Да ви разкажа и аз за нашето пътуване през Първомайско-Гергьовската ваканция...
Крайната ни цел, както от много години насам, е да сме на 6 май в едно Родопско село, но преди това решихме да се вслушаме в една реклама и да посетим България и подкрепим Българския туризъм. Дълго дискутирахме кои места да посетим отново, защото сме пътували много и май само Белоградчишките скали бяха непознати за нас, но нямаше места в хотела. А и у нас има толкова красиви кътчета, които ти се иска да видиш отново и отново........
И накрая се отправихме за Старопрестолното Търново, като първа спирка. Това ще е единственният хотел , на който ще обърна специално внимание, защото той е удоволствие за сетивата и го посещаваме винаги, когато сме в този град. Всичко в него е в типично български стил, подредено с много вкус :
И механата, от която ми идва да пооткрадна половината неща :
И мястото на хотела е уникално- точно до Янтра , с невероятна гледка :
Отправяме се към Крепостта Царевец , разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът е изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Всъщност всеки знае достатъчно за това място :
И църквата, изографисана от Теофан Сокеров :
Вечерта видяхме и шоуто от звук и светлина на Царевец.
И моето любимо място в града- Самоводската чаршия:
и Шекерджийницата, в която с умиление се връщам в детството- захарни петлета, истинска автентична лимонада, балсуджук, халва и пестил, целувки, небет-шекер и кафе на пясък.....
Дюкянчета за прясно приготвен кадаиф, тъкани, бакъри, керамика, билки, злато.....
Следва църквата "Свети 40 мъченици" - една Българска светиня , защото няма друг храм по българските земи, който да е благословен с толкова много история, да е свидетел на толкова знакови събития от нашето минало.
При обявяването на християнството за официална религия в България през 864 г. управителят на крепостта вероятно е построил и църква, предшественик на "Св. Четиридесет мъченици". Днешния си вид тя придобила в 1230 г., когато е преустроена и обновена от цар Иван Асен ІІ и осветена с ново име – "Св. Четиридесет мъченици". Поводът е бил голямата победа на 22 март 1230 г. (денят на мъчениците), която постига българската армия над войските на претендента за византийския трон – епирския деспот Теодор Комнин, край хасковското село Клокотница. Победата прави България хегемон в Югоизточна Европа, а границите й обхващат почти целия Балкански полуостров, миейки се в три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.
За всичко това разказва надпис върху мраморна колона, която цар Иван Асен ІІ заповядал да се постави в църквата. Храмът отново станал християнска църква след Освобождението в 1878 година.
Историята е дълга.....
Историческата стойност била оценена още тогава, затова през 1879 г. тук се заклевали депутатите от Учредителното събрание, което започнало да гради основите на Третата българска държава. На 22 септември в тази църква била обявена независимостта на България (дотогава васално княжество на Османската империя), а княз Фердинанд получил царско достойнство.
Църквата постепенно обаче започва да се руши в следващите десетилетия. Богослужението в нея било прекратено в 1964 г., когато била обявена за паметник на културата от национално значение. Археологическите проучвания и споровете между архитектите за вида и начина на реставрацията забавят възстановяването й с четиридесет години. На 14 септември 2006 г. в присъствието на българския министър-председател Сергей Станишев, министъра на културата Стефан Данаилов и хиляди гости Търновският митрополит Григорий осветил обновения древен храм.
А през 2007 година, с много почести и гости, костите на средновековният български цар Калоян са погребани за втори път в църквата "Св. 40 мъченици". Това се случва точно 800 години след убийството на царя край Солун и 35 години след откриването на гроба му.
И последен изглед от Търново :
Тръгваме към Преображенския манастир :
Отправяме се към Троянския балкан, но пътьом се отбиваме до с.Емен и еко-пътеката -открихме едно живописно кътче за отмора и хапване :
И продължаваме за с.Чифлик до Троян,което е известно и любимо наше място, заради топлите минерални извори, красивата природа и спа-хотелите си.
На следващия ден преминаваме през Беклемето, където пролетта още не е дошла :
и продължаваме през Троянския проход за Хисар и Тракийския култов център и могили край с.Старосел :
От там през Пловдив и красивото дефиле на река Чая,вкусен обяд при Джамура и към Бачковския манастир и неговата Чудодейна Богородица :
И вече сме в Родопското село Паталеница, при нашите приятели - крайна ни цел. Тук всяка година се изпичат десетки агнета по специална технология- събират се лозови клонки при зарязването на лозите, а на Гергьовден , призори се слагат в трапове и се палят. Чак , като пригорят и вече не се вижда огън, започва същинското въртене на чеверметата на пушек само - за около 5-7 часа, в зависимост от големината на агнето.
На този трап са и нашите чевермета - суровички и изпечени :
А вкусът на месото е невероятен- не може да се сравни с никоя друга технология за печено агне ....
А за всенародните веселби сами се досещате....
Живот и здраве- догодина, отново.....
---------------------------------------------------------------------------
5 коментара:
Еoc каза...
Благодаря ти, че ми припомни толкова красиви места :) Лека нощ от мен :)
20 септември 2009 22:55
Drago каза...
Уникално!!!
Браво Пепеляшка!
Отнова замириса при теб на бългаско, а за чеверметата пък да не говорим...
Ще трябва да надничам при теб още по-често, какво да се прави.
21 септември 2009 06:12
Dani каза...
Благодаря за хубавата разходка-отдавна не съм ходила във В.Търново-лимонадените шишета и тези красиви тъкани пътеки ме връщат към детството.Били ми казала името на хотела?Слънчеви празници!
21 септември 2009 08:33
Dimitrana S. каза...
Oх, значи... Уникална разходка!
Мария, много ми хареса разказа в снимки! Браво!
Поздрав сърдечен и.. очаквам и за Димитровден.. подобен подарък :-)
21 септември 2009 12:38
пепеляшка каза...
Благодаря ви от сърце !
Дани, хотела се казва Гурко и е на улица Гурко- много прозаично име за едно толкова оригинално, като дизайн хотелче. А и обслужването , и храната в механата са перфектни. Изобщо - препоръчвам го с две ръце....
21 септември 2009 21:36
Няма коментари:
Публикуване на коментар