22 януари 2010

За Зорба Гъркът, сармите с кисело зеле и моя милост.....

Да ви призная, като седна на софрата пред гювеч, пълен със Сарми с кисело зеле и свинско месце, като радостен изблик в мен се заражда усещането, че тази уханна гозба, в компанията на руйно вино, няма как да не е едно от 10-те чудеса на света.....Толкова много обичам кисело зеле във всякаквите му там вариации, че мога да го хапвам сутрин, обед и ча-а-а-к на вечерта....И през всичките сезони.


Сещам се за невероятно мъдрия роман на Никос Казандзакис АЛЕКСИС ЗОРБАС...Там в един пасаж, Зорбас разказва, че като малък бил "... луд за череши. По цял ден все за череши мислех, истинско мъчение! Докато един ден се засрамих,виждах че черешите вършеха с мен каквото си щяха, правеха ме за резил". И накрая, откраднал едно меджидие от джоба на баща си, купил си цяла кошница от пущините, ял, преял, повръщал даже, отвратил се от черешите и станал свободен човек. Но-о-о, нещо не се получавало с жените .....колкото и да се мъчел да им се насити, все им оставал подвластен....Е, на мен откъм мъже вече ми попремина мерака, обаче съм силно пристрастена към киселото зеле.....хи-хи, какво сравнение само...!...
Не си мислете обаче, че нямам провал с приготвянето на сарми - и то грандиозен такъв, защото така приготвените сарми щяха да ни бъдат единствената гозба за Нова година...Това се случи отда-а-а-вна, със съпруга ми още бяхме гаджета и празнувахме сами в моята квартира . И-и, аз ще го шашкам с моите вкусни сарми.... Да, ама не....захласнахме се ние в "празнуване" и по едно време от кухнята се разстилат едни черни кълбета и пъплят на талази към нас. Само ако някога сте загаряли кисело зеле в тенджера, може да разберете за какво става въпрос - миризмата е зловонна, а тенджерата се изхвърля барабар със съдържимото, защото няма измиване....Но пък го обърнахме на майтап и се смяхме до насита! Добре че след 12 часа бяхме канени при приятели, та там похапнахме - те бяха вече женени и не си бяха изгорили сармите! Та дори и след този срамно-смешен случай в мойта кулинарна биография, пак продължих с любовта си към сармите ! Ама съпруга ми как се ожени за такава "Загори-тенджера", още се чудя.....
Но, да се върнем към същността....

Ето необходимите продукти за любимите ми 
САРМИ С КИСЕЛО ЗЕЛЕ И МЕСО :
- 1 кг.свинско шарено месо/никога не правя сармите с кайма- не е така вкусно../
- 1 кисела зелка
- 1-2 стръка праз
- риган
- черен и червен пипер
- 1 кафена чаша ориз
- малко ребърца /по желание/.
Нарязвам месото на малки кубчета и задушавам в раст.мазнина. Прибавям нарязания праз /аз го режа на кръгчета, но някои го обичат на много ситно /, черен и червен пипер и малко зелев сок.


Прибавям ориза и продължавам задушаването още 10-тина минути, слагам ригана, и понеже ние ядем много люто- слагам и малко люта чушка.
Оформям си зелеви листа за сармите, като махам най-горната част на листото. И завивам по познатия начин.Нареждам в глинен гювеч или в тенджера. И най-накрая разстилам едно голямо зелево листо върху сармите... да ги "прегърне". Ако са в тенджера, отгоре притискам с чиния. Аз като по-будала притискам сармичките с един ред ребърца за разкош.


Сипвам още зелев сок или вода/ зависи колко кисело обичате/.
И забравям във фурната за около час и половина....


Ама ми кажете има ли по-вкусна идилия от тази - студен , мразовит зимен ден, вънка вие вУк,в камината игриво подскачат пламъчета...а на масата предизвикателно ви чака гювеч, пълен с уханни зелеви сармички и хрупкави, питателни ребърца...И червено винце, разбира се,иначе сте изхабили хубавата манджа.....!



Ще си оближете пръстите, но внимавайте - и всичките сарми да изядете, няма да се наситите, пробвано е.....! И да ви е сладко!



-----------------------------------------------------------
3 коментара:
Йоланта Делибозова каза...
Без думи .... изключително апетитно!!! И е съвсем по мой вкус.....мммммммммм!!!
18 януари 2010 16:52

Sofia каза...
Обожавам сърми с кисело зеле, но твоите надминаха очакванията ми! Непременно ще пробвам варианта с ребърцата! :)
18 януари 2010 18:46

Dani каза...
Ама ние с теб сърмите ги харесваме еднакво-и аз режа месото, а праз никога не ситня. Толкова много ми харесаха твоите да вземеш да пратиш една /ама ако може с ребърце/А иначе сравнението на мъже и кисело зеле ме развесели :)Хубава вечер/и да не загорите тенджерата?
20 януари 2010 18:03

15 коментара:

  1. Само да уточня, че се върнах пак към стария тюрлю-гювеч, който се оказа, че ми е по на сърце !
    Йоли, София, радвам се, че и вие като мен сте запалени фенове на тази гозба !
    Дани,за сравнението....може би защото апетита ми и към двете е бил еднакъв!Ама едно време....
    Топъл и вкусен уикенд ви желая !

    ОтговорИзтриване
  2. Пепеляшке, ти си една от малцината, които могат да направят връзка между черешите, киселото зеле и мъжете :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасни,лек и усмихнат ден от мен:):)

    ОтговорИзтриване
  4. Чакаааааааай, че окапах лаптопа ...:)))

    ОтговорИзтриване
  5. Мария,
    благодаря ти -
    страхотно удоволствие е да чета твоите постове.
    Топла, уютна и идилична вечер, Диана

    ОтговорИзтриване
  6. Изглеждат прекрасно ще пробвам и аз :)

    ОтговорИзтриване
  7. Мария Радева30 януари 2011 г., 13:44

    Страхотно на вид. Усетих и вкуса само като чета рецептата. Ще се пробвам.

    ОтговорИзтриване
  8. Страхотни паралели, пепеляшка!

    Голяма зависимост, и аз така към сармите с един неизстиващ интерес през годините, много рядко обаче ги правя, заради мъж - моя си! Не можем у дома да се разберем относно киселото зеле и неговите превъплащения във всякакви вкуснотии, какво ли не прави човек в името на разбирателството, от какво ли не се лишава, как се прежалват сармички... И аз имам история с тези любими мои зелеви изкушенийца, доста по-скорошна - тъй като не правя у дома зеле, мама ми готви когато ги посещаваме, преди две зими така, отиваме за един ден, февруари беше, мама се е подготвила със сарми, хапвам аз, доволна съм. На заминаване тя ми връчва една автоклавна тенджера - голяма била, да съм я вземела аз да готвя в нея, а пропуска да ми спомене, че вътре има още сарми...като я отворих, вече бяха за хвърляне.
    Мъкаа

    ОтговорИзтриване
  9. Пожелавам ти през новата 2013 от сърце - често-често да загаряш тенджерата със сърмите.....
    еееееххх, размечтах се и аз.............

    ОтговорИзтриване
  10. Здравейте! За първи път попадам на Вашия блог. След "кулинарния разврат" на сладостиите от турската кухня, се прехвърлих на темата с киселото зеле. За първи път виждам човек, който да прави сарми също като мен: задължително с нарязано на кубчета месо, никога с кайма, задължително с праз - прави плънката рехава и сладка, задължително в гювеч на фурна, и извътре и отгоре с месца, ребърца. Тези горе все едно аз съм ги правила, едно към едно. И макар, че е април, и киселото зеле не е актуално, с удоволствие чета написаното. Имате добро перо, удоволствие е да чета кулинарните Ви пътеписи. С уважение: Ана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре дошла, Ана, и ти благодаря за свежарския и мил коментар! По всичко си личи, че сме от една "порода" поне що се отнася за сармите....Ще се радвам, ако си се забавлявала тук и то не само с "турския кулинарен разврат" - чудно сравнение, най-чудното, което съм получавала за този мой любим пост за турската кухня. Поздрави

      Изтриване
  11. Това зелево влечение го споделям напълно!!! Но към него добавям и боба на фурна! Без тези аромати зимата не е зима, трапезата не е българска! Не мога да им се наям на тези ястия! :) За щастие тази вечер си ги имам и двете и душата ми танцува след вкусната порция! :) Наздраве, Миме!!

    ОтговорИзтриване
  12. Задължително , ще пробвам рецептата.Майстора си е майстор и от ръцете му ще излязат всякакви вкусотии

    ОтговорИзтриване