30 януари 2010

КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С МОЙТО ЛИБЕ и ДИРЕКТНО ОТ ПИСТАТА ВИТОШКО ЛАЛЕ ДНЕС









Имам няколко причини да обичам ски спорта.....
Първата е, че като запалена планинарка, карането на ски ми дава възможност да стигна с лифтове до много високи места през зимата, и да се любувам на заснежени върхове,... върхове, чиято красота познавам от летните ни походи.... и е вълнуващо същите зъбери да погледнеш в снежна премяна.
Втората е сантиментална....и макар,че обичам да карам ски по всичките ни курорти,а зимния Пирин от пистите на Банско е шеметна гледка, то този сантимент е свързан главно с Витоша.
Защото "там, преди сто лета ", близо до пистата Витошко Лале 1 се блъснах и запознах с моя съпруг.
Е, явно съдбата има пръст в цялата работа, защото чак на 25 години се качих за пръв път на ски, тогава ски-училището беше приоритет само на чужденците,така че се обучавах сама и животоспасяващо се спусках по пистите без грам страх. Та, така и се блъснах в моя принц, който не беше яхнал бял кон, а бели ски Младост - единственните възможни тогава за социалистическата младеж....и то след като младежта е клечала поне 3 дни на опашка в спортния магазин. Е, блъснах го аз здраво и паднах в краката му, а той, виждайки ме - истинска блондинка със сериозен ски тен,с готин за времето скигащеризон, без колебание решава, че може би съм германка. И ми промърморва нещо на английски... Аз обаче гордо отговарям, че "аз съм българче, обичам наш-те планини зелени.." и падам за пръв път.
После пак се намеси съдбата и се качихме на една обща седалка на Лалето,
после пак съдбата - и лифта спря, та отидохме да пием бира с мешана скара,
после пак съдбата....и карахме заедно и на другия ден,
после се видяхме отново и този път мойто либе ме вози на лодка на Панчаревското езеро,
после се видяхме пак.......,
и пак,
и след една година се оженихме.
Мъжа ми все се кани да тури едно камъче на "лобното си място ", където падна геройски в плен на любовта.
Имаме две дъщери, които от малки сме качили на ски, но за всеки случай си пазя и онази грейка- кадемлийка....знае ли човек, може да им потрябва - за късмет...!!






Ей затова имам сантимент към Витоша и нейните снежни писти.....
И...20 години след нашия сблъсък,
зимъска, веднага щом сняг запръска,
ние хукваме по ски пистите....
А днес сме пак тук....на Лалето, и нахлуват мили спомени....



На Витоша идваме винаги рано сутринта, когато пускат лифта в 8.30.Пистата е обработена,като масло е,а оръдията пръскат още сняг...



Картата за цял ден е 35 лв., а следобедна карта от 12.30ч. е 26 лв.
Няма почти никакви хора все още и бързаме да направим няколко спускания, докато не е станала навалицата...



Към 10 часа пистите се огряха от разкошно слънчице...



Към 11 вече хората започнаха да прииждат- понаспаха се и грабнаха ските...



През делничните дни, пистите са празни до обяд, а по обяд идват много малко хора, отхвърлили от задачите си за деня....Това е уникалното на съчетанието София,и то столица + Витоша, можеш да порабиш и да отидеш следобяд на ски. А може и на нощно каране....на кой както му се харесва!



В планината е прекрасно, слънчево и завладяващо, затова при всяка възможност - тръгвайте за Витоша, кой със ски, кой с шейна, кой на разходка- има забавления за всички ! Все пак Витоша ни е на една ръка разстояние....



...някъде там, далеч зад облаците се вижда дори Стара планина :



Ние вече сме покарали достатъчно, полюбувахме се още малко на красивата, снежна планина...на обяд си продадохме картите и хайде по колите....и към къщи! Всъщност сега живеем на 15 минути с кола от Лалето - явно това място ни привлича, като магнит....или пак има пръст съдбата !?





Е, днес не можах да се блъсна в никой! И си тръгвам отново със собствения съпруг.....язък, ама-а-а.. ще взема да извадя старата грейка-кадемлийка от тавана.....!!!

-----------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО

Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки


От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
-------------------------------------------------------

8 коментара:

  1. ама че хубавооооо! никога не съм карала ски на Витоша, все тичам към Пампорово. а от две години не съм и пипала ските даже. трябва да се мобилизирам пак :))))

    ОтговорИзтриване
  2. Мария,
    Красиво е!
    И съдбата си знае работата...
    Поздрав, Диана

    ОтговорИзтриване
  3. Ах, каква история само! Пепеляшке, наистина като от приказките! Вярвам, че си щастлива със съпруга си и не ти трябва вече грейката-кадемлийка :) Снимките са ти чудесни и ме подготвиха и за моите ски от утре :)

    ОтговорИзтриване
  4. Чудни снимки Пепеляшка!!!

    Поздрави от мен!

    Хубаво е че те виждам, пък било то и само твоята сянка. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасни снимки, Мария!

    Чудесно време, толкова красиво..!

    Поздравявам те!

    ОтговорИзтриване
  6. Завиждам ти, многооооо!
    Обичам ските и вятърът в косите!

    Снимките са прекрасни!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  7. И да не заправите да сложите камъче на "лобното си място ":)

    ОтговорИзтриване
  8. Mimi, Istoriata ti me trogna! I znaesh li imam takava lubov kam skite I ski kurotite- karajki ot malka i sega pak v vihara si na sredna vazrast I tolkoz me zarejda tozi sport and the BUZZ- che vinagi mi e minavalo prez akala, ako 4ovek ostane sam da hukva kam planinata; v edin takav sport, na takiva valshebni mesta po4ti sam ubedena, che 4ovek moje da si nameri kasmeta-princa na Bial Kon i vmesto kon, shte e jahnal skite! Kakvo po huabvo ot tova!:)

    ОтговорИзтриване