор! Има 2-3 безумно вкусни ресторанта, но в момента ми изхвърчаха имената. Свързвам Копривщица с любовни трепети, така че ми носи чудесни спомени:-)

    ОтговорИзтриване
  6. Много дълбоки моменти си запечатала с фотоапарата и прекрасни спомени в съзнанието си, Мария. Била съм в Копривщица няколко пъти и винаги съм се дивяла на пъстро изрисуваните къщи и подредени дворове. Наистина, там като че ли времето е спряло. Сърдечни поздрави за теб :)

    ОтговорИзтриване
  7. Истинско удоволствие беше за мен тази пъстра фото-разходка из Копривщица! Благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  8. Разкошни снимки,много емоция!
    Освен с Копривщица,имаме много още с какво да се гордеем и показваме.Жалко,че не успяваме първо да го осъзнаем и после да се организираме и да го правим.
    Вярно е,спретнали сме си кочинка,но аз пък като се връщам от "подредените" винаги много се радвам,нищо че там ми е харесало!
    Още веднъж - поздравления за чудесната публикация!

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотни снимки!
    Педи 5-6 години и аз за пръв път бях в Копривщица. Бях много изненадана от простора и красотата на възрожденските къщи. Големи високи стаи с много миндери. :)) А са спали на пода. :))
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  10. Определено един от въжрожденските градове в България - много красив и стар.

    ОтговорИзтриване
  11. Мария,
    очарована съм.
    Подбор, разказ и снимки -
    така, като само ти умееш!
    Прекрасно е - благодаря ти, Диана

    ОтговорИзтриване
  12. И аз, срам не срам, да си призная, на 30г за пръв път стъпих в този прекрасен град.
    А ти, с тези разкошни снимки, съм сигурна, можеш да накараш всеки, да поиска да отиде там...

    ОтговорИзтриване
  13. Началото и края ти, ме просълзиха.А през другото време се изпълних с умиление от прекрасните снимки и майсторски поднесения разказ-браво!

    ОтговорИзтриване
  14. Изумителен разказвач си, а тук си писала с много топлина и като че ли тъга...
    Поклон и от мен!

    ОтговорИзтриване
  15. Напълни ми душата, благодаря!

    ОтговорИзтриване
  16. Пепеляшке, благодарение на теб, посетихме това място! Толкова колоритно си го представила, красиво, неустоимо, някак в друго време! Като деца, по екскурзии сме посещавали много места, но не всичко си спомням. Затова искрени благодарности за споделянето на твоите пътешествия! Сигурна съм, че много хора откриват дестинациите си тук:).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Candy, радвам се, че съм била полезна и сте си направили едно пътуване в нашата история. Наистина, много хора ползват блога за различни скитания по света и у нас, и това ме радва много.Благодаря ти, че ми се довери.
      Желая ти още много вълнуващи пътешествия!
      Мария

      Изтриване
  17. Надгробният паметник на Димчо Дебелянов е дело на проф. Иван Лазаров. Символизира вечно скърбящата, вечно чакащата майка. Надписът: "И в кротък унес чака тя да дойде нейното дете"...

    ОтговорИзтриване
  18. Невероятно удоволствие беше за мен!

    ОтговорИзтриване